Александър Лебед: Разлика между версии

Политиката започва да занимава Лебед в края на 1980-те год. През 1990 г. е избран за [[делегат]] на XXVIII конгрес на [[КПСС]] и на учредителния [[конгрес]] на Руската комунистическа партия. Избран е за член на ЦК на РКП.

През [[април]] [[1995]] г. става член на Конгреса на руските общини, оглавяван от Ю. Скоков и Д. Рогозин. Избран е за заместник-председател на Националния съвет на същата организация.

През [[октомври]] 1995 г. на учредителния конгрес на Общоруското движение „Чест и родина“ е избран за негов председател. През декември с.г. е издигнат за кандидат-депутат за Държавната дума на РФ, като паралелно с многомандатната листа отива на [[балотаж]] в [[Тула|Тулски едноманденедномандатен район]].

На [[17]] [[декември]] 1995 г. е избран за [[депутат]] в Думата. Влиза в парламентарната група „Народовластие“, член е на парламентарната комисия по отбрана.

На [[11]] [[януари]] [[1996]] г., на инзвъреден [[конгрес]] на руските общини, инициативна група делегати го издига за кандидат-президент на Руската федерация. В хода на първия тур от президентските избори, проведен на 16 юни 1996 г., се явява като независим кандидат и събира 14,7 % от гласовете на избирателите, като остава трети в надпреварата. На втория тур дава своята подкрепа на [[Борис Елцин]], като подписва предизборен договор на 18 юни с уговорка за поемането на поста секретар на Съвета за безопасност на РФ "с особени пълномощия".

На 31 август 1996 г. с [[Аслан Масхадов]] подписва [[Хасавюртско споразумение|Хасавюртовското съглашение]], наричано от някои руски политици „предателско“. След конфликт с министъра на вътрешните работи [[Анатоли Куликов]] и някои [[кремъл]]ски апаратчици (също и за подкрепата на уволнения началник на кремълската охрана - [[Александър Коржаков]]), на 17 октомври 1996 г. е отстранен от длъжност.