|
Първите писмени данни за еврейски селища в Англия датират от времето на [[Уилям Завоевателя]] (1066), въпреки че евреи може да са живели на [[Албион]]а още от времето на [[Римската империя]].
== Евреите на Албиона до изгонването им от Едуард I <ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, Еврейското лихварство, стр. 190-198 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>==
{{раздел-мъниче}}
[[Нормани]]те канят евреите на острова от [[Руан]], [[Нормандия]] през [[1070]] г. с цел да оживят търговията, като им се разрешава да упражняват традиционното [[лихварство]], както и да търгуват. На евреите е забранено да притежават земя. По време управлението на Хенри (1100-1135) евреите се сдобиват със своя харта с права.
С началото на [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]] положението на евреите се променя. През март 1144 г. е регистриран първия случай на т.нар. [[кръвна клевета срещу евреите]]. По това време еврейски общности са регистрирани в Лондон, Оксфорд, Кембридж, Норич, Тетфорд, Бъндей, Кентърбъри, Уинчестър, Нюпорт, Стафорд, Уиндзор.
Първите по сериозни сблъсъци между християни и евреи избухват непосредствено след коронацията на крал [[Ричард I Лъвското сърце]]. По това време Ричард се готви за участието си в [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. Кампанията по финансиране на презморския поход засяга и еврейската общност на острова. В годините 1189/90 на острова избухват сблъсъци между кръстоносците и еврейската общност. През 1194 г. по време и след завръщането на Ричард I от [[светите земи]], лихварската дейност на евреите е регламентирана от краля, поради избухналите междувременно масови сблъсъци между длъжници-християни с техните кредитори-евреи. През 1198 г. Ричард I получава папската була на [[Инокентий III]] за анулиране на всички [[лихва|лихви]] по предоставените и при предоставяне на заеми от евреи на християни. От 1218 г. Кентърбърийския епископ въвежда задължителното изискване всички евреи да се сдобият с отличителен знак по който да бъдат разпознавани. През следващите години към кралския двор започват да валят петиции от гражданството срещу еврейското лихварство. Евреите са прогонени последователно от Нюкасъл в 1234 г., Уикъмб в 1235 г., Саутхемптън в 1236 г., Беркамстед в 1242 г., Нюбъри в 1244 г. В годините 1263/65 еврейското имущество в Лондон, Кентърбъри, Нортхемптън, Уинчестър, Кембридж, Уорчестър и Линкълн е подложено на разграбване от озверели длъжници. Има и палежи. Кралската власт се вижда принудена да ограничи еврейските печалби от лихварство.
След сключване на [[Лионска уния|Лионската уния]] на престола в Англия се възкачва [[Едуард I]]. Още в началото на управлението си новия крал отменя правото на евреите да заемат пари срещу лихва на християните, като дейността им се ограничава до търговия и занаятчийство, както и до стопанисване на разни търговски обекти без земя за срок не по-дълъг от 10 години. Това кара евреите да прибетнат до използването на редица търговски трикове с цел да заобиколят изискването да не отпускат пари в заем срещу лихва. За тези си деяния много евреи са осъдени на различни срокове затвор, а 293<sub>ма</sub> екзекутирани. Ситуацията с огромната лихварска задлъжнялост на християните към евреите изисква кардинално решение в кралството. Това принуждава Едуард I да издаде с подкрепата на католическата църква указ на 18 юли 1290 г., по силата на който всички евреи се експулсират от [[Кралство Англия]], и под страх от [[смъртно наказание]] им е забранено пребиваването на територията на кралството. Евреите следва да напуснат Англия до деня на [[Вси светии]] същата година. Повечето от английските евреи се насочват към съседна Франция, откъдето на три пъти през следващия [[14 век]] са гонени, докато най-накрая през [[1394]] г. не са окончателно изгонени и от Франция - виж [[история на евреите във Франция]]. През 1492 г. емигриралите на Пиренейския полуостров английски и френски евреи са [[изгонване на евреите от Испания|изгонени и от Испания]]. Първите [[марани]] проникват отново на английска територия тайно през 1493 г., а едва от 1655 г. насам има официално разрешение от [[власт]]та за пребиваване на евреи на острова.
