Дмитрий Лаптев: Разлика между версии

През 1735 участва в експедицията на [[Пьотър Ласиниус]]. След неговата смърт на 19 декември 1735 Лаптев става ръководител на отряда. На 31 май 1736 от [[Якутск]] с три големи лодки се спуска до устието на [[Лена]], достига до зимовището на Ласиниус и прибира деветемата оцелели от групата му. На 11 август отново излиза в морето и достига до 73º 16` с.ш., но след три дни поради непроходими ледове е принуден да отстъпи. Зимува в долното течение на [[Лена]].▼

През лятото на 1737 се завръща в [[Якутск]] за инструкции от началника на експедицията [[Витус Беринг]], но не го заварва там и на 16 август се отправя за [[Петербург]], където получава заповед да продължи изследването на крайбрежието на изток от устието на [[Лена]] до устието на река [[Колима]]. На обратния път в [[Иркутск]] Лаптев изпраща напред своя заместник щурмана [[Михаил Яковлевич Щербинин]] да подготви корабчето "Иркутск" за плаване и да достави по суша продоволствие и оборудване в устието на [[Индигирка]], като по пътя дотам да извърши редица измервания. Съгласно тази заповед, геодезистът [[Иван Киндяков]] през пролетта на 1739 картира залива Буор-Хая и крайбрежието до делтата на река [[Яна (река)|Яна]] на протежение 500 км, а [[Алексей Лошкин]] описва брега между устието на [[Яна (река)|Яна]] и нос Свети Нос (около 500 км).▼

След като се завръща от [[Петербург]] през пролетта на 1739 се спуска с корабчето "Иркутск" от [[Якутск]] до устието на [[Лена]], продължава на изток и след месец достига до нос Буор-Хая. В края на месеца с попътен вятър навлиза в [[Източносибирско море]] като преминава през протока, наименуван по-късно на негово име. На 7 и 16 август в пролива открива два малки острова, които сега не съществуват и в началото на септември достига до устието на [[Индигирка]]. Настъпилите студове приковават корабчето в леден плен и [[Дмитрий Лаптев]] решава да зимува в устието на реката. Тук се осъществява неочаквана среща с бедстващата група на [[Иван Киндяков]], която едва не загива от глад и студ. От мястото на зимуване през късната есен и ранната зима на 1739 за изследване на района Лаптев организира няколсо изследователски групи: [[Алексей Лошкин]] заснема брега от [[Индигирка]] до [[Алазея]] (400 км), [[Михаил Щербинин]] - долното течение на река [[Яна (река)|Яна]], [[Иван Киндяков]] - долното течение на [[Индигирка]], а сам Лаптев - река [[Хрома]].▼

През юни е юли 1740 с помощта на 85 човека от местното население Лаптев успява са освободи "Иркутск" от ледовете. На 31 юли корабът се освобождава от ледовете и продължава на изток до устието на [[Колима]], но около нос Голям Баранов ({{coord|69|45|N|164|05|E|}}) отново е спрян от ледовете на 23 август се връща в [[Нижнеколимск]], където прави пето зимуване (за останалите живи спътници на [[Пьотър Ласиниус]] тя се оказва шеста). По време на зимуването Лаптев отново организира изследователски отряди: през есента на 1740 [[Иван Киндяков]] изследва [[Колима]] от устието ѝ до горното ѝ течение, а [[Михаил Щербинин]] картира пътя от [[Колима]] по течението на река [[Голям Анюй]] до горното течение на река [[Анадир (река)|Анадир]].▼

През лятото на 1741 Лаптев прави нов опит да се придвижи на изток от нос Баранов, който също е неуспешен и извършва шесто зимуване в Нижнеколимск, където се заема с дообработването на картата на изследванията си. Общата дължина на заснетата от неговите отряди брегова линия надхвърля 2500 км. В края на октомври 1741 избраща в [[Петербург]] заболелия Щербинини (той умира по пътя в [[Иркутск]] на 1 юни 1742) с всички събрани до този момент материали и изработената от него карта. По време на зимуването с 45 шейни с кучета изследва басейните на реките [[Голям Анюй]] и [[Анадир (река)|Анадир]] и извършва поход до Анадирския острог, където стига на 17 ноември. От там изпраща друга разузнавателна група, която извършва поход по замръзналата река [[Пенжина]] до [[Пенжински залив|Пенжинския залив]] и извършва заснемане на преминатия път.▼