Имунна система: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Image:Neutrophil with anthrax copy.jpg|thumb|right|Микроснимка на [[неутрофилен гранулоцит]] (в жълто), поглъщащ [[Bacillus anthracis|антраксна бактерия]] (в оранжево)]]
'''Имунната система''' е съвкупност от [[орган]]и, [[тъкан]]и, [[клетка|клетки]] и техни продукти, изграждащи динамична физиологична система, която осъществява имунния отговор. Основната функция на имунната система е да разпознае и да неутрализира проникналите от външната среда, чужди за организма и представляващи заплаха вещества ([[антиген]]и), както и да реагира на неопластични промени на организма ([[тумор]]и и др.).<ref>[http://www.bgstuff.net/za-myja/fitnes-za-myje/4479-zahranvane-na-imunnata-sistema-klyuchat-kam-poddarzhane-na-postoyanen-muskulen-rastezh Захранване на ИМУННАТА СИСТЕМА] BGstuff.net - онлайн справочник, Какво представлява имунната система?</ref> Имунната система осъществява динамично равновесие в самата себе си и потиска и регулира имунния отговор до оптимално за организма ниво.
Основните групи клетки, които изграждат имунната система са [[макрофаг]]ите, [[B клетка|B-]] и [[T клетка|T-лимфоцит]]ите, [[NK клетка|NK-клетките]], фоликулно-дендритните клетки и др. Главните групи [[белтък|белтъци]] са [[антитяло|имуноглобулините]], системата на комплемента, цитокини, лимфокини и др.
== Устройство на имунната система ==
[[Image:SEM Lymphocyte.jpg|thumb|right|[[Лимфоцит]]ът е най-важната [[клетка]] на имунната система]]
Имунната система се състои от милиарди [[клетка|клетки]], които са организирани в централни и периферни лимфоидни тъкани и органи.
=== Централни органи на имунната система ===
В централните органи на имунната система се осъществява първичната пролиферация и деференциация на стволовите клетки на имунната система. Това са [[костен мозък|костния мозък]], [[тимус]]а и [[фабрициева торбичка|фабрициевата торбичка]].
==== Koстен мозък ====
{{Основна|Костен мозък}}
Костният мозък ({{lang-la|medulla ossea}}) бива червен и жълт. Червният е основен кръвообразуващ имунен орган, който запълва спонгиозната тъкан на плоските и късите [[кост]]и и епифизите на дългите кости. Най-голямо е количеството му в млада възраст когато запълва и дифизите на тръбестите кости. Жълтия се среща в дифизите на тръбестите кости при възрастните [[животни]] и [[човек|хора]]. Той е съставен от дегенерирала ретикуларна тъкан, чиито клетки са вмастени. Между червения и жълтия костен мозък не съществува рязка граница, защото и в червеният костен мозък част от клетките са вмастени. Между стромата и съдовете на червения костен мозък се разполагат хемопоезните клетки: стволови и полустволови, както и различни стадии на зреещи еритробласти, миелоцити, гранулоцити, лимфобласти, В-лимфоцити, макрофаги и др. Хемопоезните клетки се струпват на островчета, а сред тях се срещат малки струпвания от костномозъчни [[лимфоцит]]и, наречени нулеви лимфоцити, както и моноцити.
==== Тимус ====
{{Основна|Тимус}}
Тимусът ({{lang-la|thymus}}) е централен орган на лимфоцитопоезата и имуногенезата. Той има делчест строеж, а всяко делче притежава кора и сърцевина. Кората е просмукана с Т-лимфоцити. В подкапсулната зона на кората на делчетата се разполагат големи лимфоидни клетки (лимфобласти), които под влияние на хормона [[тимозин]] се разрастват и делят. Тези Т-лимфобласти, предшественици на Т-лимфоцити, идват от костния мозък. Получаващите се от Т-лимфобластите Т-лимфоцити попадат в [[кръвообращение|кръвния ток]], без да преминават през сърцевината на делчетата. В сърцевината се разполагат Т-лимфоцити от друг тип. Двата типа Т-лимфоцити се отличават помежду си по своите рецептори и маркери. Лимфоцитите от кората и сърцевината на тимуса попадат в периферните лимфопоезни органи-лимфните възли и далака, където узряват в 3 подкласа: антиген реактивни килъри, хелпери и супресори. Но в кръвния ток попадат само тези лимфоцити, които са "обучени" да разпознават "своето" от "чуждото". Лимфоцитите, които са придобили рецептори към собствените антигени, по правило загиват в тимуса. Но когато по неизвестни причини тези Т-лимфоцити попаднат в кръвта, тогава настъпва автоимунна реакция.
Тимусът играе важна роля в процесите на кръвообразуване, като образува тимус-зависими лимфоцити (Т-лимфоцити), също и в селекцията, регулацията, прполиферацията и деференцирането на лимфоцитите в периферните лимфообразуващи органи, което се осъществява от хормона тимозин.
