Храносмилане: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 2:
'''Храносмилането''' е процес на механично и химично преработване на [[храна]]та до вид, в който тя може да бъде усвоена от [[организъм|организма]] на [[животни]]те. То е форма на [[катаболизъм]], разграждане на хранителните макромолекули на по-малки [[молекула|молекули]] благодарение на различни храносмилателни сокове. Под влияние на последните хранителните вещества се разграждат до своите основни, разтворими във вода градивни елементи и едва тогава се всмукват, разнасят се с [[кръв]]та и се усвояват от организма.
 
Начинът, по който протича храносмилането, варира при различните групи животни. При [[бозайници]]те, след като се поеме през [[Устна кухина|уста]]та храната бива подложена на “изпитване”, при което се определя нейната годност или негодност, както и на нейните вкусови качества. В зависимост от това изпитване приетата храна или се изхвърля обратно навън, или се задържа и започва нейната обработка. Последната представлява механично раздробяване на храната от [[зъб]]ите и химичното ѝи&#768; третиране с вещества в [[слюнка]]та. След това тя се придвижва през [[хранопровод]]а в [[стомах]]а, където [[Киселина|киселините]] унищожават най-вредните [[микроорганизъм|микроорганизми]] и продължава механичното разграждане и химичното изменение. Тези процеси се довършват в [[Тънко черво|тънкото]] и [[Дебело черво|дебелото черво]], а остатъците от храносмилателния процес, като неусвоени частици от храна, микроорганизми и олющени от храносмилателния канал епителни клетки се изхвърлят от тялото при [[дефекация]].<ref name=Maton>{{cite book| last = Maton| first = Anthea| authorlink = | coauthors = Jean Hopkins, Charles William McLaughlin, Susan Johnson, Maryanna Quon Warner, David LaHart, Jill D. Wright | title = Human Biology and Health| publisher = Prentice Hall| year = 1993| location = Englewood Cliffs, New Jersey, USA| pages = | url = | doi = | id = | isbn = 0-13-981176-1|oclc = 32308337}}</ref>
 
Храносмилането се ускорява, когато се увеличава [[температура]]та. При температура 18 - 20°С пълното храносмилане протича за 8 - 12 часа. Средното количество приета храна за едно денонощие е около 3% от масата на тялото.
Ред 17:
Ензимите действат на строго определени хранителни вещества само при определени условия на средата. Те са и видово неспецифични. В зависимост от мястото, където се осъществява храносмилателния процес, храносмилането бива:
* Извънклетъчно — при този тип храносмилане синтезираните в клетката ензими се пренасят вън от нея и действат в различните отдели на храносмилателната система.
* Клетъчно — наблюдава се при неразградени или ненапълно разградени хранителни частиципроникнатчастици проникнат в клетката. В тези случаи ензимите от цитоплазмата на клетката извършват хидролитичните процеси.
* Пристенно (мембранно).
 
Ред 43:
При механичната обработка храната се разкъсва, размачква и примесва с първия храносмилателен сок - [[слюнка]]та. Чрез него тя бива още овлажнена, размекната и оформена като хранителна хапка. С помощта на езика последната се прехвърля от едната на другата страна, а с помощта на мускулатурата на бузите не се позволява на частици от храната да се задържат по венците.
 
През време на дъвкателния акт благодарение на натиска, който се упражнява между насрещните повърхности на кътниците и кучешките зъби, храната се размачква, т. е. сдъвква. Силата с която се извършва сдъвкването е степенувана в зависимост от твърдостта на храната и се осъществява по нервнорефлексен път. Едновременно с това се възбужда и отделянето на по-голямо количество слюнка, която улеснява раздробяването на храната. Поради това колкото по-твърда е дадена храна, толкова по-дълго време е необходимо за навлажняването и размекването ѝ, а следователно и за нейното пълно раздробяване. Целият дъвкателен процес до момента на [[преглъщане]] е напълно волеви. Гълтането представлява неволеви, рефлекторен акт, чийто команден център се намира в [[продълговат мозък|продълговатия мозък]]. По време на преглъщането се затваря дихателната тръба и носните ходове.
 
==== Химична обработка ====
Ред 67:
 
===== Нервно-рефлексно сокоотделяне =====
: По време на тази фаза стомашното сокоотделяне става по нервно-рефлексен път, при което в него вземат участие както безусловно рефлексни, така и условно рефлексни механизми. Дразнителите, предизвикващи отделянето на стомашния сок, могат да са както самата храна, която дразни химично и механично [[рецептор]]ите в устната кухина и стомаха, така и нейният вид и [[миризма|мирис]], както дори и представата или [[мисъл]]та за храна. Има обаче и вещества, като например мазнините, които подтискатпотискат стомашната секреция за период от 2 - 4 часа, при което [[апетит]]ът намалява. Подобен ефект може да се получи и при редица емоционални състояния на [[гняв]], [[ярост]], [[страх]] и пр., както и при ядене на не вкусна, неприятна и с лоша миризма храна.
 
: Сокът, който се отделя от стомашните жлези по време на тази фаза, преди още храната да е попаднала в стомаха, се нарича ''"апетитен сок"''. Той има за цел да подготви стомаха за посрещането на храната и нейното бързо повлияване. Нервно-рефлексната фаза на стомашното сокоотделяне продължава около 1,5 - 2 часа, след което постепенно се замества от втората хуморална фаза.
Ред 99:
 
===== Хуморално сокоотделяне =====
: Под въздействие на хормона [[вилицистокинин]] е възможно и хуморално отделяне на жлъчен сок. Този хормон се образува в лигавицата на дванадесетопръстника и предизвиква свиване на жлъчния мехур. Подобно въздействвиевъздействие могат да предизвикат по кръвен път и редица други вещества, като например мазнините, пептоните, албумозите и полипептидите.
 
=== Храносмилане в тънкото черво ===
Ред 115:
 
===== Всмукване на водата =====
Основната функция на дебелото черво е да извлече водата от хранителният химус и да я насочи към [[кръвообращение]]то. В резултат на това хранителната каша се сгъстява и се превръща във [[фекалии]]. Последните представляват смес от несмленинесмляни остатъци от храна (мускулни, сухожилни и целулозни влакна, зърна, неразтворими соли), продукти от жизнената дейност на червата (олющени от лигавицата на червата епителни клетки, слуз, жлъчни пигменти, холестерин, ферменти) и множество микроорганизми.
 
За едно денонощие, от 4 кг. химус, преминаващ от тънкото в дебелото черво, се изхвърлят едва около 130 - 150 гр.