Граматика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 33:
 
== История ==
Съвременната граматика води началото си от [[Древна Индия]] през [[желязна епоха|желязната епоха]] и се поражда във връзка с изучаването на древните свещени химни, наречени [[Веди]]. С течение на времето и развитието на езика в Индия, медите постепенно станали неразбираеми. Това налага нуждата от старателно изучаване и тълкуване на текста в тях и благодарение на това възниква староиндийската описателна граматика. Староиндийската граматика е емпирична по своята същност. Тя анализира и описва езиковите форми и така ги подлага на почти анатомическа трактовка. Всяка една от думите се дели на основните и съставни части - корен, основа, наставка, окончание. Поради тази причина граматиката на староиндийски се нарича с термина ''vyakarana'', което в буквален превод означава „разлагане“. За първите граматически трудовете се смятат „Нирукта“ на [[Яска]] от [[6 век пр.н.е.]] и санскритската книга на [[Панини]] „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“) около [[4 век пр.н.е.]]. В граматиката на Панини са представени доста сведения за староиндийската фонетика като така в тази област „Аштадхяи“ стои по-високо от старите гръцки и латински граматики.
Съвременната граматика води началото си от [[Древна Индия]] през [[желязна епоха|желязната епоха]]. За първите граматически трудовете се смятат „Нирукта“ на [[Яска]] от 6 век пр.н.е. и санскритската книга на [[Панини]] „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“) около 4 век пр.н.е. Основните понятия и категории са въведени по-късно от древните гърци и римляни в периода 116-27 пр.н.е. През [[Средновековие]]то граматиката е едно от [[Седем свободни изкуства|Седемте свободни изкуства]] наред с [[реторика]], [[диалектика]], [[аритметика]], [[геометрия]], [[астрономия]] и [[теория на музиката]]. Като част от [[тривиум]]а се е преподавала като основна дисциплина в университетите. До края на 12-ти век са се ползвали основно къснолатинските учебници на [[Елий Донат|Донат]] и [[Присциан]].
 
Подобно на Индия в Гърция интересът към езика и свързаните с него проблеми възниква във връзка с тълкуването на старите и превърнали се отчасти неразбираеми литературни текстове. От изучаването на езиковите проблеми са се интересували и древногръцките философи [[Демокрит]], [[Хераклит]], [[Аристотел]], [[Платон]]. Интересували са се от въпросите за произхода на езика, произхода на отделните [[дума|думи]], отношенията между мисъл и език, между предметите и имената, с които са наричани. Аристотел разделя думите на три категории – име, глагол и съюз. Поставя и начало на понятията падеж и род. Последователите на стоическата школа създават термини за голяма част от граматическите категории. Те установяват гръцките названия за редица граматически термини. След 3 век пр.н.е. се наблюдава значително развитие на учението за граматиката като тласък на това дават александрийската и пергамската школа. Първата гръцка граматика е създадена от представителите на александрийската школа - [[Аристарх]] и неговият ученик [[Дионисий Тракийски]] и се нарича „[[Граматическо изкуство]]” .
 
[[Файл:Neofit-Rilsi-Bulgarian-Grammer-Book-Cover.jpg|thumb|дясно|мини|Корица на „[[Болгарска граматика]]“ на [[Неофит Рилски]].]]
Терминът граматика, (на старогръцки - grammatikē, на латински - grammatika) първоначално е означавал „[[писменост]]“. Терминът ъзниква от означението на старогръцки - téchnē grammatikē, на латински - ars grammatika, означаващо „писмено изкуство“. Връх в развитието на гръцката граматика достига при [[Аполоний Дискол]] и неговия син [[Херодиан]] от [[2 век пр.н.е.]] Те разработват система на граматиката, която стои в основата на съвременните граматики. Гръцките граматици установяват граматическите понятия и категории.
 
Интересът към въпросите на граматиката са наследени от римляните, благодарение на Древна Гърция. Подобно на гръцките и римските граматици разработват въпросите на своя език. Сред най-известните са латинските граматики на [[Донат]] и на [[Присциан]]. Латинските граматици превегзат граматическите термини от гръцки и разработват някои нови положения. Например термините граматика, фонетика, лексика, синтаксис, аорист са от гръцки произход, латинските термини индикатив, актив, пасив, перфект са буквални преводи на гръцки термини, които днес са използвани ог науката.
 
Съвременната граматика води началото си от [[Древна Индия]] през [[желязна епоха|желязната епоха]]. За първите граматически трудовете се смятат „Нирукта“ на [[Яска]] от 6 век пр.н.е. и санскритската книга на [[Панини]] „Аштадхяи“ („Граматика в осем глави“) около 4 век пр.н.е. Основните понятия и категории са въведени по-късно от древните гърци и римляни в периода 116-27 пр.н.е. През [[Средновековие]]то граматиката е едно от [[Седем свободни изкуства|Седемте свободни изкуства]] наред с [[реторика]], [[диалектика]], [[аритметика]], [[геометрия]], [[астрономия]] и [[теория на музиката]]. Като част от [[тривиум]]а се е преподавала като основна дисциплина в университетите. До края на 12-ти век са се ползвали основно къснолатинските учебници на [[Елий Донат|Донат]] и [[Присциан]].
 
През [[Ренесанс]]а освен на класическите гръцки и латински език, обучението започва да се води на родните езици. Така въз основа на латинската граматика са създадени и граматики на други езици. Те имат за цел да научат правилно да се пише и говори на даден език.
 
Първата граматика на [[български език|българския език]] се нарича „[[Болгарска граматика]]“ и е издадена от [[Неофит Рилски]] през [[1835]]&nbsp;г. в [[Крагуевац]], столица на тогавашното [[Княжество Сърбия]].<ref>[http://www.macedonian-library.com/library.php?sec=1&cid=1&album=27&pid=34 Македонска библиотека], Снимки, документи и материали за историята на българите от
областта Македония</ref>
 
== Вижте още ==
Line 57 ⟶ 71:
* http://www.wissenschaft.de/wissen/news/260968.html
* Peter Ives, [http://www.inkrit.de/hkwm-int/aritcles/Grammar_def.pdf Grammar], ''Historisch-Kritisches Wörterbuch des Marxismus'', ''Historical Materialism'', Band 13:4, Leiden 2005, S. 393–399
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Граматика|!]]