Имунитет (право): Разлика между версии

В някои държави е забранено задържането или възбуждането на наказателно преследване срещу народни представители с цел да им се осигури свобода и независимост при изпълнение на задачите им. Изключение понякога се допуска при заварени тежки [[престъпление|престъпления]]. Имунитетът на [[народен представител|народните представители]] в България се снема с разрешение на [[Народно събрание|Народното събрание]] при престъпления от общ характер или при писмено съгласие на народния представител. В останалите случаи депутатите ще отговарят за деянията си след изтичане на мандата им, доколкото не са преизбрани, не е изтекла давност или по отношение на деянието нямат индемнитет (когато не отговарят за мнения и гласувания). По отношение на административнонаказателното преследване и граждански процеси народните представители нямат имунитет.

В [[България]] членовете на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]] се ползват с имунитета на народните представители. СледПървоначално такъв притежават и представителите на [[Съдебна власт|съдебната власт]], но с първите промени в [[Конституция]]та през [[2003]] г. имунитетът наим представителите на [[Съдебна власт|съдебната власт]] бешее сведен до функционален наказателно- и гражданскоправен, а с промените от 2007 г. отпада изцяло процесуалният му елемент (за повдигане на обвинение и задържане).

[[Президент на България|Президентът на Република България]] и вицепрезидентът също притежават имунитет. Той може да бъде снет от Конституционния съд при нарушение на [[Конституция]]та или [[държавна измяна]] с прекратяване на пълномощията им.