Отваря главното меню

Промени

м
Самата дума полимер идва от гръцките поли - много и мерос - части. Терминът е създаден от шведския учен Якоб Берцелиус.
 
== Свойства на Полимеритеполимерите ==
[[Image:Single Polymer Chains AFM.jpg|thumb|175px|Линеен полимер под атомен микроскоп]] Полимерите нямат точно определена молекулна маса. Голяма част от тях са неразтворими във вода, но се разтварят добре в [[Бензен|бензен]], [[Толуен|толуен]] и др. Плътността им варира от 0.8 до 2.5 g/cm<sup>3</sup>.
Свойствата на полимерите се определят от структурата им, така например пространствено омрежените полимери са по-здрави от линейните, който пък са по-здрави от разклонените. Именно линейните полимери с молекулна маса над 12 000 се използват при найлона и [[Целулоза|целулозата]] заради голямата си издържливост при опъване.
За получаване на пространствено омрежени полимерни матрици се използват мономери или олигомери, които после могат да се втвърдят по [[Поликондензация|поликондензационен]] механизъм под действие на температура, лъчение, инициатори или втвърдители.
Линейните полимери с [[аморфна структура]] са еластични по природа. Могат да се деформират под външно въздействие и отново да възстановят формата си. Отнасят се към групата на еластомерите или каучуците.
 
== Класификация ==