Валентиниан I: Разлика между версии

Валентиниан следва военната кариера, отличава се във войните по времето на [[Констанций II]] и получава висок ранг като командир на тежката пехота (Scutarii) при [[Юлиан]] и [[Йовиан]]. След смъртта им, Валентиниан е избран от войските и провъзгласен за император в град [[Никея]], [[Витиния]] на [[26 февруари]] 364 ггодина. Неговият избор е посрещнат с възгласи от войниците, които настоявали той да посочи съимператор поради трудното положение по границите. Месец по-късно правиВалентиниан издига по-малкия си брат [[Валент (Римска империя)|Валент]] като съимператор в Константинопол. Империята е разделена между двамата владетели, като Валентиниан поверява източните провинции на брат си, докато той самия управлява на запад и се съсредоточава върху защитата на Рейнско-Дунавската граница - задача, изискваща голяма част от времето и енергията му.

Валентиниан І е смятан за последният велик владетел на Западната Римска империя, постигнал успехи срещу варварите. През 365-7 г. германските племена нахлуват в Галия, нанасяйки значителни щети в провинцията. [[Алемани]]те няколко пъти пресичат Рейнската граница и завладяват [[Майнц]]. С цената на големи усилия и загуби Валентиниан разбива [[бургунди]]те и [[алемани]]теалеманите при [[Битката при Солициниум|Солициниум]], навлиза на тяхна територия, след което сключва мир с тях през [[371]] година. Възстановява римските укрепления по р. [[Рейн]].