Храносмилане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) |
||
Ред 33:
23. [[Право черво]], 24. [[Анус]]]]
Храносмилането при човекът се извършва в храносмилателния тракт и протича на няколко етапа
В хода на храносмилателния тракт са формирани няколко физиологични стеснения - [[сфинктер]]и, благодарение на които се предотвратява връщането на храната обратно. Това са: [[горен езофагеален сфинктер|горния]] и [[долен езофагеален сфинктер|долния езофагиален]], [[пилорен сфинктер|пилорния]] и [[илео-цекален сфинктер|илео-цекалния сфинктер]]. В края на храносмилателния тракт се намират [[вътрешен анален сфинктер|вътрешния]] и [[външен анален сфинктер|външния анален сфинктер]], които имат за задача да задържат чревното съдържимо.
=== Храносмилане в устата ===▼
Храносмилателният процес започва от устата, където в продължение на 15 - 20 секунди храната се обработва механично и химично.▼
▲Храносмилателният процес започва от устата, където в продължение на 15 - 20 секунди храната се обработва механично и химично. Тук не се извършва резорбция.
==== Механична обработка ====
При механичната обработка храната се разкъсва, размачква и примесва с първия храносмилателен сок - [[слюнка]]та. Чрез него тя бива още овлажнена, размекната и оформена като хранителна хапка. С помощта на езика последната се прехвърля от едната на другата страна, а с помощта на мускулатурата на бузите не се позволява на частици от храната да се задържат по венците.
През време на дъвкателния акт благодарение на натиска, който се упражнява между насрещните повърхности на кътниците и кучешките зъби, храната се размачква, т. е. сдъвква. Силата с която се извършва сдъвкването е степенувана в зависимост от твърдостта на храната и се осъществява по нервнорефлексен път. Едновременно с това се възбужда и отделянето на по-голямо количество слюнка, която улеснява раздробяването на храната. Поради това колкото по-твърда е дадена храна, толкова по-дълго време е необходимо за навлажняването и размекването ѝ, а следователно и за нейното пълно раздробяване. Целият дъвкателен процес до момента на [[преглъщане]] е напълно волеви. Гълтането представлява неволеви, рефлекторен акт, чийто команден център се намира в [[продълговат мозък|продълговатия мозък]]. По време на преглъщането се затваря дихателната тръба и носните ходове.
==== Химична обработка ====
Line 48 ⟶ 50:
==== Слюнка ====
{{основна|Слюнка}}
Слюнката представлява водниста, лепкава [[течност]] с [[PH|рН]] ≈ 7. Основните ѝ функции са втечняване на храната,
Слюнката може да се отделя по нервно-рефлексен път при вида на дадена храна или при нейното споменаване. Също така тя може да се отделя и в случаите, когато по време на дъвкане се дразнят мирисовите, вкусовите или тактилните рецептори.
=== Храносмилане в стомаха ===
==== Химична обработка ====
Line 60 ⟶ 64:
Стомашният сок представлява безцветна течност с характерна миризма и силно кисела реакция: рН ≈ 1,5. Стомашният сок съдържа [[солна киселина]], натриев хлорид, [[калиев хлорид]], [[магнезиев фосфат|магнезиев]] и [[калциев фосфат]], [[сулфат]], ензимите [[пепсин]], [[химозин]] и [[липаза]], някои белтъчни съединения, малки количества [[млечна киселина]], [[аденозинфосфорна киселина|аденозинфосфорна]] и [[креатинфосфорна киселина]], [[пикочина]], [[пикочна киселина]] и др. Солната киселина създава оптималната реакция за действието на ензимите. Пепсинът се отделя в неактивна форма и се превръща в активен ензим под въздействие на солната киселина. Под негово влияние белтъчините се разпадат до албумози и пептони. Под влиянието на химозинът белтъкът на [[мляко]]то се съсирва, поради което той се задържа в стомаха и неговите съставни части се подлагат по-дълго време на действието на ензимите. Липазата се отделя в малко количество, има слаба активност и разцепва само тези мазнини, които се намират в емулгирано състояние, като например мазнините в млякото.
По време на храносмилане стомашният сок се отделя на две фази - нервно-рефлексна и хуморална, като този, отделян по време на хуморалната фаза има по-слаба смилателна сила и по-малка киселинност.
===== Нервно-
: По време на тази фаза стомашното сокоотделяне става по нервно-рефлексен път, при което в него вземат участие както безусловно рефлексни, така и условно рефлексни механизми. Дразнителите, предизвикващи отделянето на стомашния сок, могат да са както самата храна, която дразни химично и механично [[рецептор]]ите в
: Сокът, който се отделя от стомашните жлези по време на тази фаза, преди още храната да е попаднала в стомаха, се нарича ''"апетитен сок"''. Той има за цел да подготви стомаха за посрещането на храната и нейното бързо повлияване. Нервно-рефлексната фаза на стомашното сокоотделяне продължава около 1,5 - 2 часа, след което постепенно се замества от втората хуморална фаза.
