Разлика между версии на „Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек“

редакция без резюме
Роден в [[Ландюдал]], [[Бретан]]. По време на [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]], Кергелен дьо Тремарек е [[капер]], но няма особен успех. При плаванията си през 1767 и 1768 за насърчаване на лова на [[моруна|моруни]] покрай бреговете на [[Исландия]], Ив Жозеф картира множество заливи и пристанища, извършва серия от астрономически наблюдения и коригира картата на [[Исландия]]. Събира много точни и интересни данни за тази малко позната тогава страна. Така например на него дължим първите достоверни описания на [[гейзер]]ите, както и любопитни сведения за съществуването на вкаменени дървета, което доказва, че в по-ранна геоложка епоха [[Исландия]], която днес е съвършено лишена от дървета, е била покрита от гори.
 
Вярвайки, че трябва да съществува голям южен континент, който да балансира сушата в северното полукълбо, през 1771 френският крал [[Луи XV]] възлага на опитния бретонски мореплавател командването на експедиция за откриването на митичния континент ''Terra Australis Incognita'' в полза на [[Франция]]. На 12 януари 1772 с корабите ''Fortune'' и ''Gros-Ventre'' Кергелен Тремарек напуска [[Мавриций]]. Плавайки на юг през мъгли, дъждове и бури, на [[12 февруари]] [[1772]] на {{coord|49º|15` ю.ш. и |S|69º|30` и.д.|E|}} открива архипелагътархипелаг, който през декември 1776 г. е наименуван от капитан [[Джеймс Кук]] на неговото име. Кергелен Тремарек така и не успява да намери подходящо място за хвърляне на котва, за да може да слезе на сушата, а и загубва контакт с ''Gros-Ventre''. По време на свирепа буря ''Fortune'' получава сериозни повреди, което налага Кергелен Тремарек да поеме обратно към [[Мавриций]]. Така той никога не успява да стъпи на откритите от него острови. За сметка на това лейтенант Шарл дю Боагееньок от ''Gros-Ventre'' успява да слезе на сушата и да анексира новооткритите земи в полза на френската корона.
 
При завръщането си във [[Франция]], Кергелен Тремарек представя доклад от експедицията, в който потенциалът на островите, наречени от него Южна Франция, е силно преувеличен. В резултат на това обаче бретонецът е натоварен с ръководството на още една експедиция, която на 29 октомври 1773 отново поема в южна посока. Трите кораба от състава ѝ, ''Le Roland'', ''L'Oiseau'' и ''Le Dauphine'', достигат архипелага на 14 декември 1773. На 18 януари 1774 експедицията е принудена да поеме по обратния път, тъй като голяма част от екипажа е повален от [[скорбут]]. Капитанът е толкова разочарован от резултатите на това плаване, че прекръства тази безрадостна земя Острови на отчаянието.