Разлика между версии на „Зенон (Византийска империя)“

редакция без резюме
| изображение за личността = [[Картинка:ODOACRE - RIC X 3610 - 77001055.jpg|240п]]
| описание на изображението = ''[[тремис]] на Зенон''
| управление = '''Първо управление''' <br />[[9 февруари]] [[474]] - [[9 януари]] [[475]] <br /> '''Второ управление''' <br /> [[август]] [[476]] - [[9 април]] [[491]]
| съпруга = [[Елия Ариадна]]
| потомство =[[Лъв II]]
| пълно име = ''Tarasicodissa Rusumbladiot''
| други титли =
| кръщене =
 
'''Флавий Зенон''' ({{lang-la|Flavius Zeno}}; {{lang-el|Ζήνων}}) е един от най-видните ранни [[император]]и на [[Византия]]. Управлява от [[474]] до [[475]] г. и отново през [[476]] - [[491]] година.
 
Вътрешни бунтове и религиозни разногласия затрудняват управлението на Зенон, но въпреки това той успява да води активна и донякъде успешна външна политика. Той се опитва да контролира остатъците от [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]] и в същото време допринася много за стабилизирането на Изтока, макар това да коства много жертви.
 
==Произход и възкачване==
 
Отряди [[Исаврия|исаврийци]] служили в армията на [[Източната Римска империя]] заедно с други от различни народности. Император [[Лъв I (император)|Лъв I Тракиец]] решава да увеличи ролята им като начин за противодействане на станалата твърде силна фракция на [[готи]]те. Лъв I забелязва Тарасикодиса, след като през ок. 464 г. той му показал 466 документи, които правят [[Ардабур (консул 447 г.)|Ардабур]], сина на генерал [[Аспар]] заподозрян, че готви преврат.
[[Картинка:628px-Western and Eastern Roman Empires 476AD(3).PNG|мини|left|260px300px|Източната римска империя през 476 г. и земите на запад (в синьо), формално признаващи властта на императора]]
 
Лъв повикал Тарасикодиса в [[Константинопол]], за да го направи един от главните си военачалници в борбата срещу готите. След това той е направен зет и престолонаследник на императора, жени се за императорската дъщеря [[Елия Ариадна]], променя името си на [[Зенон]], а след смъртта на императораимператор Лъв I през вянуари [[474]] г., Зенон става съуправителсъимператор на малолетния [[Лъв II]], неговиятнегов син от Ариадна. Когато Лъв II умирасе разболява и преждевременно умира при неясни обстоятелства, само няколкослед месецаоколо по-къснодевет презмесеца същатана годинасъвместно управление, Зенон е провъзгласен за източно-римски (византийски) император (ноември [[474]] г.), въпреки всеобщото недоволство.
[[Картинка:628px-Western and Eastern Roman Empires 476AD(3).PNG|мини|left|260px|Източната римска империя през 476 г.]]
 
==Управление==
Вътрешни бунтове и религиозни разногласия затрудняват управлението на Зенон, но въпреки това той успява да води активна и донякъде успешна външна политика. Той се опитва да контролира остатъците от [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]] и в същото време допринася много за стабилизирането на Изтока, макар това да коства много жертви.
 
През [[475]] година [[Василиск]], брат на [[Елия Верина]] – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от [[Константинопол]] в родовите си земи в Анатолия. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. Година по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля Василиск и сурово наказва своите противници.
[[Картинка:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|мини|right|270px|Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон]]
 
По времето на Зенон е сложен край на [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]], след детрониранетосвалянето на последните императори [[Непот]] и [[Ромул Августул]] от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват като края на античната епоха. През септември [[476]] г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд [[Одоакър]] мудетронира Ромул Августул в [[Равена]] и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен римски император, като знак че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна ена този жест на лоялност Зенон признатапризнава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на патриций и управлява в [[Италия]], управлявана от името на императора,. ноФактически по-къснообаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него.
[[Картинка:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|мини|right|270px|Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон]]
 
В 479 и 480 г. поддръжниците на [[Маркиан (узурпатор)|Маркиан]], внук на император [[Маркиан]], вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал [[Ил]] и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник [[Леонтий (узурпатор)|Леонтий]] на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно.
Анонимен потребител