Знание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
добавяне на българска дефиниция и източници; форматиране: 2x интервали, А|А, А|АБ (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
[[Картинка:Moses dore.jpg|thumb|200px|'''[[Мойсей]] със [[скрижали]]те''' - [[гравюра]] от [[Гюстав Доре]]]]
'''Знанието''' е това което се знае, което е известно, което е постигнато в резултат на [[познание|познавателна]] дейност. В по-общ смисъл това е [[наука]]та изобщо <ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | year = 2005 | title = Български тълковен речник | publisher = Наука и изкуство | isbn = 954020156Х | page = 280}}</ref>. В Оксфордския английски [[речник]] знанието е дефинирано като: (а) [[факт]]и, [[информация]] и умения, придобивани чрез преживяване или [[образование]], теоретичното или практическото разбиране на [[субект]]а, или това, което се знае в дадена област като цяло; (б) осведоменост или запознатост придобити чрез преживяване на [[факт]] или [[ситуация]]<ref>[http://oxforddictionaries.com/definition/knowledge#m_en_us1261368 Oxford Dictionaries, посетено на 28.12.2012]</ref>.
Философските дебати започват с формулировката на [[Платон]] за знанието като „обоснована истинска вяра“. Разбира се днес няма категорична [[дефиниция]] за знанието, нито изглед да има такава и все още съществуват редица конкурентни [[теория|теории]].
Line 14 ⟶ 8:
Придобиването на знание включва комплекс от когнитивни процеси: [[възприятие]], [[учене]], [[комуникация]], [[асоциация]] и разсъждение. [[Термин]]ът знание също се използва за да обозначи сигурното разбиране на [[субект]]а със способността да го използва за специфични цели, ако е подходящо.
=== Житейски опит ===
Човек придобива по-голямата част от знанията като усвоява повече или по-малко системно натрупания от [[Общество|обществото]] опит с обективната действителност. Разглежда се както опитът от ежедневието, така и резултатите от [[Наука|научни]] [[Познание|познания]]. Неръководеното, спонтанно добиване на опит, каквото първоначално получават децата, не може да бъде противопоставено на на усвояването на общественото знание; то се вмества в многообразните [[
=== Качество на знанието ===
Качеството на знания за конкретен индивид се определя само в процес на умствена дейност при дадени вътрешни и външни условия, например при възпроизвеждането като отговор на различни изисквания и въздействия, при решаване на даден проблем и др. Качеството на знание е в неделима връзка и взаимодействие със [[способности
Йоахим Ломпшер ({{lang-de|Joachim Lompscher, Prof. Dr. sc. paed.}}), немски психолог, определя следните критерии за оценяване качествата на знанията:
* '''Правилност''' — степента на покритие между твърденията и съответните действия, от една страна, и обществените знания, от друга. При учениците се съпоставя учебното съдържание в дадена област с обективната действителност.
* '''Обобщеност''' — установява се от степента на покритие между общото, особеното и единичното в твърденията (теориите, законите, правилата, фактите) и съответните действия по отношение на определена система от знания или нейна част.
* '''Конкретност и нагледност''' — степента на покритие между конкретното и абстрактното. Зависи от наличието и относителната действеност на сетивно-конкретните и абстрактно вербалните елементи в системата от знания и чрез наличието на взаимовръзки между тях.
* '''Системност''' — проявява се в изграждането на единна повече или по-малко структурирана и обширна система от знания. Проявява се в степента на подреденост и обвързаност на знанията за дадена област и във връзките между знанията за различни области.
| |||