Разлика между версии на „Сричка“

=== Рима === по ен:
(=== Кода === по ен:)
(=== Рима === по ен:)
 
=== Рима ===
В много случаи ядрото и кодата на сричката се разглеждат като общ обект, ''рима'', който има някои свойства, независими от началото на сричката. Така {{IPA|/it/}} е рима едновременно на думите „кит“, „бит“, „мит“ и „сит“. Наименованието на римата идва от определящата роля, която тя играе при образуването на [[Рима|поетичната рима]]. В същото време това е и частта от сричката, която се удължава или приема ударението при изговаряне на сричката.
{{раздел-мъниче}}
 
Освен в [[стихосложение]]то, римата и нейната структура са определящи за ''тежестта на сричката'', която играе важна роля в граматичните правила на някои езици и има голямо значение за [[историческа лингвистика|историческата лингвистика]]. Според своята тежест сричките се разделят на леки, при които римата се състои само от една гласна, тежки, при които римата се състои от удължена гласна или гласна и съгласна, и свръхтежки — с удължена гласна и съгласна или гласна и две съгласни. Удължената гласна може да бъде [[дълъг гласен звук]] или [[дифтонг]].
 
Много езици не допускат свръхтежки срички, а значителен брой — и тежки срички, докато при други те са често срещани. Така в [[Италиански език|италианския]] в ударените некрайни срички късите гласни се срещат в затворени срички, а дългите — в отворени срички, така че всички некрайни срички са тежки, а не леки или свръхтежки.
 
В много езици, като арабския и [[Латински език|латинския]], тежестта на сричката определя коя сричка в думата е ударена. В класически езици, като [[Старогръцки език|старогръцкия]], латинския и [[санскрит]], дори системата на [[версификация]] се основава на тежестта на сричките, а не на ударението.
 
=== Инициал, медиал и финал ===