=====
: Причина за отделянето на стомашен сок в тази втора фаза могат да са някои химични вещества, които, разнасяни чрез кръвта, достигат до стомашните жлези и подбуждат и поддържат стомашната секреция. Такива са продуктите от разпадането на хранителните вещества, които, след като се всмукнат през стените на червата, преминават в кръвта и по кръвен път подбуждат и поддържат стомашната секреция.
=== Храносмилане в дванадесетопръстника ===
Line 76 ⟶ 79:
==== Панкреатичен сок ====
{{основна|Панкреатичен сок}}
Панкреатичният сок се изработва от [[задстомашна жлеза|задстомашната жлеза]] само през време на храносмилане и чрез един отводен канал се излива направо в дванадесетопръстника. След като отделянето започне, то може да продължи с часове (6 до 14 часа). В зависимост от количеството и качеството на храната се променя и количеството и качеството на самия сок, като най-голямо количество панкреатичен сок се отделя при обработката на въглехидратна храна, по-малко на белтъчна храна и най-малко на мазнини. При човек за едно денонощие се отделя около 1,5 - 2 л. панкреатичен сок.
Отделянето на панкреатичния сок става по два начина — нервно-рефлексен и хуморален.
===== Нервно-рефлексно сокоотделяне =====
: В началото на храненето панкреасното сокоотделяне става по нервно-рефлексен път, както по пътя на безусловните, така и по пътя на условните рефлекси. Отделянето на панкреатичен сок започва около 2 - 3 минути след началото на храненето, въпреки че в червата въобще не попада храна. След като храната попадне в устата, поради дразнението на тамушните рецептори възникват възбудни импулси, които достигат по центростремителните [[нерв]]и до центъра на зад-стомашното сокоотделяне в
===== Хуморално сокоотделяне =====
Line 88 ⟶ 91:
==== Жлъчен сок ====
{{основна|Жлъчен сок}}
Вторият храносмилателен сок, който се излива върху хранителния химус в дванадесетопръстника, е [[жлъчен сок|жлъчка]]та. Тя се секретира от [[черен дроб|черния дроб]] и подпомага процеса на разграждане на [[мазнини]]те в [[тънко черво|тънките черва]]. За едно денонощие се отделят около 800 — 1 000 см<sup><small>3</small></sup> жлъчен сок. Жлъчният сок съдържа: [[вода]], жлъчни киселини ([[таурохолова киселина|таурохолова]] и [[гликохолова киселина]]), жлъчни пигменти ([[билирубин]] и [[биливердин]]), [[холестерин]] и слуз. Жлъчните киселини притежават бактерицидно действие, като не позволяват развитието на гнилостни микроорганизми в червата.
Отделянето на жлъчния сок става също по нервно-рефлексен и хуморален път.
===== Нервно-рефлексно сокоотделяне =====
: Отделянето на жлъчен сок от жлъчния мехур може да става по нервно-рефлексен път. Обикновено започва от 3 до 12 мин. след приемане на храната и продължава от 5 до 10 часа. Например при приемане на месо жлъчкоотделянето започва след 8 мин. и продължава около 6 часа, а при приемане на хляб жлъчкоотделянето започва след 12 мин. и продължава около 9 часа. При поемане на течни храни отделянето на жлъчен сок става по-бързо и за по-кратко време.
===== Хуморално сокоотделяне =====
: Под въздействие на хормона [[вилицистокинин]] е възможно и хуморално отделяне на жлъчен сок. Този хормон се образува в лигавицата на дванадесетопръстника и предизвиква свиване на жлъчния мехур. Подобно въздействвие могат да предизвикат по кръвен път и редица други вещества, като например мазнините, пептоните, албумозите и полипептидите.
=== Храносмилане в тънкото черво ===
Line 103 ⟶ 106:
==== Чревен сок ====
{{основна|Чревен сок}}
Чревният сок
=== Храносмилане в дебелото черво ===
Line 112 ⟶ 115:
===== Всмукване на водата =====
Основната функция на дебелото черво е да извлече водата от хранителният химус и да я насочи към [[кръвообращение]]то. В резултат на това хранителната каша се сгъстява и се превръща във [[фекалии]]. Последните представляват смес от несмлени остатъци от храна (мускулни, сухожилни и целулозни влакна, зърна, неразтворими соли), продукти от жизнената дейност на червата (олющени от лигавицата на червата епителни клетки, слуз, жлъчни пигменти, холестерин, ферменти) и множество микроорганизми.
За едно денонощие, от 4 кг. химус, преминаващ от тънкото в дебелото черво, се изхвърлят едва около
В дебелото черво живеят два вида [[бактерии]] - такива, които разграждат въглехидратите ([[escherichia coli|bacillus coli]]) и такива, които разграждат белтъчините ([[bacillus putrificus]]). Тези бактерии разтварят [[целулоза]]та и с това дават възможност на организма да използува съдържимото на растителните клетки. Също така, микроорганизмите в дебелото черво предпазват организма от развъждането на различни видове [[плесен]]и.
| |||