Разлика между версии на „Сричка“

=== Кода === по ен:
(=== Начало === по ен:)
(=== Кода === по ен:)
 
=== Кода ===
{| class="wikitable" style="margin:1em; float:left;"
{{раздел-мъниче}}
|-
|+ Примери
|-
! Дума
! Кода
|-
| ки'''т''' {{IPA|[kit]}}
| {{IPA|[t]}}
|-
| дъ'''б''' {{IPA|[dəb]}}
| {{IPA|[b]}}
|-
| бра'''т''' {{IPA|[brat]}}
| {{IPA|[t]}}
|-
| псе {{IPA|[psɛ]}}
| ''няма''
|-
| сло'''н''' {{IPA|[sɫɔn]}}
| {{IPA|[n]}}
|-
| у'''м''' {{IPA|[um]}}
| {{IPA|[m]}}
|}
 
Съгласните, разположени след ядрото на сричката, се наричат кода. Сричките без кода се наричат ''отворени'', а тези с кода - ''затворени срички''. Почти всички езици допускат отворените срички, а в някои, като [[Хавайски език|хавайския]], дори напълно отсъстват затворени срички.
 
Според някои езиковеди, в отделни езици, като английския, дадени съгласни могат да служат едновременно за кода на една сричка и за начало на следващата сричка в думата, като например в думата ''„bellow“'', разделяна на сричките ''„bel“'' и ''„low“''. Това явление се нарича ''амбисилабичност''.
<br clear="left"/>
 
=== Рима ===