Лъв I Тракиец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: he:לאו הראשון, קיסר האימפריה הביזנטית |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
'''Флавий Валерий Лъв''' (на [[латински]]: ''Flavius Valerius Leo''), известен като '''Лъв I Тракиец''' ({{lang-el|Λέων ο Θράξ}}), също още и като '''Лъв Бес''', или '''Лъв Велики''', е късноримски, ранно-византийски император, управлявал Източната Римска империя от [[457]] до [[474]] година.
Родом от провинция [[Дакия Аврелиана]], родът на Лъв произхождал от романизираното тракийското племе [[беси]]. Според някои от слуховете, на младини е
▲===Възкачване===
▲Родом от провинция [[Дакия Аврелиана]], родът на Лъв произхождал от романизираното тракийското племе [[беси]]. Според някои от слуховете, на младини е бил месар в столицата заедно с жена си [[Елия Верина|Верина]]. Преди възкачването си Лъв служи като [[комит]] в столичната гвардия.
Лъв Тракиец става последен от серията императори дошли на власт благодарение на [[алани|алана]] [[Аспар]], командир ([[магистър милитум]]) на армията, който посочва за наследник именно Лъв, един от неговите подчинени, разчитайки той да управлява съгласно волята му. Опрян на варварските наемници, Аспар е скритата сила зад трона, но сам той няма възможност да бъде признат за император, тъй като е с неримско потекло, а и изповядва [[арианство|арианската]] ерес.
Line 27 ⟶ 26:
Коронацията на Лъв за владетел на [[7 февруари]] [[457]] г. е първата, която включва константинополския патриарх. Това става традиция при следващите императори, с цел да се придаде легитимност на властта им.
В първите години позицията на Аспар е много силна, но Лъв I е несъгласен да остане задълго негова марионетка на трона и сключва съюз с полунезависимото анадолско племе на [[Исаврия|исаврийците]], населяващо планините на Северна Сирия. Лъв включва много от исаврийците във войската и започва негласно да ги фаворизира и противопоставя на готските наемници. С тяхната помощ в крайна сметка императора успява да намали влиянието на Аспар. Цената на този съюз е сватбата на дъщерята на Лъв I – [[Елия Ариадна]] за Тарасикодиса, лидер на исаврийски клан, който под името [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] става военачалник и впоследствие наследява императорската власт през [[474]] година.
[[Файл:Piatto di ardaburio, argento fuso, 434 d.c. (found in 1769) 03.JPG|мини|ляво|200px|Изображение на [[magister militum]] Аспар и неговият син Ардабур]]
▲В първите години позицията на Аспар е много силна, но Лъв I е несъгласен да остане задълго негова марионетка на трона и сключва съюз с полунезависимото анадолско племе на [[Исаврия|исаврийците]], населяващо планините на Северна Сирия. Лъв включва много от исаврийците във войската и започва негласно да ги фаворизира и противопоставя на готските наемници. С тяхната помощ в крайна сметка императора успява да намали влиянието на Аспар. Цената на този съюз е сватбата на дъщерята на Лъв I – [[Елия Ариадна]] за Тарасикодиса, лидер на исаврийски клан, който под името [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] става военачалник и впоследствие наследява императорската власт през [[474]] година.
[[Image:LeoISolidus.jpg|thumb|right|270px|[[Солид]] на император Лъв Тракиец]]▼
По време на управлението на Лъв I [[Балкани]]те са опустошавани няколко пъти и отново от [[вестготи]]те и [[хуни]]те. Все пак тези нападатели са неспособни да превземат [[Константинопол]] благодарение на стените му, които са възстановени и подсилени от умели инженери при управлението на [[Теодосий II]].
Line 39 ⟶ 37:
През 470 г. Аспар успява да принуди императора да обяви сина му [[Флавий Патриций|Патрикий]] за цезар, зет и престолонаследник, но това води до бунт сред народа на Хиподрума в столицата, понеже Патрикий е арианин и полу-варварин. Не след дълго (471 г.), [[Аспар]] и сина му [[Ардабур]] са издебнати и убити от придворни евнуси в императорския дворец, безспорно като резултат на заговор. На Балканите се разразява истинска вътрешна война между имперските сили, подкрепени от исаврийски контингенти, срещу войските на варварските федерати, поддържащи готската фракция. Безмилостната разправа на императора с опонентите му спечелва прякора Macellus ("Касапинът") сред жителите на Константинопол.
▲[[Image:LeoISolidus.jpg|thumb|right|270px|[[Солид]] на император Лъв Тракиец]]
Голямото влияние на император Лъв на Запад проличава и отново, когато остготският крал [[Теодорих Велики]] е призован на съд в Константинопол, където влиза в дворцовите кръгове, усвоява римската култура и военна тактика, връщайки се след години в Италия, за да стане остготски крал на смесени, но много римляни. Междувременно, поради провала на войната срещу вандалите, западния император Антемий е свален от варварските наемници на [[Рицимер]] през 472 г., а в Италия цари безвластие – трона остава незает и за кратко време там се изреждат няколко от т.нар. ''"призрачни императори"'' – поставени от варварските армии самозванци, притежаващи малко или никаква власт. През 474 г. Лъв І назначава за приемник на запад управителят на [[Далмация]] – [[Юлий Непот]], който също е прогонен от варварите в следващата година.
Line 44 ⟶ 43:
Лъв I умира от [[дизентерия]] на 73 години на [[18 януари]] [[474]] година. Наследен е от петгодишният си внук [[Лъв II]].
{{Commons|Leo I (emperor)}}▼
*[http://www.roman-emperors.org/leo1.htm Hugh Elton, "Leo I (457–474 A.D.)"]
▲{{Commons|Leo I (emperor)}}
* Brian Croke: ''Dynasty and Ethnicity. Emperor Leo I and the Eclipse of Aspar'', C.H. Beck, Vol. 35, 2005, p. 147–203.
* Stephen Mitchell: ''A History of the Later Roman Empire.'' Oxford 2007.
*Stephen Williams, Gerard Friell, ''The Rome that Did Not Fall The Survival of the East in the Fifth Century'', Routledge Press, 1999, ISBN 0415154030
* Gereon Siebigs: Kaiser Leo I. Das oströmische Reich in den ersten drei Jahren seiner Regierung (457–460 n. Chr.) Berlin/New York 2010.
{{пост начало}}
| |||