Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
==Биография==
Ригас е роден в богато [[аромъни|влашко]]<ref>Djuvara, p.358; ''Greece, history of'', (2006), в ''Encyclopædia Britannica'', 2006.</ref> семейство под името '''Константин Риза'''<ref>Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр. 34</ref> в малкото [[Тесалия|тесалийско]] градче [[Велестино]], разположено на мястото на античния град [[Фере (Тесалия)|Фере]], на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от с.село [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]]<ref>Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12</ref><ref>Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16-17 </ref> в [[Пинд]]. Учи в родния си град, а след това в [[Загора (Пилио)|Загора]] и в [[Амбелакия]], след което преподава в с.село [[Кисос]]. На 20 год.години убива турски първенец и бяга в градчето [[Литохоро]] в подножието на [[Олимп]], където става [[клефти|клефт]] в четата на чичо си Спирос Зирас.
 
===В Цариград, Молдова и Влашко===
===Във Виена===
[[Картинка:Rigas map.jpg|мини|дясно|Корица на Великата карта на Ригас]]
Около 1793 г. Ригас заминава за [[Виена]], столицата на [[Австрия|Австрийската империя]], където живее голяма гръцка колония. Във Виена се свързва с македонците от [[Сятища]] братя [[Пулиос Маркидис Пулиу|Пулиос Пулиу]] и [[Георгиос Маркидис Пулиу|Георгиос Пулиу]] и в тяхната печатница започва да печата вестник „[[Ефимерис (1790 - 1797)|Ефимерис]]“. Изработва и публикува своята прочута Велика карта (на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите), пише [[памфлет]]и въз основа на основните документи на Френската революция като „[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]]“ и „Нова политическа конституция на жителите на [[Румелия]], [[Анатолия]], [[Егейските острови]] и княжествата [[Молдова]] и Влашко“.
 
Опитва се да стимулира развитието на балканския [[национализъм]] и да предзвка общо въстание срещу османското владичество. Превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната му дейност са оскъдни - предимно от документите от разпитите му в австрйската полиция. Смята се, че не е успял да създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.