Ум: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
уводен раздел - по ен: |
|||
Ред 1:
'''Умът'''
Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни. Най-ранните известни разсъждения по този въпрос са на [[Заратустра]], [[Сидхарта Гаутама]], [[Платон]], [[Аристотел]] и други [[Древногръцка философия|древногръцки]], [[Индийска философия|индийски]], [[Ислямска философия|ислямски]] и [[Средновековна европейска философия|средновековни европейски философи]]. Предмодерните разбирания за ума, като това за [[Неоплатонизъм|неоплатоническия]] ''[[нус]]'', го разглеждат като аспект на [[душа]]та - едновременно [[Божественост|божествен]] и [[Безсмъртие|безсмъртен]], свързващ човешкото мислене със самия неизменен принцип на реда на [[космос]]а.
Спорен е въпросът кои са атрибутите, съставящи ума. Някои психолози смятат, че само „висшите“ интелектуални функции, най-вече разума и паметта, могат да се смятат за съставни части на ума. От тази гледна точка емоциите, като [[любов]], [[омраза]], [[страх]], [[радост]], имат по-примитивен или субективен характер и трябва да се разглеждат като различни от ума сам по себе си. Други автори смятат, че различните рационални и емоционални състояния не могат да бъдат разграничени по такъв начин, че те имат обща природа и произход и следователно всички те трябва да се разглеждат заедно като част от това, което наричаме ум.
В разговорна употреба „ум“ често е синоним на способността за мислене - частният разговор със самите нас, който водим „в главите си“. Така хората си „наумяват“ нещо или нещо им „идва наум“. Една от основните характеристики на ума в този смисъл е, че той е лично пространство, до което никой, освен неговия притежател няма достъп.
== Функции ==
{{раздел-мъниче}}
== Философия ==
{{раздел-мъниче}}
== Психология ==
{{раздел-мъниче}}
== Физиология ==
{{раздел-мъниче}}
== Умствено здраве ==
{{раздел-мъниче}}
== Вижте също ==
| |||