Александър Филимонов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 35:
Първият професионален тим на Филимонов е [[Стал (Чебокраси)]]. През 1991 играе в [[Дружба (Йошкар-Ола)]] и дори отбелязва един гол. През 1992 преминава във [[Факел Воронеж]]. Филимонов става титуляр, но отборът изпада от висшата дивизия. През 1993 четвъртият в РФПЛ Текстилшик Камишин привлича младият вратар в редиците си. Той успява да запише мачове в Купата на УЕФА през 1994/95. Тогава той е повикан и в олимпийския отбор на Русия. През 1996 е взет в [[Спартак (Москва)]] със свободен трансфер за заместник на Станислав Черчесов. Конкурент на Филимонов за титулярното място е татаринът [[Руслан Нигматулин]]. Все пак Александър успява да се закрепи в титулярният състав на "червено-белите". Александър става шампион на страната 6 пъти и играе основна роля за успехите на Спартак в Шампионската лига срещу грандове като [[Реал Мадрид]] и [[Интер Милан]]. На 25 март 1998 дебютира за {{имеНОФ|Русия}} в мач срщу {{имеНОФ|Франция}}, завършил 1-0 за "Сборная". На 9 октомври 1999 в мач срещу {{имеНОФ|Украйна}}, Филимонов допуска непростима грешка, след пряк свободен удар на [[Андрий Шевченко]]. След като този мач завършва 1-1, Русия не се класира на [[Евро 2000]].
През 2001 от [[Сент-Етиен]] е привлечен украинецът [[Максим Левицкий]], който става първи избор на [[Олег Романцев]] под рамката на вратата. За половин година Филимонов съвсем изгубва мястото си. Той е продаден на [[Динамо Киев]], но там изиграва само 4 срещи поради наличието на украинските национали [[Виталий Рева]] и [[Олександър Шовковский]]. Участва на [[Мондиал 2002]], но не записва нито един мач.
След провалът на Филимонов в Динамо, през 2002 той подписва с [[Уралан Елиста]]. Там се бори за мястото си с [[Юрий Окрошидзе]]. Двамата получават почти равен шанс и игрово време. Филимонов става капитан на отбора, но е закотвен на пейката през 2003. След като Уралан изпадат, той отива във [[ФК Москва]]. През целият сезон 2004 Александър е титуляр, изигравайки 26 мача. През сезон 2005 голямата конкуренция прави Филимонов чак трети вратар. Беларуският талант [[Юрий Жевнов]] и опитният [[Сергей Козко]] са предпочитани пред него. През зимата на 2007 отива в кипърския [[Неа Саламина]], изигравайки 12 мача. През март 2008 Филимонов подписва с Кубан от 1 дивизия. След като треньорът [[Александър Тарханов]] подава оставка, Филимонов е резерва на Алексей Степанов. На 7 януари 2008 договорът му е разтрогнат. През януари 2009 поддържа форма с [[ФК Химки]], но не подписва договор. През март 2009 подписва с [[Локомотив (Ташкент)]], където играе до края на 2010. Изиграва 23 срещи. През 2011 се подвизава в ЛФЛ с екипа на Долгие Пруди. В декември същата година [[Дмитрий Аленичев]] го привлича в Арсенал Тула.<ref>http://www.soccer.ru/news/276705.shtml</ref>
 
== Плажен футбол ==
От 2011 Александър Филимонов е състезател на отборът по плажен футбол на Локомотив (Москва). Става шампион на Русия и е обявен за най-добър вратар на турнира. Заедно със съотборника си [[Андрей Бухлицкий]] са национални вратари на Русия. На турнира Евролига 2011 изиграва 3 мача, в които допуска 1 гол. Русия печели турнира. Участва и на световното първенство, като става шампион с отбора на "сборная". На 26 ноември печели междуконтиненталната купа.
 
== Източници==
<references/>
 
{{Шаблон:Футболен отбор на Русия Мондиал 2002}}