Разлика между версии на „Душа“

37 байта изтрити ,  преди 8 години
редакция без резюме
м
{{обработка|форматиране}}
'''Душата''' според редица [[религия|религиозни]], [[философия|философски]] и [[фолклор]]ни [[традиция|традиции]] е нематериална част (есенция) на човешкия индивид. Понякога понятието '''душа''' може да обхваща всички живи същества, а също и определени ритуални предмети или местности. Концепцията '''душа''' е културно специфична и значението ѝ варира сред различните общности и традиции в определени времеви периоди от съществуването им. Често '''душата''' е свързвана, понякога дори и като синоним, с [[Дух]], [[Съзнание]], [[Разум]], [[Мисъл]] и [[Слово]]. Античното разбиране на "душата" често е свързано със силите определящи поведението, мисълта и личността у индивида. В теологията '''душата''' много често е смятана за нетленна, вечна част от човека, която се запазва след смъртта на тялото.
 
 
== Същност на понятието според древногръцкия епос ==
''Psychē'' (на гръцки: ψυχή) е термин, появил се за първи път в древногръцката [[епос|епична поезия]], с цел да бъде обяснено ,,необяснимото”. На гръцки думата ''psyche'' означава дъх, а ''psychein'' дишам. [[Омир]] за първи път поставя понятието ''psyche'' в центъра на спекулациите за задгробен живот. ''Psyche'' напуска покойника във върховния момент на смъртта и отлита към царството на мъртвите, което както твърди Омир, се намира под земята. ''Psyche'' не е душата като преносител на чувства и мисли, но не е и самият човек. Тя е обръзътобразът (''eidolon'') на това, което покойникът е бил приживе, фантомен образ, като онзи, който се отразява в огледалото - може да бъде видян, макар и не винаги ясно, но не и докоснат или прегърнат. Фантастичният и призрачен образ, формата, в която мъртвецът все още може да се появява, се идентифицират с дъха напуснал тялото. Душата на човек може да бъде видяна в определени случаи, и близките на умрелия винаги могат да си я представят.
 
В XXIII глава от [[Илиада]] Омир разказва за това как една вечер [[Ахил]], погълнат от мъка по изгубения си приятел [[Патрокъл]], не може да заспи и ляга на брега на морето, където някак неусетно се унася в сладък сън. На сън му се явява сянката (psyche) на Патрокъл и му зарича по-скоро да извърши погребалните обреди, за да може душата на приятеля му да почива в мир и спокойно да отлитне към ,,широкопортата„широкопортата къща”къща“ на бог [[Хадес]]. Поисква още костите и на двамата да почиват в една [[урна]], дадена от богинята [[Тетида]], майка на [[Ахил]], нереида и внучка на титанидата [[Тетида]]. [[Ахил]] обещава да изпълни всичко заръчано и понечва да прегърне милия си приятел, но сянката ,,подобно на дим” изчезва. [[Омир]] набляга на факта, че според древногръцките традиции, да се зачете волята на покойника, е начин да се заяви тържествено принадлежността към определена социална група, да се приемат нейните правила и да се гарантира просъществуването ѝ. Дълг и задължение на Ахил е да стори подобаващото в чест на мъртвия си приятел: да извърши точно всички погребални ритуали, защото само така душата на Патрокъл може да премине през Великата порта на бог Хадес, през която всеки преминал никога не се завръща, и да се едини със смъртта. Точно затова Ахил отказва пред гръцките царе, повели го при [[Агамемнон]], да измие окървавените си от убийството на [[Хектор]] ръце и така да се очисти, преди да осигури за своя покоен приятел трите основни части на погребалните обичаи в [[Древна Гърция|Древна Елада]]: prothesis(изнасянето, излагането на тялото), ekphora (погребалната процесия, вървяща до кладата или [[гроб]]а ([[гробище]]то)) и погребването (изгарянето) на тялото, погребалните [[жертвоприношение|жертвоприношения]] и банкет, както и великолепните погребални игри. Дезориентацията и депресията на близките на починалия са преодолявани чрез пирове и спортни състезания, подчертаващи престижа на покойника и неговото семейство. Погребенията на важни фигури, са придружавани точно с подобни погребални игри и състезания (agon), каквито Омир описва в тази XXIII глава на Илиад, като от VII в. пр. Хр. нататък игрите стават център само на [[култ към героите|героичния култ]].
 
