Джордж Бърнард Шоу: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mysthoric (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mysthoric (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 29:
'''Джордж Бърнард Шоу''' ({{lang-en|George Bernard Shaw}}) е [[Великобритания|британски]] [[драматург]], [[писател]], пътешественик, есеист и театрален [[критик]], носител на [[Нобелова награда за литература]] ([[1925]]).
 
Роден е в [[Дъблин]], [[Ирландия]] в " , "Професията на Кешъл Байрон" и "Несоциалният социалист". Нито един от романите на Шоу не намира издател. Шоу сътрудничи в редица литературни издания ([[списание]] "Стар" и [[вестник|вестниците]] "Пел Мел" и "Уърлд"), където завежда рубриките "музикална критика" и "театрален живот". Статиите си подписва с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за един рядко оригинален,културен и остроумен журналист,който изразява смело своите мнения. Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си "Къщата на вдовеца",която включва в цикъла "Неприятни пиеси". В този цикъл са вкючени още две пиеси: "Обичаният мъж"([[1893]]) и "Професията на госпожа Уорън"([[1894]]). Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат осем години ,за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл "Приятни пиеси" обхваща: "Героят и войникът"([[1895]])-действието на пиесата се развива в [[България]] по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]], "Кандида" ([[1894]]), "Избранникът на съдбата" и "Никога не може да се каже" ([[1894]]). Третият цикъл са три пиеси за [[пуритан]]и: "Ученикът на дявола" ([[1898]]), "Цезар и Клеопатра" ([[1899]]) и "Промяната у капитан Брасбоунд" ([[1899]]). Към същият период от творческата му дейност се отнасят и комедиите "Човек и свръхчовек" ([[1903]]), "Другият остров на Джон Бул" ([[1904]]), "Майор Барбара" ([[1905]]), "Дилемата на лекаря" ([[1906]]), "Женитба" ([[1908]]), "Неравен брак" ([[1909]]), "Разобличението на Бланко Поснет"([[1908]]), "Андрокъл и лъвът" ([[1912]]), [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%B3%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD_[Пигмалион_(%D0%BF%D0%B8%D0%B5%D1%81%D0%B0пиеса) |"Пигмалион"]] ([[1913]]). През периода [[1912]]-[[1918]] г. Шоу пише едноактни пиеси на злободневни теми. След войната създава пиесите "Домът на разбитите сърца" ([[1919]]), "Връщане в Матюзалем" ([[1920]]), "Света Йоанна" ([[1923]]), "Кола с ябълки" ([[1929]]), "Много е хубаво,за да бъде вярно" ([[1931]]), "Милионершата" ([[1935]]), "На скалите" ([[1933]]), "Женева" ([[1938]]), "В щастливите дни на Карл Чарлз" ([[1939]]).
 
С пиесата [[Пигмалион_(пиеса)|"Пигмалион"]] той взима Оскар.
 
Шоу е известен с изключително острия си език. Строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Един от създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира в посока към социална справедливост. Едни от най-известните му и бляскави произведения са: “Къщите на вдовиците” (пиеса публикувана през [[1893]] от цикъла "Неприятни пиеси"), “Професията на мисис Уорън" (драма с основна тематика за проституцията), “Кандида”, “Избраник на съдбата”, “Човек и свръхчовек”, “Майор Барбара”, "Андрокъл" и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.