Конфуцианство: Разлика между версии

·* МенСюн-цзи

Китайското обозначение на конфуцианството не съдържа препратки към името на неговия създател. В превод от опростен китайски(儒, 儒家) или [[пинин]] (rú, rújiā} учението се нарича „Школа за образоване на хората“. В резултат на това, традицията никога не е прокарвала определена идеологическа система към теоретическото наследство на един единствен мислител. Така конфуцианството представлява особена съвкупност на учения и доктрини, които изначално се развиват от древни митологии и идеологии. Древното конфуцианство се превърнало във въплъщение и завършек на целия духовен опит на отминалите цивилизации. Въпреки това, развитието на конфуцианството като независима идеологическа система и съответното учение е свързано с дейността на един конкретен човек, който е известен извън Китай под името [[Конфуций]]. Това име възниква в края на 16 век в трудове на европейски мисионери, които изписват на латински името ({{lang-la|Confucius}}) като се опитват да пресъздадат съчетанието Кун Фу-цзъ (на китайски 孔夫子, Kǒngfūzǐ, използва се още като 孔子, Kǒngzǐ). В превод от китайски името означава „Учител от рода Кун“. Истинското му име - Цю 丘 (Qiū), означава „хълм“, а второто му име — Чжун-ни (仲尼Zhòngní), означава „втори от глината“. В древните източници името е дадено като указание за мястото му на раждане: в една пещера в дълбините на свещения хълм от глина, където родителите му се поклоненили. Конфуций е роден през 551  г.пр.н.е. близо до днешния град [[Цюйфу]] в провинция [[Шандун]].

След смъртта на Конфуций неговите многобройни ученици и последователи формират набор от насоки, които през 3 в.пр.н.е. вероятно вече били около десетина. За негови духовни последователи се приемат и двата мислителя [[Мън цзъ]] (孟子) и [[Сун цзъ]] (荀子). Конфуцианството се превърнало в авторитетна политическа и идейна сила. То трябвало да удържи на конкуренцията на други авторитетни политико-философски школи в Древен Китай - [[моизъм]] (墨家, mòjiā) и [[легизъм]] (法家, fǎjiā). Учението на последното от тях дори се превърнало в официална идеология на първата китайска империя [[Цин]] (221  —  209  г.пр.н.е.). Стигнало се дотам, че император [[Цин Шъхуан]] (управлявал в периода 246  —  210  г.пр.н.е.) през 213  г.пр.н.е. извършил жестоки репресии против конфуцианците. Значителна част от учените бива отстранена от политическия и интелектуален живот на империята, а 460 опозиционни дейци са погребани живи. Унищожени били и конфуциански книги, а тези, които достигнали до наши дни представляват възстановки по устни предания създадени през 2 век пр.н.е. до новата ера. Този период на развитие на конфуцианството се нарича ранно конфуцианство.

Устояло на жестоката конкурентна борба при следващата династия [[Хан (династия)|Хан]] (206  г.пр.н.е.  —  220  г.) конфуцианството се превръща в официална идеология на империята. През този период възникват и качествени изменения в развитието на конфуцианството като учението се разделило на ортодоксално (古文經學) и неортодоксално (今文經學). Представителите на първото течение потвърждават неприкосновеността на Конфуций и учениците му, както и абсолютната стойност на техните идеи и неизменността на заветите им. Отричат всякакви опити да се преразгледа наследство на Учителя. Представителите на втората тенденция са оглавявани [[Дун Чжуншу]] (179  —  104  г.пр.н.е.), който често е наричан и с прозвището „Конфуций от Хан“. Неортодоксалните конфуцианци настояват за творчески подход към древните учения. Дун Джуншу създава последователна доктрина, която обхваща всички прояви на природата и обществото, и ги дефинира с помощта на теорията за обществен и държавен строй, която е основана от Конфуций и Мън цзъ.

В периода на управлението на Хан конфуцианството определяло цялата съвременна политико-културна ситуация в Китай. През 125  г. е учредена Държавната академия (太學 или 國學), обединяваща функциите на централен хуманитарен теоретически център и учебно заведение. Така се появила знаменитата система за изпитване ''кецзюй'', според резултатите на която се определяла степента „придворен ерудит“ (博士 bóshì).

Окончателно конфуцианството се превръща в официална идеология в империята сравнително на по-късен етап при император [[Мин-ди]] (明帝 Míngdì) управлявал в периода 58  —  78  г.). В резултат на това се постига унификация на древните текстове влизащи в списъка на каноничните книги, които са използвани в системата на изпитите и установяването на култа на Конфуций и оформлението на съответните церемонии. Първият храм на Конфуций е построен през VI век, а най-почитаният от тях е изграден през 1017 г. в родното място на Учителя. Тя включва копие на семейното жилище на рода Кун, на известния хълм и култов ансамбъл. Каноничното изображение на Конфуций обаче, което представлява брадат възрастен старец се формира на по-късен етап.

В периода на укрупване на имперската държавност при династията Тан (唐, 618  —  907  г.) в Китай е съпроводена с промени и в областта на културата. По-голямо влияние започва да оказма новата [[будизъм|будистка религия]] (佛教 fójiào). Тя се превръща във все по-важен фактор в политическия и икономически живот. Това от своя страна изисква и съществена модификация на конфуцианското учение. Инициатор на целия този процес се явява [[Хан Юй]] (韓愈 Hán Yù, 768—824 768 — 824 г.). Той и учениците му създават поредното обновление и преобразуване на конфуцианството, което в европейската литература се нарича неоконфуцианство. Според китайския мислител [[Моу Цзунсан]] разликите между конфуцианство и неоконфуцианство са такива както между юдаизъм и християнство.