Дуализъм (религия): Разлика между версии

Като '''дуалистични''' (от [[латински]] ''duo'', ''dualis'': две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни [[начало|начала]] ([[принцип|принципа]]а, [[естество|естества]], [[същност|същности]]и), разглеждани като напълно независими едно от друго и [[антагонизъм|антагонистични]] (намиращи се в постоянна борба помежду си): [[добро]]то и [[зло]]то, силите на светлината ([[познание]]то, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, [[грях|греха]] и порочността), [[Бог]] и [[Сатана]]та. Дуализъм е всяко учение, което за разлика от [[монизъм|монизма]], възприема не едно, а две основополагащи начала. Най-широко [[термин]]ът за доброто и злото, греховността и светостта е застъпен в християнското богословие и терминология, където двете начала са доброто и злото, светлината и тъмнината и т.н. Намира приложение също в класификацията на [[философия|философските]] учения, където разбирането е по-широко, в зависимост от конкретната употреба. По-тясно значение има при [[марксизъм|марксическото]] деление на философските школи, където означава равнопоставеност на [[материя]]та и [[дух]]а и съответно на дефинираните от марксическата [[терминология]] философски системи на [[материализъм]] и [[идеализъм]] - терминология, която по инерция продължава да се употребява в ограничена част от днешните философски среди в [[България]]. В по-широк смисъл и предимно като [[епитет]] думата се употребява в [[политология]]та, [[социология]]та и др.

В по-тесен смисъл понятието се отнася за [[гностицизъм|гностическите]] [[теогония|теогонични]] и [[космогония|космогонични]] митове, обясняващи присъствието на злото и човешката грешност в света ([[ентропия]]та), като творение на вечно противопоставящия се на доброто и Бога [[Дявол]].

== Произход на термина ==

Използван е за първи път от Том Хайд през 1700 г. <ref>Historia religionis veterum Persarum, Oxford 1700, 114</ref> като [[богословие|богословски]] термин за означаване на дуализма на [[зороастризъм|персийската религия]], наречена по-късно [[Зороастър|зороастризъм]]; в същия смисъл бива използван от [[Пиер Бейл]] (Bayle) <ref>Dictionnaire historique et critique, Rotterdam 1697, art. Zoroastre</ref> и [[Лайбниц]] <ref>Essays de Théodicée, 1710, 11,144,149</ref>.

Християн фон Волф <ref>Psychologia rationalis, Francfort y Leipzig 1734, 34</ref> го въвежда като [[философия|философско]] и [[онтология|онтологично]] понятие, за да означи вечната човешка борба между [[тленност|тленността]]та (тварността) и духовността. Противопоставя го на [[монизъм|монизма]] на [[Тома Аквински]], който дефинира като философски опит да се надмогне този изконен антагонизъм.

== История ==

Различни форми на философски и религиозен дуализъм се срещат в [[онтология|онтологичните]] схващания на [[Питагор]]: в противопоставянето между [[крайност]] и [[безкрайност]], [[четност]] и [[нечетност]] и производните им. Открива се и в представите на [[Емпедокъл]] за приятелството и омразата, които [[Аристотел]] разбира като Доброто и Злото <ref>''Метафизика'', 1,4,984b-985a </ref>. В [[космогония|космогонните]] идеи на [[Анаксагор]] за първичния [[хаос]] и разума (''nous'') и в тези на [[атомисти]]те, които боравят с представи за безкрайната празнота и множествеността на невидимите частици.

== Дуализъм в древния Изток ==

* невежество - знание;

* заблуда, илюзия – просветление;

* страдание – освобождаване от оковите на страданието, [[просветление]].

=== Индия ===

==== Санкхя ====

Космологичната система на Санкхя разграничава [[Пуруша]] (Аз, дух, съзнание) от [[Пракрити]] – субстанциална първопричина (материя, природа).

* Пракрити е независима и активна същност, но е лишена от съзнание – тя е основа на всичко съществуващо.

* 3 –те [[гуни]] направляват развитието на Пракрити. Това са '''сатва''' (светло начало, радост), '''раджас''' – стимулиращ елемент (движеща сила), който поражда страдание и '''тамас''' отрицателно, тъмно начало, което поражда апатия. Пуруша (Аз) е пасивно но съзнателно начало. <ref>Философски Энциклопедический словарь, Москва 1989</ref>

* Брахма е въплъщение на творческия принцип на [[вселена]]та, персонификация на абсолюта като висше

обективно начало. От неготово уплътнено битие в телесното тленното възниква светът на живите същества и явленията. Брахма определя и хронологията на света. Брахман живее сто свои години, всяко от които е равна на 311 040 000 000 000 човешки години Дейността на Брахма е циклична. <ref>Мифы Народов Мира, т.I, Москва, 1987 (Энциклопедия, т.I)</ref> Брахма е деен през денят, тогава вселената, създадена от дъхът на Брахма е изявена. Нощта на Брахма е време на неговия отдих от творческия акт и пребиваване в не деяние.

Последната степен на божието проявление кабалистите наричат Асия : действеност, правене в света на материята.<br>

* Бог се оттегля в себе си (цимцум),

* Грехът разбива вселената (шевира),

* Олам ацилут, светът на еманацията, който съответства на най-висшите духовни реалности,

* Олам абериах, светът на съзиданието

* Олам айецира, светът на съзиданието, който е светът на душата и накрая

<ref>Философски Энциклопедический словарь, Москва 1989</ref>Редица школи в [[Древна Гърция]] и [[Рим]], които тълкуват диалозите на [[Платон]] и систематизират неговото учение.

* [[ум]]а (Нус) и съдържащите се идеи в него;

* [[душа]]та: (Психе), насочена към ума и чувствения космос, който има вечно битие във времето.

=== Развитие и приемственост ===

* [[Манихейство|Манихейството]]то

** [[Петър Валдо]]