Сричка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
махам неизползвани източници; добавки |
||
Ред 1:
'''Сричка''' e съчетание от последователни [[Фонема|звуци]] в [[реч]]та, което се произнася на един дъх. Обикновено сричките се разглеждат като [[Фонология|фонологични]] градивни елементи на [[Дума|думите]], като всяка дума се състои от една или повече срички. Например, думата „вода“ е съставена от две срички - „во“ и „да“. Сричките играят важна роля за ритъма на езика, неговата [[прозодия]], [[Поезия|поетичната]] му метрика и разположението на [[Ударение|ударенията]].
Сричките се състоят от [[сричково ядро]] и незадължителни начална и крайна част. Докато началната и крайната част на сричката обикновено са [[Съгласен звук|съгласни]], сричковото ядро най-често е [[гласен звук]], макар че в някои езици то може да бъде и [[сричкообразуващ съгласен звук]]. Например, в книжовния [[сръбски език]], както и в някои диалекти на [[Български език|българския]], съгласните звуци „р“ и „л“ са сричкообразуващи, като в думите „црн“ и „влк“.
[[Файл:Syllable.svg|мини|250п|<div style="text-align:left;">
Схема на структурата на сричката:
<ul>
<li> '''σ''' : сричка</li>
<li> '''ι''' : инициал</li>
<li> '''φ''' : финал</li>
<li> '''μ''' : медиал</li>
<li> '''ρ''' : рима</li>
<li> '''ω''' : начало</li>
<li> '''ν''' : ядро</li>
<li> '''τ''' : тон</li>
<li> '''κ''' : кода</li>
<li> '''C*''' : незадължителен съгласен звук</li>
<li> '''H*''' : незадължителен полугласен звук</li>
<li> '''V<sup>+</sup>''' : задължителен гласен или сонантен съгласен звук</li>
<li> '''T?''' : тон в някои тонални езици</li>
</ul></div>]]
▲== Структура на сричката ==
Сричката (''σ'') има вътрешна структура.
Структурата на сричката се дели от сегментите на:
[[#ω|Silbenkopf (Onset, ω)]] и [[#ρ|Silbenreim (ρ)]].
Раймът се дели в западната фонология на сонанти: [[#ν|Silbenkern (Nukleus, ν)]] и [[#κ|Silbenschwanz (Koda, κ)]].
В далечноизточната фонология главата се снализира на [[#ι|Initiallaut (ι)]] и [[#μ|Mediallaut (μ)]] или се употребява комплексния [[#φ|Finallaut (φ)]], който носи тона (τ) с височина и продължение.
=== Ядро ===
== Позиция на сричката ==▼
{{основна|Сричково ядро}}
Позицията на сричките на една дума за последните три срички се употребяват [[латински|латинските]] названия:▼
{{раздел-мъниче}}▼
=== Начало ===
{{раздел-мъниче}}
=== Кода ===
{{раздел-мъниче}}
=== Рима ===
{{раздел-мъниче}}
=== Инициал, медиал и финал ===
{{раздел-мъниче}}
=== Сегментен тон ===
{{раздел-мъниче}}
▲Позицията на сричките на една дума за последните три срички се употребяват [[латински
* последната сричка на една дума се нарича '''Ultima''' (лат. ''ultima'', „последен“)
* предпоследната '''Pänultima''' (лат. ''paenultima'') и
Line 23 ⟶ 56:
* ако главният акцент лежи на последната сричка, думата се нарича една '''Oxytonon'''
* лежи ли на предпоследната сричка, се казва един '''Paroxytonon''' и
* пада ли на предпредпоследната сричка, тогава думата е един '''Proparoxytonon'''.
Тези три понятия са от тяхна страна „proparoxytonal“, изговарящо сe с главно ударение на „y“.
== Надсегментни фонеми ==
Някои фонеми не могат да бъдат разглеждани като елемент на сричката, а се отнасят към нея като цяло. Такива са [[ударение]]то, а в някои тонални езици — и [[тон]]ът.
Понякога дължината на сричката също може да се разглежда като надсегментен елемент. Например, в някои [[германски езици]] дългите гласни мога да бъдат съпътствани само от къси съгласни и обратното. В същото време във [[Фински език|финския]] и [[Японски език|японския]] сричките могат да се състоят от дълги и къси фонеми, като удвояването на съгласните и дължината на гласните са независими.
== Външни препратки ==
* {{икона en}} [http://www.sil.org/linguistics/GlossaryOfLinguisticTerms/WhatIsASyllable.htm Какво е сричка?]▼
{{Commons| }}
▲* {{икона en}} [http://www.sil.org/linguistics/GlossaryOfLinguisticTerms/WhatIsASyllable.htm Какво е сричка?]
▲{{мъниче}}
[[Категория:
[[af:Lettergreep]]
| |||