Битие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.4) (Робот Добавяне: kk:Болмыс |
Termininja (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 2:
'''Битие''', в най-общ и понятен смисъл, е една от основните [[философия|философски]] категории за обозначаване на обективната [[реалност]], съществуваща независимо от човешкото [[съзнание]].
Казано с други думи, в онтологията се изучава битието, битието като всичко което може да се каже, че '''Е''', независимо дали [[трансцендентно]] или [[иманенция|иманентно]].
Същността на битието, дефинирана от различните философии, варира, като се дават различни интерпретации в рамките на [[Аристотел|Аристотеловата философия]], [[материализъм|материализма]], [[идеализъм|идеализма]], [[екзистенциализъм|екзистенциализма]], [[марксизъм|марксизма]].
== Битието в континенталната философия и екзистенциализма ==
Още [[древногръцка философия|древногръцките философи]] преди [[Сократ]] се стремят да дадат определение на понятието. За [[Парменид]] битието е „неизменно, единно, неподвижно и тъждествено на самото себе си“. Според [[Хераклит]] битието е „непрекъснато изменение на случващото се“.
Редица философи от [[17 век|17]] и [[18 век]] като [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]], [[Джордж Бъркли|Бъркли]], [[Барух Спиноза|Спиноза]], [[Рене Декарт|Декарт]] и [[Имануел Кант|Кант]] разглеждат също в своите съчинения понятието битие.
Някои философи отричат концепцията за битието и смятат, че тя няма никакъв смисъл или значение, тъй като ние само определяме екзистенцията на обектите в релация към други обекти или явления. Терминът "Аз съм" няма никакво значение сам по себе си, той трябва да има действия или отношения, прикачени към него. Това от своя страна е довело до мисълта, че битието и нищото са тясно свързани в екзистенциалната философия.
Екзистенциалистките философи като [[Сартър]], а също и [[Хегел]] и [[Хайдегер]] са писали нашироко върху концептът за битието. Хгел различава битието на обектите, битие-в-себе-си, от битието на хората (Geist).
[[Хайдегер]], в неговия опит да постави наново оригиналното предсократическо питане за битието, или защо има нещо, а не нищо, се пита как смислено и съдържателно да се пита за смисъла на битието, след като това е най-големия въпрос, който всъщност включва всичко останало в себе си, всичко, което е. Той разграничава различни типове на битието - отриателен модус е настояще, което е наблизо, докато битието в истинския смисъл е настояще, което е готово да се случи. Този, който пита въпроса за Битието е описан като Da-sein ("там/тук-съществуване"). [[Сартър]] от своя страна, популярно бива разбран като неправилно прочитащ [[Хайдегер]], това разбиране се подкрепя от есето на [[Хайдегер]] "Писмо върху хуманизма", което отговаря на известното сартърово "Екзистенциализмът е хуманизъм", всъщност употребява различните модуси на битието в един опит да подплати своята концепция за свободата онтологично, като разграничава между битието-в-себе-си и битието-за-себе-си.
== Виж още ==
* [[Онтология]]
* [[Екзистенциализъм]]
Line 27 ⟶ 26:
* [[Cogito ergo sum]]
==
* [http://www.formalontology.it/being.htm Битието във философията и лингвистиката]
{{Метафизика}}
[[Категория:Философия]]
| |||