Нагласа: Разлика между версии

'''Нагласата'''„Нагласата“ е психологическо състояние на предразположеност на [[субект]]а към определена [[активност]] в определени ситуации. Явлението е открито от немския психолог Л. Ланге (L. Lange, 1888). В бившия [[СССР]] нагласата или по-известна като '''установка'''„установка“ е разглеждана широко от [[Дмитрий Узнадзе]] и неговата школа (1956). Нагласите са основно позитивни или негативни [[възглед]]и към [[човек]], място нещо или събитие (често наричани обект на нагласата). Хората може още да са в конфликт или да имат [[амбивалентност|амбивалентни]] чувства към [[обект]]а, това означава че той (човека) едновременно има позитивни и негативни нагласи към него (обекта).

Нагласата е една от 57-те дефиниции на Карл Юнг в глава XI от ''„[[Психологически типове]]''“. Дефиницията на Юнг за нагласата„нагласата е "готовност на [[психика|психето]] да действа или реагира по определен начин"начин“ (Jung, [1921] 1971:par. 687). Нагласите често идват по двойки, едната част съзнателна, а другата несъзнателна. Вътре в тази обща дефиниция Юнг идентифицира няколко нагласи.

* Съзнание и несъзнавано. "Наличието„Наличието на две нагласи е изключително често, едната съзнателна, а другата несъзнателна. Това означава, че съзнанието има много съдържания различни от тези в несъзнаваното, двойнствеността особено свидетелства за [[Теория на Юнг за неврозите|неврози]]"“ (Jung, [1921] 1971: par. 687).

* Рационални и ирационални нагласи. "Представям„Представям разума като нагласа"нагласа“ (Jung, [1921] 1971: par. 785).

** Ирационалната нагласа се подразделя на сетивна (усещане) и интуитивна психологически функции, всяка със своя нагласа. "Тогава по този начин има типично мислене, чувстване, усещане и интуитивна нагласа" (Jung, [1921] 1971: par. 691).