И в [[Одисея]] Омир говори за psyche (сенки) и за пътуването към двореца на бог Хадес. [[Ритуал]]на традиция и фантазия се сливат в едно за да бъдат описани подробно пътя, който трябва да бъде изминат до света на мъртвите, който според текста се намира на края на света (отвъд Океана), и временното прибиваванепребиваване в него. В XXIV глава на Одисея бог [[Хермес]] е описан като “психопомп”(водач на души), който извиква душите на покойниците и със своя вълшебен жезъл им помага да намерят пътя си към задгробния свят – царството на бог Хадес. В Одисея входът на това царство е маркиран с образувалата се от сливането на реките на огъня и на стенанията, река [[Ахерон]], която на места е заменена с езеро. Реката или езерото очертават границата, която лодкарят пресича с лодката си за да стигне до починалия, чиято душа трябва да преведе през водите до царството на мъртвите. Може би това преминаване през водна шир не е случайно, като се има в предвид очистителната функция на водата в древногръцките вярвания. Навярно мъртвият трябва да се пречисти преди да стъпи в царството на мъртвите и да ,,заживее” новият си живот. Одисея разказва още за пътешествието на [[Одисей]] в царството на мъртвите и за срещата му със сенките (psyche). Подобно на сянката на Патрокъл, която се изплъзва от ръцете на Ахил, когато Одисей понечва да прегърне майка си и нейната сянка изчезва като дим. Също както в Илиада, и в Одисея кръвта на жертвените животни се смята за даваща храна и живот на мъртвия - в т. нар. песен "[[Некия]]" мъртвите трябва да пият от кръвта на жертвопринесените животни, за да им се вдъхне живот и да говорят. В противен случай те просто се носят из въздуха. Освен това подобно на Патрокъл в Илиада, майката на Одисей, Елпенор, умолява сина си за подобаващо погребение, организирането на което е негов дълг.
 
== Философски значения ==
[[Платон]] извежда тристранността на душата от чувството на обърканост и конфликт, характерен за всички хора. След като анализира този конфликт, Платон открива че има три отделни тенденции, които се случват в личността. В съзнанието се появява стремеж към цел или ценност и това идва от логоса. След това се появява стремеж към действие, което е от страна на thymos. Той е неутрален, но логоса му задава посока. И накрая са апеитите, което са желания и стремежи породени от тялото. За да илюстрира конфликт в душата, Платон използва метафората на коне дърпащи в противоположни посоки и безпомощен кочияш на колесница, който не може да управлява. Така както кочияшът има правото и трябва да опъва юздите на двата коня и да направлява колесницата в правилната посока, Платон смята че по същия начин логоса трябва да направлява в правилната посока апетитите на тялото и thymos-а.
 
[[Платон]] използва концепцията за '''душата''' в отговор на имащия огромна тежест скептицизъм на софистите по негово време. Софистите разбират човешкия морал като релативен и вариращ в различните култури. Моралът, смятат те, е възникнал целенасочено във всяка една общност и има значение и легитимност само в отделната изповявщатаизповядваща го общност. Също така, моралът е неестествен, и се съблюдава само заради "хорското мнение" и дори "добрият" човек не би следвал морални предписания, когато е сам със себе си. Справедливостта се крие в силата и силният е и правият, а пък добрия живот е животът на удоволствията.За да противостои на всичко това Платон продължава идеите на [[Сократ]] за истинното познание като висша добродетел, към която допълва и концепцията за '''душата'''<ref>Stumpf, S. E. ''Socrates to Sartre'', страница 63, изд. McGraw-Hill, Inc., 1988. </ref>.
 
=== [[Аристотел]] ===
Идеята на Аристотел за '''душа''' е само индиректно свързана със съвременното популярно схващане за душата като '''духовна''' част от човека. Аристотеловото схващане на '''душата''' е преплетено с неговата философия касаеща '''формите'''. Аристотел схващал душата като формата, есенцията на всеки организъм, което го прави цялостен и жив. Функцията на окото е да вижда. Но извадено от тялото, само по себе си, окото не може да гледа, това, което вижда всъщност е душата.<ref> Бъртранд Ръсел " История на Западната философия" глава XIX ''Метафизиката на Аристотел'' </ref> В трактатрактата си озаглавен '''За душата''' гръцкият мислител разглежда природата на живите организми. [[Аристотел]] обсъжда и изброява различните видове души в зависимост от операциите, които дадена душа извършва. Заради свойствата на душата си растенията могат да се хранят и възпоризвеждатвъзпроизвеждат, душата на животните в допълнение разполага и със сензорни възприятия и възможност за предвижване, а хората имат всичко това, а също и интелект.
 
=== Тома Аквински ===
 
== Ползвана литература ==
* Burkert, W., 1985, Greek Religion, Harvard-Cambridge-Massachusettes.
* Шаму, Ф., 1979, Гръцката цивилизация, София.
* Кун, Н., Старогръцки легенди и митове, София.
 
Шаму, Ф., 1979, Гръцката цивилизация, София.
 
Кун, Н., Старогръцки легенди и митове, София.
 
{{Link FA|ar}}
 
{{Метафизика}}
[[Категория:Философия]]
 
{{Link FA|ar}}
{{Link FA|tr}}