[[Птици]]те притежават добре развит тимус само в млада възраст. При настъпване на полова зрелост тимусът на птиците се намалява наполовина. Но за сметка на това те притежават друг подобен орган - т. нар. фабрициева торбичка.
==== Фабрициева торбичка ====
{{Основна|Фабрициева торбичка}}
Фабрициевата торбичка ({{lang-la|bursa fabricii}}) представлява орган, характерен само за птиците. Той се намира между дорзалната стена на [[клоака]]та и [[гръбначен стълб|гръбначния стълб]]. В структорно отношение торбичката на Фабриций наподобява тимуса. Тя е кълбовидна торбичка, чиято стена е построена подобно на стената на [[дебело черво|дебелото черво]], при което нейната [[лигавица]] образува високи гънки в чиято проприя се разполагат нагъсто В-лимфоцити и В-имунобласти. Проприята на бурзата се разполага подобно на [[съединителна тъкан|съединителната тъкан]], която огражда делчетата на тимуса и определя нейното структорно сходство с тимуса.
Функцията на фабрициевата торбичка е да контролира дейността на хуморалната част на имунната система, проявяваща се в изработването на антитела, докато тимусът контролира лимфоидната система, която осигурява клетъчния имунен отговор.
=== Периферни органи на имунната система ===
В периферните лимфоидни органи и тъкани на имунната система се осъществява съзряване на лимфоцитите и превръщането им в имунокомпетентни клетки. Това са [[далак]]а, [[лимфен възел|лимфните възли]], [[сливица|сливиците]], [[лимфни фоликули|лимфните фоликули]] и дифузната лимфна тъкан.
==== Далак ====
[[Image:Macs killing cancer cell.jpg|thumb|right|[[Макрофаг]]и, атакуващи [[рак (болест)|рак]]ова [[клетка]]]]
{{Основна|Далак}}
Далакът ({{lang-la|splen}}) e най-сложно устроеният кръвообразуващ орган. Отвън той е покрит с капсула, от която излизат септи (трабекули). Тя е изградена от 2 слоя: външен (съединителнотъканен) и вътрешен (глаткомускулен). Наблюдават се видови особености в разположението на мускулните клетки и капсулата. При преживните те се струпват в снопчета, свързани с еластинови влакна, при месоядните мускулните клетки се преплитат мрежовидно, а при [[кон]]я те са разположени отвестно една над друга. Пространството между капсулата и трабекулите е изпълнено с ретикуларни клетки и [[червени кръвни клетки]], които заедно с [[бели кръвни клетки|белите кръвни клетки]] образуват далачната пулпа. Последната бива:
* '''Бяла далачна пулпа''' - това е мястото, където се локализират имунокомпетентните клетки. Тя представлява съвкупност от малпигиеви телца - особен вид лимфни фоликули, през вътрешността на които протича една [[артериола]]. Фоликулите образуват лимфоцити, с които се обогатява кръвта.
* '''Червена далачна пулпа''' - представлява разположените между малпигиевите телца съставки на пулпата на далака: ретикуларни клетки, червени кръвни клетки, венозни синуси, кръвни [[капиляр]]и, разпадащи се кръвни клетки и кръвни пигменти, които се задържат в [[цитоплазма]]та на ретикуларните клетки на червената пулпа - макрофагите.
Преходната област между бялата и червената пулпа се нарича "маргинална зона" и се състои главно от Т- и В-лимфоцити и от единични макрофаги.
==== Лимфни възли ====
{{Основна|Лимфни възли}}
Лимфните възли ({{lang-la|nodus lymphoideus}}) представляват биологични филтри, разположени на пътя на лимфоносните съдове, които контролират протичащата през тях [[лимфа]]. Те са сферични, овални или бъбрековидни органи с размери от 1 до няколко сантиметра. Едната страна на лимфните възли е леко вдлъбната и се нарича врата ({{lang-la|hilus}}). През нея навлизат [[артерия|артериите]] и излизат [[вена|вените]] и изводните лимфоносни съдове. Донасящите лимфата лимфни съдове ({{lang-la|vasa afferentes}}) навлизат през обвивката на възлите откъм изпъкналата страна при преживните, [[месоядни]]те и еднокопитните животни, а при [[свиня]]та откъм хилуса. Отвън възлите са покрити с капсула, която изпраща във вътрешността им прегради (трабекули или септи). Цялата вътрешност на лимфните възли между капсулата и трабекулите при всички животни е изпълнена с ретикуларна тъкан, между клетките на която се разполагат гъсти маси от лимфоцити, с които образуват оформената лимфо-ретикуларна система на възлите, която под капсулата формира кората на лимфния възел, а във вътрешноста - сърцевината. В бримките на ретикуларанта тъкан на възлите се разполагат лимфоцити, лимфобласти, макарофаги и др. Централната част на фоликулите се нарича размножителен център. Дентритните клетки на централните части на фоликулите са особена разновидност на макрофаги, коити притежават способност да фиксират с помощта на [[рецептор]]и имуноглобулини, а чрез тях и антитела, предизвикващи имунния отговор.
