Иван Лепьохин: Разлика между версии

През пролетта на 1769 покрай десния бряг на [[Волга]] изследва Белите планини (334 м, част от [[Приволжско възвишение|Приволжкото възвишение]]). Спуска се по [[Волга]] до [[Ахтуба]], инасочва се насочва на изток към устието на река [[Урал (река)|Урал]] през пустинята [[Рън-Пески]] и се изкачва по [[Урал (река)|Урал]] до [[Оренбург]], където поради заболяване се задържа месец и половина. Чак през октомври достига на север до 54° с.ш. и зимува край река [[Белая (река, басейна на Кама)|Белая]].

През пролетта на 1770 се изкачва по река [[Белая (река, басейна на Кама)|Белая]] (1430 км) до [[Ишимбай]], където изследва нефтените находища и редица пещери в долината на реката. На 54º с.ш. и изследва част от хребетите на [[Урал]], в т.ч. [[Ямантау]] (1640 м), а по-на североизток – масива [[Иремел]] (1582 м) и хребета [[Аваляк]] (1586 м), от където извират реките [[Белая (река, басейна на Кама)|Белая]] и [[Уй]]. След това описва изворите на река [[Урал (река)|Урал]] около връх Круглая (1020 м) и реките [[Уй]] (462 км) и [[Миас (река)|Миас]] (658 км), покрай източните склонове на Уралтау се добира на север до [[Екатеринбург]], завива на запад до [[Кунгур]] и след това, на 58º с.ш., на юг и достига до река [[Юрюзан]] (454 км) на 55º с.ш. В този район описва множество рудници, характеризира редица хребети, в т.ч. [[Зигалга]] (1425 м) и [[Уренга]] (1198 м), отбелязва че много от уралските върхове са заравнени и през [[Златоуст]] се завъръща в [[Екатеринбург]], а от там заминава за [[Тюмен]] където зимува. По време на това пътуване през годината три пъти пресича [[Урал]].

През лятото на 1772 близо до Зимния бряг на [[Бяло море]] оглеждаописва Мудюгския остров ({{coord|64|54|N|40|15|E|}}), оглежда Летния бряг, описва три от [[Соловецки острови|Соловецките о-ви]] и покрай Карелския бряг достига до върха на [[Кандалакшски залив|Кандалакшкия залив]]. По река Нива (36 км) се изкачва до езерото [[Имандра]] (812 км²), като покрай левия бряг на реката открива възвишение с височина до 785 м. Покрай Кандалакшкия и Терския брегове се добрира до устието на река [[Поной]], след това пресича най-тясната част на [[Бяло море]] и в [[Мезенски залив|Мезенския залив]] описва остров [[Моржовец]] ({{coord|66|43|N|42|35|E|}}, 110 км²). Движейки се покрай Абрамовския и Конушинския брегове, изследва [[Кулойски залив|Кулойския залив]], устието на река [[Мезен (река)|Мезен]] и достига до река [[Нес]] (66º 39` с.ш.). От изворите на последната се добира до река [[Вижас]] и по нея се спуска до [[ЧескиЧешки залив|Чешкия залив]] ({{coord|67|30|N|46|30|E|}}), като по този начин пресича Канинската тундра. Проследява западния и северния бряг на Чешкия залив, пресича п-ов [[Канин (полуостров)|Канин]] по реките Чьоша и Чижа и през октомври се добира до [[Архангелск]].

След завръщането си от шестгодишното си пътуване започва старателна обработка и систематизация на събрания материал. Освен информацията с географски характер той включва сведения за за залежите на полезни изкопаеми в Урал и в поречието на река Белая, богати ботанически и зооложки колекции - 600 вида растения и над 300 вида животни, много от които са описани за първи път; обширни етнографски материали за народите на Поволжието и Урал — марийци, мордовци, татари, башкири, коми, манси и други.

* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
: Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 38-41. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3