Знание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Zelenkroki (беседа | приноси) →Процес на придобиване на знание: някаква структура |
Zelenkroki (беседа | приноси) →Определено знание (философия): видове знание от речника по психология |
||
Ред 34:
[[Image:Knowledge-Reid-Highsmith.jpeg|thumb|200px|Робърт Райд, ''Knowledge'' (1896). Сградата на [[Томас Джеферсън]], [[Вашингтон]]]]
Определението за знание е въпрос на растящи дебати сред [[философ]]ите в полето на [[епистемология]]та. Класическата дефиниция е описана, но в крайна сметка не е подкрепена от Платон<ref>In Plato's ''Theaetetus'': Сократ и Theaetetus дискутират трите определения на ''знанието'': знанието като нищо друго освен възприятие, знанието като истинско съждение, и накрая знанието като истинско съждение с описание. Всяка от тези дефиниции е показана като незадоволителна.</ref>, е че, за да има знание трябва да са изпълнени ''поне'' три критерия; за да се брои като знание, изказването трябва да бъде оправдано, истинно и убеждение. Някои претендират, че тези условия не са достатъчни като с демонстрираните [[пример]]и със случая на [[Гетиер]]. Има редица предложени [[алтернатива|алтернативи]], включително [[аргумент]]ите на [[Робърт Нозик]] за изискването, че знанието проследява [[истина]]та и допълнителното изискване на [[Симон Блекбърн]], че не искаме да кажем, че този, който среща някое от тези условия „чрез дефект, пропуск или провал“ има знание.
== Видове знание според Ломпшер (1975) ==
Разграничават се четири вида знания, които взаимно се обуславят и проникват:
* Знание за факти — съдържа знания за обектите в заобикалящия свят, техните свойства и отношения. Биват както образно-предметни, например [[представа|представи]], така и абстрактно-словесни, например [[Понятие|понятия]] от най-различна степен на обобщеност. Те са основата на другите видове знания.
* Знание за [[Метод|методи]] — отнася се до начина на извършване на определено действие. Тук спадат обикновените външни действия, като миене на зъби или писане, но и [[Ум|умствени действия]], напр. [[Граматика|граматически]] разбор на [[изречение]], решаване на задача по [[математика]], както и [[Техники за релаксация|техники]] на умствената дейност, правила за по-ефективно [[учене]] и др. [[Обучение|Преподаването]] на знания на [[Ученик|ученици]] налага точни инструкции за извършването на едно действие и за това, на което трябва да се обърне специално [[внимание]]. На основа знанията за методи се развиват [[Умение|уменията]] и [[Способности|способностите]].
* Знание за [[Норма (пояснение)|норми]] — насочени предимно към човешките взаимоотношения и [[Поведение|поведението]] спрямо другите. Те са резултат от обществените норми на поведение, като идеология, [[морал]] и нрави. Необходимо е да се осъзнаят от учащия се, за да могат да бъдат приложени в регулацията на собственото поведение. Но предаването на знания за норми не е достатъчно за изграждане на поведение, съобразено с нормите. Тези знания са необходимо, но не е достатъчно условие за такова поведение.
* Знание за [[ценности]] — съдържа знания за [[Политически|политическите]], мирогледните, моралните и [[Естетика|естетическите]] стойности. Изграждането на способности за критично отношение към явленията и събитията от околния свят, т.е. способност за оценяване се разглежда като определено от обективните интереси и позиции на дадената група, класа, общество, чийто член е отделната личност. Това знание е необходимо за вземането на правилно становище от субекта.
== Управление на знанията ==
| |||