== Евреите в Англия от прогонването им от Испания до 1753 г. <ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, От Шейлок до Кромуел, стр. 290-295 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>==
През 1493 г. малък брой [[конверси]] се установяват в Лондон. През 1536 г. те са 37 семейства, като [[тайна полиция|тайната полиция]] знае за тяхното съществуване но със знанието на [[Хенри VIII]] не ги притеснява. През 1545 г. този крал отново допуска лихварството на острова, ведно с [[англиканска църква|англиканските промени]]. Английският парламент отхвърля решението на краля за допускане на лихварството, но след прекършване на съпротивата на парламента, от 1571 г. (годината на [[битка при Лепанто|битката при Лепанто]]) упражняването на лихварството окончателно е възстановено легално в Англия. Англия става все по-противна на [[католицизъм|католицизма]]. Към бреговете й се отправя [[Непобедимата армада]]. През 1589 г. в Лондон за пръв път е представена пиесата на [[Кристофър Марлоу]] "[[Евреинът от Малта]]". През 1593 г. [[граф Есекс]] обвинява [[Родриго Лопес]], че се опитва да отрови кралица [[Елизабет]]. През следващите години [[Уилям Шекспир]] пише "[[Венецианският търговец]]", емблематично за евреите литературно произведение. През 1609 г. няколко португалски марани-търговци са експулсирани от Англия.
През 1589 г. в Лондон за пръв път е представена пиесата на [[Кристофър Марлоу]] "[[Евреинът от Малта]]". През 1593 г. [[граф Есекс]] обвинява [[Родриго Лопес]], че се опитва да отрови кралица [[Елизабет]]. През следващите години [[Уилям Шекспир]] пише "[[Венецианският търговец]]", емблематично за антисемитските стереотипи литературно произведение. Макар през 1609 г. няколко португалски марани-търговци са експулсирани от Англия, броят на конверсите, установявили се в страната, нараства.
Още към средата на [[XVII век]] значителен брой мараноси се установява в Лондон образувайки едно [[тайно общество]], начело на което е [[Антонио Карвахал|Антонио Фернандес Карвахал]]. Това общество осъществява търговията на острова с [[Левант]]а, Източна и Западна Индия, Канарските острови и Бразилия, и преди всичко с Холандия, Испания и Португалия.
В 16501655 г. холандският равин [[Менасех Бен Израел]], [[главен равин]] и ръководител на холандската еврейската общност, успява да убеди [[Оливър Кромуел]] в ползата за Англия от постоянното пребиваване на евреи на Албиона. През декември Кромуел свиква събрание на търговци и англикански духовници и провокира решение от 4 декември 1655 г., покоето силатада наразреши коетолегалното е позволенозаселване на евреите да се завърнатевреи в Англия, следно 365тъй годиникато (колкотопредложението саму днитене ве годината)подкрепено, изгнание.той Английскитеразпуска благородницисъбранието. се обявяват противВъпреки това, решение. Презпрез 1657 г. Кромуел дава и разрешение за построяването на [[синагога]] в Лондон., което дава възможност на конверсите в града отново открито да изповядват религията си.
През 1660 г. монархията в Англия е възстановена. Поради избухналата война с Холандия на следващата 1661 г. към правата на евреите на острова е погледнато благосклонно. [[Чарлс II]] позволява на евреите на острова да си доведат от [[Хамбург]] равин за синагогата. По официални данни в Англия по това време има между 600 и 3000 евреи, но в действителност техния брой е в пъти повече. През 1690 г. на евреи, пристигнали по онова време от [[Амстердам]], ве Лондонразрешено основаватда търгуват на [[Лондонска фондова борса|Лондонската фондова борса]]. В Лондон израства и втора синагога - [[ашкенази|ашкеназка]].
{{факт|От средата на [[17 век|17]] до средата на [[18 век]] в Англия текат аналогични на Франция процеси сред и към местната еврейска общност. Евреите се [[еманципация|еманципират]] в двете страни и изцяло в [[Западна Европа]]. [[Джордж II]] предлага на Английския парламент да даде на всички евреи на острова английско поданство. За [[политика]]та възниква термина "[[еврейски въпрос]]".}}
== От Jewish Naturalization Bill до днес ==
|
