Сричка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малко очовечаване |
добавки по ен: |
||
Ред 26:
=== Ядро ===
{{основна|Сричково ядро}}
{| class="wikitable" style="margin:1em; float:left;"
|-
|+ Примери
|-
! Дума
! Ядро
|-
| к'''и'''т {{IPA|[kit]}}
| {{IPA|[i]}}
|-
| д'''ъ'''б {{IPA|[dəb]}}
| {{IPA|[ə]}}
|-
| бр'''а'''т {{IPA|[brat]}}
| {{IPA|[a]}}
|-
| с'''и'''в {{IPA|[siv]}}
| {{IPA|[i]}}
|-
| сл'''о'''н {{IPA|[sɫɔn]}}
| {{IPA|[ɔ]}}
|-
| д'''у'''х {{IPA|[dux]}}
| {{IPA|[u]}}
|}
По принцип всяко сричка трябва да съдържа ядро, като в най-ограничения си вид сричките могат да се състоят само от ядро, като в думите „и“ или „а“. Сричковото ядро обикновено е [[гласен звук]], като може да бъде [[монофтонг]], [[дифтонг]] или [[трифтонг]].
В по-редки случаи ядрото на сричката е [[сричкообразуващ съгласен звук]], почти винаги [[сонорен съгласен звук]], като {{IPA|[l]}}, {{IPA|[r]}}, {{IPA|[m]}}, {{IPA|[n]}} или {{IPA|[ŋ]}}. Такива срички се срещат в много [[славянски езици]], като в известната [[Чешки език|чешка]] и [[словашки език|словашка]] [[скоропоговорка]] ''„Strč prst skrz krk“'' ({{Audio|Prst a krk.ogg|изговор}}, буквално „Мушни си пръста през гърлото“). В книжовния [[български език]] сричкообразуващи съгласни няма, но те са запазени в някои диалекти, както и в [[македонска литературна норма|македонската литературна норма]].
В някои езици сричкообразуващи могат да бъдат и [[Проходна съгласна|проходни съгласни]]. Така в някои диалекти на [[мандарин]] сричките „съ“, „шъ“ и „жъ“ се произнасят съответно {{IPA|[sź̩]}}, {{IPA|[ʂʐ̩́]}} и {{IPA|[ʐʐ̩́]}}.
Някои езици, като [[нуксалк]] допускат дори сричкообразуващи [[Преградна съгласна|преградни]] и беззвучни проходни съгласни, но езиковедите разглеждат тези случаи по различни начини, като според някои такива срички изобщо нямат ядро, а други смятат самата концепция за сричка за неприложима към тези езици, определяйки ги като безсричкови.
=== Начало ===
| |||