Граматика: Разлика между версии

Думата е от [[гръцки език|гръцки]] произход (γραμματικήγραμματικὴ τέχνη означаващо „изкуство на буквите“), след което преминава в [[латински език|латинскилатинския]] — grammatica, и от латински в почти всички европейски езици: [[немски език|немски]] — grammatik, [[френски |френски]] — grammaire, [[английски език|английски]] — grammar, [[руски език|руски]] — грамматика и т.н. БългарскиБългарските думи за „граматика“ са '''сло̀вница''' и '''бу̀квеница''', въведени през Възраждането[[Възраждане]]то и използвани в първата половина на XX в.век от бележития български [[езиковед]] [[Стефан Младенов]].

Морфологията е наука, представяваща дял от [[лингвистика]]та, която изучава формите на [[дума]]та — техния строежстроежа и значениезначението им като части на речта. ДуматаЗа разлика от ексикоогията, тук отделната дума се разглежда като структура, изградена от по-малки значещи сегменти, наречени [[морфеми]].

Синтаксисът е научен дял от лингвистиката, изучаващ законите и правилата за построяване на [[изречения]]. ПоказваИзучава законите, по които [[дума|думите]] се свързват в [[синтагма|синтагми]], [[словосъчетание|словосъчетания]] и [[изречение|изречения]], както и функционирането на съчетаните [[част на речта|части на речта]]. Синтаксисът разглежда думите не като лексикални единици, а като части на речта. Най-голямата единица, с която борави синтаксисът, е изречението. Основните части на изречението са подогът и сказуемото, но то може да има също допънение, опредеение, обстоятествено пояснение или приожение.

* [[описателна граматика]] — изучава граматическия строеж на езика в даден момент от неговото развитие.

* [[историческа граматика]] — изучава и проследява историческия развой на даден език.

* [[сравнителна граматика]] — служи си със сравнително-исторически метод като предмет са група родствени езици: славянски, южнославянски, германски, индоевропейските езици и т.н.

Съвременната граматика води началото си от [[Древна Индия]] през [[желязна епоха|желязната епоха]]. За първите граматически трудовете се смятат „Нирукта“ на [[Яска]] от 6 век пр.н.е. и санскритската книга на [[Панини]] „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“) около 4 век пр.н.е. Основните понятия и категории са въведени по-късно от древните гърци и римляни в периода 116-27 пр.н.е. През [[Средновековие]]то граматиката е едно от [[Седем свободни изкуства|Седемте свободни изкуства]] наред с [[реторика]], [[диалектика]], [[аритметика]], [[геометрия]], [[астрономия]] и [[теория на музиката]]. Като част от [[тривиум]]а се е преподавала като основна дисциплина в университетите. До края на 12-ти век са се ползвали основно къснолатинските учебници на [[Елий Донат|Донат]] и [[Присциан]].