Симеон Хаджикосев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Romandizel (беседа | приноси) |
Romandizel (беседа | приноси) |
||
Ред 39:
=== Западноевропейска литература ===
Осъществяването на подобен труд досега не е предприемано не само у нас, но и в никоя европейска страна. Първата част проследява процесите в европейската литература от началото на Средновековието до края на епохата на Ренесанса (V в. - ХVІІ в.). Втората част на изследването проследява три културноисторически формации, присъщи на култерите от Централна и Западна Европа - барок, класицизъм и Просвещение. Проследени са феномени от средата на ХVІ в. до 1808 г., годината, през която Гьоте публикува първата част на своя "Фауст". Том трети и четвърти са в общи линии посветени на водещите култури на европейския романтизъм: немскоезичен и английски романтизъм (Част трета) и романски романтизъм (френски, италиански, испански, португалски романтизъм в Част четвърта). Изключение в тези два тома са студията за късния Гьоте в Част трета и тази за Хьолдерлин, с която завършва Част четвърта. Гьотевият "Фауст" има ясно доловимо взаимодействие с немския романтизъм, а Хьолдерлин е една от най-ярките романтически личности на епохата (на непризнатия и нещастен гений). Част трета и четвърта на "Западноевропейска литература" обхващат времевия диапазон от първата половина на ХІХ в., но поради закъснялостта на някои романтически формации (италиански, испански, португалски романтизъм) анализът по необходимост обхваща и третата четвърт на ХІХ в.
Петата част от "Западноевропейска литература" е посветена на големите френски реалисти от ХІХ в. Въведение в нея е голямата студия "Реализмън - флогистонът на литературознанието", в която авторът разглежда проблема за реализма в литературата от гледище на новите процеси в културата в началото на третото хилядолетие. В този том са поместени студии за единадесет големи френски реалисти (има статия и за Юго след 1851 г.), като наблюденията са изведени до 1908 г., годината, в която бъдещият тогава Нобелов лауреат за литература Анатол Франс публикува своята сатирична антиутопия "Островът на пингвините".
В шестата част първоначално не възнамерявах да включа очерци за Елизабет Гескъл и Антъни Тролъп, но впоследтвие се убедих, че книгата не би била пълноценна, ако тези писатели липсват. Сред първоначалните ми намерения фигурираха Джордж Мередит и Томас Харди, но в хода на работата реших, че първият издребнява на фона на големите викториански романисти, а вторият, не е типичен неин представител. Що се отнася до Луис Карол в книгата, то също дойде по-късно и е мотивирано в последната глава.
Седмата част от "Западноевропейската литература", обозначена с подзаглавието Другите големи реалисти от ХІХ век, предлага очерци за най-значителните немскоезични писатели от онази епоха от Австрия, Германия и Швейцария, но също така набег и към редица по-малки литератури като бейгийската и към едно от чудесата на европейската култура през онова столетие - скандинавските литератури.
При работата си над първите два тома от поредицата авторът е имал предвид както родни, така и чужди образци на този тип литература. Неговата "Западноевропейска литература" е от типа университетски учебник, който обаче е широко отворен към максимално обширен кръг от читатели. Стремежът му в цялата поредица е да съчетае научната обективност и изчерпателност със занимателното и артистично поднасяне на материала. Текстът не е обременен с препратки и цитати под линия, като стремежът на автора е бил да вплете важната библиография в самото изложение.
Едно от достойнствата на тази обемиста поредица е българоцентричният поглед към процесите и явленията в западноевропейската литература и култура. Надстроявайки постиженията на най-големия български литературовед и компаративист проф. Иван Шишманов, авторът не се е поколебал да придаде на изследването си и образователен характер, като е цитирал в томовете откъси от стотици шедьоври на западноевропейската литература в поезия и проза, непревеждани у нас. В публикуваните досега пет тома са поместени няколко хиляди стиха от класически шедьоври в художествен превод, дело на самия автор.
Друг съществен елемент от българоцентричността на поредицата са многобройните паралели с българската литература и култура, както и по-разгърнатите или по-бегли свидетелства за рецепцията на автори и творби в ареала на родната култура.
При написването на първите четири тома от поредицата авторът се е равнявал по лекционните курсове на проф. Иван Шишманов (особено неговата сравнителна литературна история на ХVІІІ в.), по "История на английската литература" на проф. Марко Минков, издадена на английски език, старал се е да избегне недостатъците на университетските учебници на проф. Ал. Пешев, Пешев / Митов, Пешев / Л. Стефанова, които само допреди десетилетие все още служеха на студентите у нас при подготовката им за изпит по западноевропейска литература.
Подходът на Симеон Хаджикосев към историята на западноевропейската литература е интердисциплинарен. Освен чисто литературоведските анализи той съдържа елементи на психобиографизъм, културологически, социологически и антропологически подходи. На страниците на неговата история се споменават и многобройни исторически личности, говори се за архитектура, живопис и музика, има интерес дори към история на модата. Третият том започва например със студията "Новият деветнадесети век", която е опит за синтетичен портрес на столетието. В студиите, посветени на отделни автори, са посочени и анализирани почти всички български писания за тях, заслужаващи внимание. Десетки са портретите за автори, които само са били споменавани бегло у нас. При всички случаи изследователят се е старал да поднесе съвременна визия за разглежданите писатели, като не е криел надеждата си, че тези литературни портрети могат да предизвикат появата на преводи на редица творби на български език или преиздаването на отдавна изчерпани преводи.
Онова, което вдъхва спокойствие и увереност на автора на тази многотомна поредица, е съзнанието за добре изпълнен дълг към родната хуманитаристика и увереността, че "Западноевропейска литература" ще служи поне още няколко десетилетия на българските студенти и ученици, на учители, а и на всички ония, които проявяват интерес към западноевропейската литература.
== Агентурна дейност ==
| |||