Разлика между версии на „Сричка“

махам неизползвани източници; добавки
(махам неизползвани източници; добавки)
'''Сричка''' e съчетание от последователни [[Фонема|звуци]] в [[реч]]та, което се произнася на един дъх. Обикновено сричките се разглеждат като [[Фонология|фонологични]] градивни елементи на [[Дума|думите]], като всяка дума се състои от една или повече срички. Например, думата „вода“ е съставена от две срички - „во“ и „да“. Сричките играят важна роля за ритъма на езика, неговата [[прозодия]], [[Поезия|поетичната]] му метрика и разположението на [[Ударение|ударенията]].
[[Файл:Syllable.svg|thumb|дясно|300px|Образуване на сричка]]
'''Сричка''' ({{lang-la|syllaba}}, {{lang-gr|συλλαβήе}}) e съчетание от [[буква|букви]], обикновено съдържащо [[гласна]], което се произнася на един дъх. Точната дефиниция за сричка варира взависимост от езика. Най-често всяка гласна определя една сричка, но в някои езици определени съгласни също могат да образуват срички - например в [[Сръбски език|сръбската]] дума ''црн'' (черен) съгласната ''р'' образува сричка.
 
Сричките се състоят от [[сричково ядро]] и незадължителни начална и крайна част. Докато началната и крайната част на сричката обикновено са [[Съгласен звук|съгласни]], сричковото ядро най-често е [[гласен звук]], макар че в някои езици то може да бъде и [[сричкообразуващ съгласен звук]]. Например, в книжовния [[сръбски език]], както и в някои диалекти на [[Български език|българския]], съгласните звуци „р“ и „л“ са сричкообразуващи, като в думите „црн“ и „влк“.
== Сричка в Българския език ==
В книжовния [[български език]] сричкообразуваща е гласната. Във всяка дума всяка гласна образува една сричка (сама или с някои от заобикалящите я съгласни). Има едносрични думи (''лак''), двусрични (''ек'' - ''ран''), трисрични (''ко'' - ''ро'' - ''на'') и т. н.
 
== Структура на сричката ==
Съществуват открити и закрити срички, както и ударени и неударени.
[[Файл:Syllable.svg|мини|250п|<div style="text-align:left;">
Схема на структурата на сричката:
<ul>
<li> '''σ''' : сричка</li>
<li> '''ι''' : инициал</li>
<li> '''φ''' : финал</li>
<li> '''μ''' : медиал</li>
<li> '''ρ''' : рима</li>
<li> '''ω''' : начало</li>
<li> '''ν''' : ядро</li>
<li> '''τ''' : тон</li>
<li> '''κ''' : кода</li>
<li> '''C*''' : незадължителен съгласен звук</li>
<li> '''H*''' : незадължителен полугласен звук</li>
<li> '''V<sup>+</sup>''' : задължителен гласен или сонантен съгласен звук</li>
<li> '''T?''' : тон в някои тонални езици</li>
</ul></div>]]
 
== Структура на сричката ==
Сричката (''σ'') има вътрешна структура.
Структурата на сричката се дели от сегментите на:
[[#ω|Silbenkopf (Onset, ω)]] и [[#ρ|Silbenreim (ρ)]].
Раймът се дели в западната фонология на сонанти: [[#ν|Silbenkern (Nukleus, ν)]] и [[#κ|Silbenschwanz (Koda, κ)]].
В далечноизточната фонология главата се снализира на [[#ι|Initiallaut (ι)]] и [[#μ|Mediallaut (μ)]] или се употребява комплексния [[#φ|Finallaut (φ)]], който носи тона (τ) с височина и продължение.
 
=== Ядро ===
== Позиция на сричката ==
{{основна|Сричково ядро}}
Позицията на сричките на една дума за последните три срички се употребяват [[латински|латинските]] названия:
{{раздел-мъниче}}
 
=== Начало ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Кода ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Рима ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Инициал, медиал и финал ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== Сегментен тон ===
{{раздел-мъниче}}
 
== Позиция на сричката ==
Позицията на сричките на една дума за последните три срички се употребяват [[латински|латинските]]те названия:
* последната сричка на една дума се нарича '''Ultima''' (лат. ''ultima'', „последен“)
* предпоследната '''Pänultima''' (лат. ''paenultima'') и
* ако главният акцент лежи на последната сричка, думата се нарича една '''Oxytonon'''
* лежи ли на предпоследната сричка, се казва един '''Paroxytonon''' и
* пада ли на предпредпоследната сричка, тогава думата е един '''Proparoxytonon'''.
Тези три понятия са от тяхна страна „proparoxytonal“, изговарящо сe с главно ударение на „y“.
 
== Надсегментни фонеми ==
== Източници ==
Някои фонеми не могат да бъдат разглеждани като елемент на сричката, а се отнасят към нея като цяло. Такива са [[ударение]]то, а в някои тонални езици&nbsp;— и [[тон]]ът.
* Johannes Bergerhausen, Siri Poarangan: ''decodeunicode: Die Schriftzeichen der Welt'' Hermann Schmidt, Mainz, 2011, ISBN 978-3-87439-813-8
* ''Duden. Die Grammatik.'' 7., völlig neu erarbeitete und erweiterte Auflage. Dudenverlag: Mannheim/ Leipzig/ Wien/ Zürich 2005. ISBN 3-411-04047-5. Kapitel ''Die Silbe'' S. 37ff.
* Otto von Essen: ''Allgemeine und Angewandte Phonetik''. 5., neubearb. u. erw. Auflage. Akademie Verlag, Berlin 1979. Kapitel ''Die Silbe'' S. 128-139.
* Helmut Glück (Hrsg.), unter Mitarbeit von Friederike Schmöe: ''Metzler Lexikon Sprache.'' Dritte, neubearbeitete Auflage. Metzler, Stuttgart/ Weimar 2005. ISBN 978-3-476-02056-7
* Joseph H. Greenberg: ''Some generalizations concerning initial and final consonant clusters.'' 1978.
* Joseph H. Greenberg (Hrsg): ''Universals of human language.'' 1978, S. 243-279.
* T. Alan Hall: ''Phonologie. Eine Einführung.'' de Gruyter, Berlin/New York 2000. ISBN 3-11-015641-5. Kapitel ''Silbenphonologie'' S. 205-270.
* [http://deposit.ddb.de/cgi-bin/dokserv?idn=963241966&dok_var=d1&dok_ext=pdf&filename=963241966.pdf Judith Meinschaefer: ''Silbe und Sonorität in Sprache und Gehirn.'' (pdf)] 1998, S. 26-76.
* [http://www.fb10.uni-bremen.de/linguistik/stolz/library/seminare/pdf/Silben5.pdf Thomas Herbert Stolz: ''Komplexe Nuklei.'' (pdf)] (114&nbsp;kB)
 
Понякога дължината на сричката също може да се разглежда като надсегментен елемент. Например, в някои [[германски езици]] дългите гласни мога да бъдат съпътствани само от къси съгласни и обратното. В същото време във [[Фински език|финския]] и [[Японски език|японския]] сричките могат да се състоят от дълги и къси фонеми, като удвояването на съгласните и дължината на гласните са независими.
 
== Външни препратки ==
* {{икона en}} [http://www.sil.org/linguistics/GlossaryOfLinguisticTerms/WhatIsASyllable.htm Какво е сричка?]
{{Commons| }}
* {{икона en}} [http://www.sil.org/linguistics/GlossaryOfLinguisticTerms/WhatIsASyllable.htm Какво е сричка?]
{{мъниче}}
 
 
[[Категория:ГраматикаЛингвистика]]
 
[[af:Lettergreep]]