Аркадий: Разлика между версии

Малолетния Хонорий е манипулиран от римския ''[[magister militum]]'' с вандалски произход – [[Стилихон|Флавий Стилихон]], докато Аркадий попада под влиянието на един от своите министри — галският благородник [[Руфин]].

 

През 395-400 г. един от вестготските предводители, [[Аларих]], вдига въстание на федератите срещу империята и няколко години плячкосва Тракия, Илирия и Гърция, след което се насочва към Италия. Изправен пред тази заплаха Руфин отказва военно съдействие със западният регент Стилихон, опасявайки се от неговите амбиции да контролира и двамата императори. По нареждане на Руфин войските на източната империя са отзовани в Константинопол, вместо да се бият с врага, но това ги настройва зле и води до свалянето и убийството на сановника от готските наемници на [[Гаинас]] през 395 година. Във всеки случай новият съветник на Аркадий — дворцовия евнух [[Евтропий]], просто заема мястото на Руфин като скритата зад източния трон сила. Той дори става консул — нещо недопустимо дотогава за един евнух, но опитите му да усмири вилнеещите готи са напразни и те няколко пъти обсаждат столицата.

 

През останалата част от своето управление Аркадий е под влиянието на [[Антемий (префект)|Антемий]], [[преториански префект]], който сключва примирие със Стилихон на запад. Самият Аркадий не се проявявал почти с нищо и бил по-ангажиран с това да изглежда набожен [[Християнство|християнин]], отколкото с политическите и военни въпроси. Когато умира през [[408]], той само номинално е начело на империята.

 

* [http://www.seanmultimedia.com/Pie_Arcadius_Laws.html Laws of Arcadius], извлечено от Юстиниановия ''[[Corpus Iuris Civilis]]''

* [http://www.brown.edu/Departments/Classics/bcj/11-06.html Watts, Edward, "the motifs of Imperrial authority in the bust of Arcadius"]

 

[[Файл:Solidus-Arcadius-RIC 1205.jpg|thumb|left|280px|Аркадий, държащ [[лабарум]], побеждава врага.]]

* A. Cameron and J. Long. 1993. ''Barbarians and Politics at the Court of Arcadius'' (Berkeley/Oxford)