Дело срещу лекарите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Хинт (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 4:
[[съдебно дело|Делото]] срещу лекарите се подготвя тайно още от лятото на [[1951]] г. То е замислено като обвинение срещу видни, приближени до [[Московски Кремъл|Кремъл]], лекари в престъпно лечение на съветските вождове. За съветските служби за държавна сигурност това не е първият случай: още през [[1937]] г., в [[процес срещу Бухарин|процеса срещу Бухарин]], подобни обвинения се отправят и към професор Д. Д. Плетньов, лекарите Л. Г. Левин, И. Н. Казаков ([[бесарабски българи]]н).
 
В този случай обаче, според текста на официалното съобщение за ареста се казва, че "болшинствотомнозинството от участниците в терористическататерористичната група (Вовси М. С., Коган Б. Б., Фельдман А. И., Гринштейн А. М., Этингер Я. Г. и други) са свързани с международната еврейска буржоазно-националистическа организация «Джойнт», създадена от американските разузнавателни служби уж за оказване на материална помощ на евреите в други страни".
 
Делото на практика се подхранва от общата психоза на [[Йосиф Висарионович Сталин|Сталин]], от неговия страх от заговори, както и от подозрителността му към лекарите, особено при влошаването на здравето му през 1953 г. Вероятно тази подозрителност се е дължала на факта, че „вождът“ е вербувал лекари за наемни убийци, които са отстранявали жертвите му чрез отровни лекарства, както например случаят с [[Андрей Жданов]]. От друга страна обаче, повод за разследването е откритият от лекар Лидия Тимашук съмнителен метод при лечението на Андрей Александровеч Жданов, довел според нея до смъртта му.