Сричка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
=== Начало === по ен:
Ред 43:
| {{IPA|[a]}}
|-
| спс'''ие'''в {{IPA|[sivpsɛ]}}
| {{IPA|[iɛ]}}
|-
| сл'''о'''н {{IPA|[sɫɔn]}}
| {{IPA|[ɔ]}}
|-
| д'''у'''хм {{IPA|[duxum]}}
| {{IPA|[u]}}
|}
 
По принцип всяковсяка сричка трябва да съдържа ядро, като в най-ограничения си вид сричките могат да се състоят само от ядро, като в думите „и“ или „а“. Сричковото ядро обикновено е [[гласен звук]], като може да бъде [[монофтонг]], [[дифтонг]] или [[трифтонг]].
 
В по-редки случаи ядрото на сричката е [[сричкообразуващ съгласен звук]], почти винаги [[сонорен съгласен звук]], като {{IPA|[l]}}, {{IPA|[r]}}, {{IPA|[m]}}, {{IPA|[n]}} или {{IPA|[ŋ]}}. Такива срички се срещат в много [[славянски езици]], като в известната [[Чешки език|чешка]] и [[словашки език|словашка]] [[скоропоговорка]] ''„Strč prst skrz krk“'' ({{Audio|Prst a krk.ogg|изговор}}, буквално „Мушни си пръста през гърлото“). В книжовния [[български език]] сричкообразуващи съгласни няма, но те са запазени в някои диалекти, както и в [[македонска литературна норма|македонската литературна норма]].
Ред 62:
 
=== Начало ===
{| class="wikitable" style="margin:1em; float:left;"
{{раздел-мъниче}}
|-
|+ Примери
|-
! Дума
! Начало
|-
| '''к'''ит {{IPA|[kit]}}
| {{IPA|[k]}}
|-
| '''д'''ъб {{IPA|[dəb]}}
| {{IPA|[d]}}
|-
| '''бр'''ат {{IPA|[brat]}}
| {{IPA|[br]}}
|-
| '''пс'''е {{IPA|[psɛ]}}
| {{IPA|[ps]}}
|-
| '''сл'''он {{IPA|[sɫɔn]}}
| {{IPA|[sɫ]}}
|-
| ум {{IPA|[um]}}
| ''няма''
|}
 
Повечето срички имат начало, съгласен звук, предхождащ ядрото. В някои езици, като [[Класически арабски език|класическия арабски]], началото може да се състои от само един съгласен звук, докато при други се допускат и няколко съгласни. При тях понякога има специални правила, ограничаващи съчетанията от начални съгласни. Например, в [[Английски език|английския]] се допускат начални съчетания като „пр-“, „пл-“, „тр-“ и „ск-“, но не и „тл-“ и „кс-“, докато в [[Гръцки език|гръцкия]] „тл-“ и „кс-“ са допустими начални съчетания.
 
В някои езици сричките задължително имат начало — в тях са невъзможни срички без начало, като в българската дума „ум“. Повечето такива езици допускат сричките да започват с [[глотална пауза]], звук, който присъства в сричките без начало и в други езици, без обаче да се възприема като самостоятелна [[фонема]]. Например, в [[Немски език|немския]] думите, започващи с гласен звук, се произнасят с начална глотална пауза без тя да бъде фонема. В други езици, като [[Испански език|испанския]], такава глотална пауза напълно отсъства.
 
=== Кода ===