|
}}
{{обработка|форматиране}}
'''Букмол''' (''Bokmål'') е [[Германски езици|германски език]], говорен от около 4 000 000 души в [[Норвегия]]. Той е единият от двата официални писмени езика в Норвегия, редом с [[ниноршк]] (Nynorsk). Използва се от над 80% от населението в страната.
'''Букмол''' (''Bokmål'') буквално "книга език", е [[Германски езици|германски език]], е една от двете норвежки стандарт езика. Подобно на друг стандарт норвежки, [[съвременен]], е по същество писмен език, тъй като повечето норвежци говорят диалекти, които в различна степен се различават от писмения език. Букмол е близо и частично, получени от [[датски]] език на 19-ти век. От двете норвежки форми, букмол е най-старият и най-широко използваните througout страната, около дял от 85-90% от населението в [[Норвегия]]. Изключение на Западна Норвегия, по-голямата част на ораторите все още използват съвременен. Букмол е стандарт, най-често се преподава на чуждестранни студенти на норвежки език. По-консервативен правописен стандарт, по-известна като Riksmål, не е официална форма на език, но широко използвани от вестници и автори.
== История ==
Букмол е "създаден" през [[19 век|XIX век]], след като Норвегия се отделя от [[Дания]] (и става владение на [[Швеция|шведския крал]], но със значителна [[автономия]]), в отговор на нуждата от официален литературен норвежки език. Дотогава се е пишело само на [[датски език|датски]]. Всъщност букмол представлява последователно норвегизиран датски, т.е. датският език е използван за основа, като са добавяни характерни за норвежките диалекти граматични особености и окончания и постепенно правописът е променян, така че да отговаря на устната норвежка реч. По същото време е създаден и нюноршк, който е изцяло съчинен от норвежкия езиковед [[Ивар Осен]] въз основата на различни норвежки диалекти и на старонорвежкия език.
Първият правопис език беше официално приет през 1907 г. под името Riksmål, след като процес на развитие, тъй като 1879 г.. Тя е адаптация на писмено датски, която обикновено се използва, тъй като последните съюз с Дания, Дано норвежки говори от норвежкия градски и интелектуален елит, особено в столицата. Когато голям консервативен вестник Aftenposten, приети от 1907 г. правопис през 1923 г., датски писмено е практика на използване в Норвегия.
Име букмол беше официално приет през 1929 г., заедно с нова и радикална реформа език, с цел да се обединят две езикови форми в "Samnorsk", някъде в бъдещето. Тази реформа обаче срещна силна опозиция първоначално от интелектуалния елит, който поддържа по-стари othography и Riksmål име. След втората световна война в борбата срещу Samnorsk се увеличава и става повече от едно народно движение, повече или по-малко прецедент в Норвегия до тази дата. Късно език реформи са обърнати много от радикални форми в букмол, така, че този правопис да е близо до това, което се изтъква от поддръжниците на Riksmål. В процес на обединение на език бе спряна от 1960-те години, но не официално изоставен до 2002 г..
От единственият език, преподава в училищата в края на 19-ти век, Riksmål / букмол преживя бърз спад към втората световна война, когато съвременен разшири повечето графства на Норвегия, общо повече от една трета от ученици от начален курс преподава във формуляра за този език. След войната, се обърна на масата и букмол възвръща голяма част от земята до 1975 г.. След малка рецесия към 1990 г., букмол да има, тъй като бавно, но стабилно повишаване и сега е (2011) на предпочитания език от 87% на ученици от начален курс. Съвременен сега е само регионален език за четирите западни графства на Норвегия.
== Вижте още ==
|
