Тримурти: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
бля |
||
Ред 3:
'''Тримурти''' (на [[санскрит]]: ''trimūrti'', "три форми") е концепция в [[индуизъм|индуизма]], според която "космическите функции на създаване/сътворяване, поддръжане и разрушение са персонифицирани съответно като [[Брахма]], [[Вишну]] и [[Шива]]."<ref>For quotation defining the trimurti see Matchett, Freda. "The Purāṇas", in: Flood (2003), p. 139.</ref> Често бива наричана, не особено правилно, „Индуистката [[Троица]]“<ref>For definition of trimurti as "the unified form" of Brahmā, Viṣṇu and Śiva and use of the phrase "the Hindu triad" see: Apte, p. 485.</ref> или „Великата Троица“<ref>For the term "Great Trinity" in relation to the Trimurti see: Jansen, p. 83.</ref> или още „Брахма-Вишну-Махешвара“. На скулптурните изображения членовете на триадата или стоят един до друг (паметниците в Елора), или Тримурти, често се изобразява като човек с три глави на една шия, и дори три лица на една глава, всяко от които гледа в различна посока.<ref>Jansen, p. 83; picture p. 84.</ref>
Тримурти въплъщава трите различни форми на живота - творение, запазване и разрушение. Може да се почита като цяло и тогава трите образа разпределят функциите помежду си както следва: Брахма представя съзидателното начало – творец на живота, Вишну е съхраняващото начало – съхраняващ живота, а Шива е едновремено и рушително, и възобновяващо начало – унищожителят на живота. Отделно от това има и самостоятелни култове, които по-специално са свързани с вярата във Вишну (вишнуизъм) и към Шива (шиваизъм). И в двата култа боговете са почитани като съзидатели и творци. Съпруга на Брахма е [[Сарасвати]] – богиня на мъдростта и науката, съпруга на Вишну е [[Лакшми]] – богиня на плодородието, благоденствието, красотата и щастието, съпруга на Шива е [[Кали (богиня)|Кали]] – богиня на смъртта, но е приемана и като покровителка на народа)<ref>[http://www.mythology.tribak2007.com/india-mythology2.htm Митология на Индия]</ref>. Трите индуистки божества в индуизма не са свързани с вътрешни отношения (подобно на лицата на Света Троица в християнството). В пълнотата на проявеността си в света безкрайният единен Брахма се разкрива като Вишну, а при възвръщането в себе си и разрушаването на света – като Шива.<ref>[http://religiology.org/religions/hinduism/classical_hinduism/trimurti/ Религия и философия на религията], Тримурти</ref> В Тримурти всяко божество е равноправно с останалите две и като образ, и като функция. Не съществува култ към тримурти.<ref name=viewfromthetop>[http://www.viewfromthetop.net/article.php?ID=50 Индуизъм, будизъм, джайнизъм]</ref>
== Еволюция на понятието ==
Представите за Тримурти са се появили сравнително късно, в епохата на Пураните. Това е период, през който настъпват съществени измениния в съществуващите доктрини, които Маджумдар нарича „синтетичен индуизъм“. Съществуват ред различия във философско-религиозните системи развивани в тази епоха който включват: ортодоксален Брахманизъм, старите Ведически култуве: [[Шиваизъм]], [[Вишнуизъм]], [[Шактизъм]]. Самата идея обаче за троичността на божествените сили идва от древните слоеве на древноиндийската митология. Във [[Веди]]те често боговете се обединяват в групи, включително и по тройки. Например [[Агни]]-[[Индра]]-[[Суря]]. В „Махабхарата“ дори Агни се провъзгласява че обладава три ипостаса - огън-мълния-слънце. Той е създател, разрушител и пазител на света.
Ред 11:
Различните секти представят Тримурти като три ипостаса на единния върховен бог. Обикновено се назовава с името на един от членовете на триадата. Това по-често е Вишну (Нараяна) или Шива, а по-рядко Брахма като и обединява в едно лице трите функции на създател, пазител и разрушител.
== Основни направления ==
[[File:Lakshmi Vishnu.jpg|thumb|right|250px|[[Лакшми]] и [[Вишну]] на гърба на [[Гаруда]]]]
=== Вишнуизъм (Вайшнанизъм) ===
{{основна|Вишну|Вайшнавизъм}}
Вишнуизмът се заражда преди шиваизма и го превъзхожда по брой привържениците. Името на бог Вишну се споменава за първи път в някои от химните на [[Ригведа]]. Представен е като помощник на [[Индра]] в битката му с повелителя на хаоса [[Вритра]]. Според някои учени образът на Вишну може да има връзка с аборигенното, предарийско население на Индия. Вишну е вторият бог от Тримурти и се възприема като основа на мирозданието и източник на всичко съществуващо. Според мита Вишну е потънал в дълбок сън като си почива върху хилядоглав [[змей]] на име [[Шеша]] във водите на първозданния океан. От пъпа на Вишну пониква [[лотос]]. В лотоса се ражда бог Брахма. Вишну се събуждя едва след като Брахма сътворил света с цел да властва в сътворения вече небесен свят. Вишну се изобразява като четирирък човек с тъмносин цвят на кожата. Седнал е върху трон, обкичен с гирлянди от цветя. В ръцете си държи четири божествени атрибута – раковина, диск, жезъл и лотос. Придвижвал се на гигантски орел с получовешки облик - [[Гаруда]].
Най-важната роля в култово-обредната схема, която е посветена на Вишну, притежава учението за [[аватар]]ите. На [[санскрит]] думата аватара означава слизане или спускане. Теорията за аватарите е неразделна част от митологията на Вишну. Тя създава най-точна представа за мирогледната нагласа на индийския религиозен поклонник. Допуска едновременно боготворене на различни персонификации на личния бог, без при това да накърнява нито собственото си, нито това на другите религиозно чувство.
=== Шиваизъм ===
{{основна|Шива|Шиваизъм}}
=== Брахманизъм ===
{{основна|Брахма|Брахманизъм}}
{{раздел мъниче}}
== Литература ==
Line 23 ⟶ 39:
*{{cite book |series= |last=Winternitz |first=Maurice |authorlink= |coauthors= |title=History of Indian Literature |year=1972 |publisher=Oriental Books Reprint Corporation |location=New Delhi |isbn= }} Second revised reprint edition. Two volumes. First published 1927 by the University of Calcutta.
*{{cite book |last=Zimmer |first=Heinrich|authorlink= |coauthors= |title=Myths and Symbols in Indian Art and Civilization |year=1972 |publisher=Princeton University Press |location=Princeton, New Jersey |isbn=0-691-01778-6 }}
* [http://chitanka.info/text/2766/14 Древноиндийската култура], Стефан Чолаков
== Източници ==
<references />
▲{{индуизъм-мъниче}}
[[Категория:Индуизъм]]
| |||