Храносмилане: Разлика между версии

Начинът, по който протича храносмилането, варира при различните групи животни. При [[бозайници]]те, след като се поеме през [[Устна кухина|уста]]та храната бива подложена на “изпитване”, при което се определя нейната годност или негодност, както и на нейните вкусови качества. В зависимост от това изпитване приетата храна или се изхвърля обратно навън, или се задържа и започва нейната обработка. Последната представлява механично раздробяване на храната от [[зъб]]ите и химичното ѝи&#768; третиране с вещества в [[слюнка]]та. След това тя се придвижва през [[хранопровод]]а в [[стомах]]а, където [[Киселина|киселините]] унищожават най-вредните [[микроорганизъм|микроорганизми]] и продължава механичното разграждане и химичното изменение. Тези процеси се довършват в [[Тънко черво|тънкото]] и [[Дебело черво|дебелото черво]], а остатъците от храносмилателния процес, като неусвоени частици от храна, микроорганизми и олющени от храносмилателния канал епителни клетки се изхвърлят от тялото при [[дефекация]].<ref name=Maton>{{cite book| last = Maton| first = Anthea| authorlink = | coauthors = Jean Hopkins, Charles William McLaughlin, Susan Johnson, Maryanna Quon Warner, David LaHart, Jill D. Wright | title = Human Biology and Health| publisher = Prentice Hall| year = 1993| location = Englewood Cliffs, New Jersey, USA| pages = | url = | doi = | id = | isbn = 0-13-981176-1|oclc = 32308337}}</ref>

* Клетъчно — наблюдава се при неразградени или ненапълно разградени хранителни частиципроникнатчастици проникнат в клетката. В тези случаи ензимите от цитоплазмата на клетката извършват хидролитичните процеси.

През време на дъвкателния акт благодарение на натиска, който се упражнява между насрещните повърхности на кътниците и кучешките зъби, храната се размачква, т. е. сдъвква. Силата с която се извършва сдъвкването е степенувана в зависимост от твърдостта на храната и се осъществява по нервнорефлексен път. Едновременно с това се възбужда и отделянето на по-голямо количество слюнка, която улеснява раздробяването на храната. Поради това колкото по-твърда е дадена храна, толкова по-дълго време е необходимо за навлажняването и размекването ѝ, а следователно и за нейното пълно раздробяване. Целият дъвкателен процес до момента на [[преглъщане]] е напълно волеви. Гълтането представлява неволеви, рефлекторен акт, чийто команден център се намира в [[продълговат мозък|продълговатия мозък]]. По време на преглъщането се затваря дихателната тръба и носните ходове.

: По време на тази фаза стомашното сокоотделяне става по нервно-рефлексен път, при което в него вземат участие както безусловно рефлексни, така и условно рефлексни механизми. Дразнителите, предизвикващи отделянето на стомашния сок, могат да са както самата храна, която дразни химично и механично [[рецептор]]ите в устната кухина и стомаха, така и нейният вид и [[миризма|мирис]], както дори и представата или [[мисъл]]та за храна. Има обаче и вещества, като например мазнините, които подтискатпотискат стомашната секреция за период от 2 - 4 часа, при което [[апетит]]ът намалява. Подобен ефект може да се получи и при редица емоционални състояния на [[гняв]], [[ярост]], [[страх]] и пр., както и при ядене на не вкусна, неприятна и с лоша миризма храна.

: Под въздействие на хормона [[вилицистокинин]] е възможно и хуморално отделяне на жлъчен сок. Този хормон се образува в лигавицата на дванадесетопръстника и предизвиква свиване на жлъчния мехур. Подобно въздействвиевъздействие могат да предизвикат по кръвен път и редица други вещества, като например мазнините, пептоните, албумозите и полипептидите.

Основната функция на дебелото черво е да извлече водата от хранителният химус и да я насочи към [[кръвообращение]]то. В резултат на това хранителната каша се сгъстява и се превръща във [[фекалии]]. Последните представляват смес от несмленинесмляни остатъци от храна (мускулни, сухожилни и целулозни влакна, зърна, неразтворими соли), продукти от жизнената дейност на червата (олющени от лигавицата на червата епителни клетки, слуз, жлъчни пигменти, холестерин, ферменти) и множество микроорганизми.