Разлика между версии на „Сричка“

редакция без резюме
м
[[Файл:Syllable.svg|thumb|дясно|мини|Образуване на сричка]]
'''Сричка''' е({{lang-la|syllaba}}, {{lang-gr|συλλαβήе}}) e съчетание от [[буква|букви]], обикновено съдържащо [[гласна]], което се произнася на един дъх. Точната дефиниция за сричка варира взависимост от езика. Най-често всяка гласна определя една сричка, но в някои езици определени съгласни също могат да образуват срички - например в [[Сръбски език|сръбската]] дума ''црн'' (черен) съгласната ''р'' образува сричка.
 
== Сричка в Българския език ==
 
Съществуват открити и закрити срички, както и ударени и неударени.
 
== Структура на сричката ==
Сричката ((''σ'') има вътрешна структура.
Структурата на сричката се дели от сегментите на:
[[#ω|Silbenkopf (Onset, ω)]] и [[#ρ|Silbenreim (ρ)]].
Раймът се дели в западната фонология на сонанти: [[#ν|Silbenkern (Nukleus, ν)]] и [[#κ|Silbenschwanz (Koda, κ)]].
В далечноизточната фонология главата се снализира на [[#ι|Initiallaut (ι)]] и [[#μ|Mediallaut (μ)]] или се употребява комплексния [[#φ|Finallaut (φ)]], който носи тона (τ) с височина и продължение.
 
== Позиция на сричката ==
Позицията на сричките на една дума за последните три срички се употребяват [[латински|латинските]] названия:
* последната сричка на една дума се нарича '''Ultima''' (лат. ''ultima'', „последен“)
* предпоследната '''Pänultima''' (лат. ''paenultima'') i
* предпредпоследната '''Antepänultima''' (лат. ''antepaenultima'').
 
На [[гръцки]]:
* ако главният акцент лежи на последната сричка, думата се нарича една '''Oxytonon'''
* лежи ли на предпоследната сричка, се казва един '''Paroxytonon''' и
* пада ли на предпредпоследната сричка, тогава думата е един '''Proparoxytonon'''.
Тези три понятия са от тяхна страна „proparoxytonal“, изговарящо сe с главно ударение на „y“.
 
== Източници ==
* Johannes Bergerhausen, Siri Poarangan: ''decodeunicode: Die Schriftzeichen der Welt'' Hermann Schmidt, Mainz, 2011, ISBN 978-3-87439-813-8
* ''Duden. Die Grammatik.'' 7., völlig neu erarbeitete und erweiterte Auflage. Dudenverlag: Mannheim/ Leipzig/ Wien/ Zürich 2005. ISBN 3-411-04047-5. Kapitel ''Die Silbe'' S. 37ff.
* Otto von Essen: ''Allgemeine und Angewandte Phonetik''. 5., neubearb. u. erw. Auflage. Akademie Verlag, Berlin 1979. Kapitel ''Die Silbe'' S. 128-139.
* Helmut Glück (Hrsg.), unter Mitarbeit von Friederike Schmöe: ''Metzler Lexikon Sprache.'' Dritte, neubearbeitete Auflage. Metzler, Stuttgart/ Weimar 2005. ISBN 978-3-476-02056-7
* Joseph H. Greenberg: ''Some generalizations concerning initial and final consonant clusters.'' 1978.
* Joseph H. Greenberg (Hrsg): ''Universals of human language.'' 1978, S. 243-279.
* T. Alan Hall: ''Phonologie. Eine Einführung.'' de Gruyter, Berlin/New York 2000. ISBN 3-11-015641-5. Kapitel ''Silbenphonologie'' S. 205-270.
* [http://deposit.ddb.de/cgi-bin/dokserv?idn=963241966&dok_var=d1&dok_ext=pdf&filename=963241966.pdf Judith Meinschaefer: ''Silbe und Sonorität in Sprache und Gehirn.'' (pdf)] 1998, S. 26-76.
* [http://www.fb10.uni-bremen.de/linguistik/stolz/library/seminare/pdf/Silben5.pdf Thomas Herbert Stolz: ''Komplexe Nuklei.'' (pdf)] (114 kB)
 
 
== Външни препратки ==
* {{икона en}} [http://www.sil.org/linguistics/GlossaryOfLinguisticTerms/WhatIsASyllable.htm Какво е сричка?]
{{Commons| }}
 
{{мъниче}}