Разлика между версии на „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“

Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий са признати за светци още в края на IX век, а сведения за отбелязване Деня на Светите братя на 11 май има още през XII век.
 
Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от [[1813]] г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май [[18031813]] г. в [[Шумен]]( Датата 22 май в този летопис може да с приеме, че е по т.н. нов стил - Григорианския календар, а по действуващия, в българското общество в Османската империя, църковен литургичен календар е било Денятденят на Св.св.Кирил и Методий). Има сведения, че организатори на това чествуване през 18031813 годинаг. са българи-гагаузи от Шумен. В съвременната историография се смята, че за първи път на [[11 май]] [[1851]] г. в епархийското училище [[Пловдивска мъжка гимназия|„Св. св. Кирил и Методий“]] в гр. [[Пловдив]] по инициатива на [[Найден Геров]] се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от [[1852]] г. на [[Неофит Рилски]].
 
В съвременната историография се смята, че за първи път на [[11 май]] [[1851]] г. в епархийското училище [[Пловдивска мъжка гимназия|„Св. св. Кирил и Методий“]] в гр. [[Пловдив]] по инициатива на [[Найден Геров]] се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от [[1852]] г. на [[Неофит Рилски]].
През [[1857]] година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в [[Цариград]], заедно със служба и за Св. [[Иван Рилски]]. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в [[Пловдив]] с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят [[Йоаким Груев]] произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Празникът започва редовно да се отбелязва в [[Шумен]] и [[Лом]], а от [[1860]] г. и в [[Скопие]]. От [[1863]] г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В [[София]] празникът бил организиран от учителя [[Сава Филаретов]].
 
През [[1857]] годинаг. денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в [[Цариград]], заедно със служба и за Св. [[Иван Рилски]]. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в [[Пловдив]] с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят [[Йоаким Груев]] произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в [[Шумен]] и [[Лом]], а от [[1860]] г. и в [[Скопие]]. От [[1863]] г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В [[София]] празникът е организиран от учителя [[Сава Филаретов]].
По време на [[Борба за българска църковна независимост|борбите за църковна независимост]] от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката [[Вселенска патриаршия]]. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си [[Христо Ботев]]. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След [[1878]] г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В [[Македония]] и [[Одрин]]ско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след [[Първата световна война]].
 
По време на [[Борба за българска църковна независимост|борбите за църковна независимост]] от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката [[Вселенска патриаршия]]. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си [[Христо Ботев]]. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден патриотичен празник - символ на българската идентичност и духовност. След [[1878]] г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В [[Македония]] и [[Одрин]]ско, обачекоито са обгрижвани духовно от [[Българската екзархия]], същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против турскотоосманското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след [[Първата световна война]].
 
След въвеждането на [[Григориански календар|Григорианския календар]] през [[1916]] г. празникът, отбелязван от Българския народ и държава, се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литергичен календар този ден е на дата 11 май. През [[1968]] г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на св. Кирил и Методий се почита от Църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно чествуване остава на (24 май). За официален празник на [[Народна Република България]] 24 май е обявен с решение на [[9 Народно събрание|Деветото Народно събрание]] на [[30 март]] [[1990]] година, а от [[15 ноември]] [[1990]] г. е официален празник на [[Република България]], когато Народна република България е преименувана на Република България.
90

редакции