Паракортикалната зона на лимфните възли се нарича тимусзависима зона, защото съдържа главно Т-лимфоцити. Именно в тази зона настъпват пролиферация и бластна трансформация на Т-клетките и превръщането им в Т-ефекторни клетки (килъри и др.).
Сърцевината на лимфните възли е изградена от сърцевинни повлекла, състоящи се от ретикуларни клетки, В-лимфоцити, плазмоцити и макрофаги. Тук се осъществява узряването на плазматичните клетки. При преживните, кората на лимфните възли е представена от дифузна лимфоретикуларна система, в която се появяват множества светли центрове. Разположението на кората и сърцевината при лимфните възли на свинята е обратното на разположението им при останалите животни.
Лимфните възли изпълняват следните функции:
* Задържат и фагоцитират към 99 % от всички чужди вещества ([[белтък|белтъци]] и [[бактерия|бактерии]]), които попадат с лимфата.
* Обогатяват лимфата с лимфоцити, плазмоцити и макрофаги.
* В тях се изработват антитела, от образуващите се тук плазмоцити и с помоща на макрофагите.
* Бактериите, които не са загинали напълно и успяват да попаднат в лимфата, след нейното преминаване през възлите понижават значително своята вирулентност.
* Те служат като депо за задържане на излишната лимфа.
Възлите допринасят и за предвижването на лимфата, което става чрез свиване на гладката мускулатура на капсулата - трабекулите.
Младите животни имат по-добре развити лимфни възли. В напреднала възраст фагоцитната активност на възлите отслабва, а част от тях [[атрофия|атрофират]] и се заместват от [[мастна тъкан]].
==== Сливици ====
[[Image:SEM blood cells.jpg|thumb|right|[[Сканиращ електронен микроскоп|Сканираща електронна микроскопия]] показваща [[еритроцит]]и, различни видове [[бели кръвни клетки]] и [[тромбоцит]]и]]
{{Основна|Сливици}}
Сливиците ({{lang-la|tonsillae}}) представлят органи, които са част от лимфоепителния фарингеален пръстен, който огражда входа към [[дихателна система|дихателния]] и [[храносмилателна система|храносмилателния път]]. Сливиците се подразделят на сливици с трапчинки и сливици без трапчинки.
* '''Сливици с трапчинки''' ({{lang-la|foveolae tonsillares}}) - представляват овални образования, получени от нагъването на лигавицата в посока към подлежащите тъкани. Трапчинките на сливиците (крипти), които са на брой от 5 до 10 и повече при отделни видове сливици, при различните животни се разклоняват и образуват вторични трапчинки. Епителят на лигавицата на сливицата е многослоен плосък невроговен, който е просмукан от лимфоцити, между които има и гранулоцити, излизащи от съдовете, които кръвоснабдяват сливиците. Лимфоцитите се образуват в лимфните фоликули и се насочват в проприята, където образуват дифузната част на сливиците и в епитела. Микроорганизмите и други чужди вещества, които попадат върху сливиците и техните трапчинки, се фагоцитират от гранулоцитите, които загиват масово. Сливици с трапчинки са небцовите сливици при коня, преживните, свинята и човека, тубарната сливица ({{lang-la|tonsilla tubaria}}) при свинята и надграклянната сливица ({{lang-la|tonsilla paraepiglotica}}) при свинята, [[коза]]та и [[овца]]та.
* '''Сливици без трапчинки''' - представляват една по-широка и по-дебела гънка на лигавицата. Такива са небцовите сливици при месоядните, фарингеалната тонзила при всички домашни животни и при човека, и тубарната тонзила при приживните.
Сливиците не притежават лимфоносни съдове. Такива съдове се разполагат само около тях, където се образуват лимфоносни мрежи, стоящи във връзка с по-големите съседни съдове.
==== Лимфни фоликули ====
Лимфните фоликули ({{lang-la|folliculi lymphatici}}) са малки кълбовидни или яйцевидни струпвания, които имат способност да образуват ломфоцити. Лимфните фоликули се образуват навсякъде, където се среща и дифузната лимфна тъкан, където предпазват от проникването на чужди вредители. Образуваните от лимфните фоликули лимфоцити преминават на повърхността на органите, където отделят ензими и образуват антитела.
==== Дифузна лимфна тъкан ====
Дифузната лимфна тъкан се среща като безформено струпване в хлабавата влакнеста съединителна тъкан.
== Източници ==
<references />
== Литература ==
* Кръстев Х., Витанов С. ''Цитология и Хистология''. Земиздат, София, 1993, ISBN 954-05-0083-4
* Томов Тр., Седроев Н., Градинарски Г., Костов Й., Илиев Я., Биволарски Б., Георгиев П., "Ветеринарномедицинска физиология", Издателство Тракийски университет, Стара Загора, 1998 г.
{{Анатомия на човека}}
| |||