Политика (Аристотел): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.5.4) (Робот Добавяне: it:Politica (Aristotele) |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Модерната представа за политическа общност е различна от разбиранията на Аристотел.Въпреки,че той е бил наясно за съществуването и потенциала на големи империи,естествената общност според Аристотел е била градът (polis), който функционирал като политическа „общност” или „сътрудничество” (koinōnia).Целта на града е не да избегне неправдата или за икономическа стабилност колкото да даде право на поне някой граждани да живеят добър живот и да извършват доблестни постъпки: „Политическото партньорство трябва да се възприема като съществуващо за благородните постъпки,а не за целта да се живее заедно.”<ref>Есета на Карл Поланий и К. Поланий (1957) „Аристотел откривател на икономиката”</ref>
Една от най-критикуваните идеи на Аристотеловата "Политика" е идеята, че природата е създала хората неравни и че едни се раждат, за да бъдат роби, а други - за да господстват. Който може да мисли и предвижда, естествено е властен и господар; а който само с физически труд е в състояние е в състояние да осъществи неговата мисъл на дело, стои в подчинено положение и е роб на природата си. Следователно различията между хората са преди всичко интелектуални. По израза на Аристотел робът е само "одушевено оръдие" на разположение на своя господар. Това разбиране отразява общото схващане у древните гърци. Дори правните текстове и актове от елинистичната епоха го определят като "мъжко тяло" или "женско тяло", като че ли е предмет, а не човек. Все пак Аристотел разграничава два вида робство - естествено, което е оправдано, и робство по закон след завоевание или продажба заради дългове. Последното е осъдително, тъй като се основава не на естественото неравновесие на способностите. Та нали самият [[Платон]] , неговият учител, преживява унижението да бъде заплашен от робство през 388 г. пр. Хр., от което го спасява киринеецът [[Аникерис]]. <ref>"Политологичната мисъл от древността до наши дни" Второ издание 1999г, Г. Янков стр 19</ref>
== Бележки ==
| |||