Имунитет (право): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без мнение без източник; др. малки |
→Дипломатически имунитет: теории |
||
Ред 13:
== Дипломатически имунитет ==
[[дипломатическа мисия|Дипломатическите представителства]] и техният персонал на територията на чужди държави притежават съвкупност от привилегии и имунитети, т.е.
Преобладаващото мнение е, че имунитетът е вид привилегия с правопрепятстващо действие относно: наказателната отговорност (материален) и нейното реализиране (процесуален). По отношение на наказателната неотговорност бива ползван терминът '''индемнитет'''.
При действието на социалистическото българското наказателно и административнонаказателно право понятието ''имунитет'' заменя старото понятие за екстериториалност (вънземство) (вж. чл. 3 ал. 2 НК от 1968 и чл. 5 ЗАНН от 1969 г.). Всъщност се касае за различни теоретични юридически конструкции за обосноваване на неприкосновеността на посланиците, каквато съществува още от древността:
* екстериториалност — фингира се юридически, че посланикът и свитата му се намират на територията на своята държава и така спрямо тях не се прилагат законите на държавата, на чиято земя реално са;
* представителна теория — посланикът се приема за олицетворение на представляваната държава, а приемащата държава, като равна ней, няма власт над нея (par in parem non habet jurisdictionem).
* огранно схващане — дипломатическото представителство е държавен орган, а персоналът му включва служители на учреждение (администрация). Следователно според това по-съвременно схващане са налице:
** привилегии и имунитети ''на дипломатическото представителство'' — неприкосновеност на помещенията, на архивите и документите, свобода на отношения между службите на представителството (вкл. кореспонденцията), ползване на флаг и емблема.
** ''лични'' привилегии и имунитети на сътрудниците — лична неприкосновеност на главата на представителството и членовете на дипломатическия персонал, неприкосновеност на жилищата (частната резиденция е защитена като представителството), неподсъдност на местните съдилища (граждански, наказателни), както и на административнонаказателни юрисдикции; фискален имунитет — освобождаване от такси, [[Данък|данъци]], [[Мито|мита]] и лични и обществени повинности.
Консулските представители се ползват с ограничен имунитет на основата на [[взаимност]]. Въз основа на Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г. се сключват двустранни консулски конвенции. Привилегиите и имунитетите също се разделят на такива на чуждестранния орган и такива на консулските длъжностни лица и служещи.<ref>{{cite book |title= Научно-практически коментар към ЗАНН |last=Стоев |first=Симеон |authorlink= |coauthors= |year=1975 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=29-30 |url= |accessdate=}}</ref>
ГПК от 1952 г. говори за екстериториалност (чл. 8), докато в ГПК от 2007 г. — за съдебен имунитет (чл. 18). Поначало той не се прилага при частни (лични) техни дела, при техен отказ от имунитет, и при дела от изключителна подведомственост на българските съдилища (недвижими имоти и др.)
== Феодален имунитет ==
| |||