Ум: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 4473862 на Ket (б.)
уводен раздел - по ен:
Ред 1:
'''Умът''' ({{langе сложно понятие, разглеждано по различни начини от много различни течения -grc от [[Панпсихизъм|νοῦς}})панпсихизма]] представляваи съзнателно[[Анимизъм|анимизма]] възприятиедо натрадиционните нещата,и тойорганизирани притежава[[Религия|религиозни]] опитносттасистеми, коятокакто произлизаи от натрупанитесветската възприятияи [[Материализъм|материалистична]] [[философия]]. Повечето то тях приемат, иче неосновни характеристики на последноума мястоса товаспособността еза формиране на съзнателен опит и интелигентнатаинтелигентното мисълмислене. Като характеристиките на ума се включват [[възприятие]], [[мисълразум]], [[въображение]], [[памет]], [[емоция]], [[внимание]] и способност за комуникация. ГолямСъвременните бройтеории ототнасят несъзнаваникъм процеситях днеси същомножество санесъзнателни включвани сред характеристиките на умапроцеси.
 
Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни. Най-ранните известни разсъждения по този въпрос са на [[Заратустра]], [[Сидхарта Гаутама]], [[Платон]], [[Аристотел]] и други [[Древногръцка философия|древногръцки]], [[Индийска философия|индийски]], [[Ислямска философия|ислямски]] и [[Средновековна европейска философия|средновековни европейски философи]]. Предмодерните разбирания за ума, като това за [[Неоплатонизъм|неоплатоническия]] ''[[нус]]'', го разглеждат като аспект на [[душа]]та - едновременно [[Божественост|божествен]] и [[Безсмъртие|безсмъртен]], свързващ човешкото мислене със самия неизменен принцип на реда на [[космос]]а.
Теориите свързани с функционирането на ума са много и датират още от древността, а в ежедневието ум понякога е синоним на "мисловност".
 
Спорен е въпросът кои са атрибутите, съставящи ума. Някои психолози смятат, че само „висшите“ интелектуални функции, най-вече разума и паметта, могат да се смятат за съставни части на ума. От тази гледна точка емоциите, като [[любов]], [[омраза]], [[страх]], [[радост]], имат по-примитивен или субективен характер и трябва да се разглеждат като различни от ума сам по себе си. Други автори смятат, че различните рационални и емоционални състояния не могат да бъдат разграничени по такъв начин, че те имат обща природа и произход и следователно всички те трябва да се разглеждат заедно като част от това, което наричаме ум.
 
В разговорна употреба „ум“ често е синоним на способността за мислене - частният разговор със самите нас, който водим „в главите си“. Така хората си „наумяват“ нещо или нещо им „идва наум“. Една от основните характеристики на ума в този смисъл е, че той е лично пространство, до което никой, освен неговия притежател няма достъп.
 
== Функции ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Философия ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Психология ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Физиология ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Умствено здраве ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ум“.