Карл фон Клаузевиц: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
|по-късна работа=
}}
Карл фон Клаузевиц е авторът на най-изучавания и цитирания трактат по военното изкуство в историята - Vom Kriege ("[[За войната]]"). Като излага теорията си за взаимодействието между политиката, военните и населението, а също идеята си за ролята на случайността, той оказва влияние върху мисленето на военните от средата на XIX век и до ден-днешен. Освен това той играе пряка роля в реформата в пруската армия, довела до победата над [[Наполеон I]], създава военната организаия на генералния щаб, използвана от [[пруската]] армия, а по-късно от германската армия, както и система за обучение и развитие на офицерите.
Фон Клаузевиц прекарва целия си зрял живот като военен. Роден на 1 юни 1780 г. близо до град [[Магдебург]], [[Прусия]], в семейството на пенсиониран офицер, той постъпва в армията на 12-годишна възраст и още първата година участва в битка срещу французите. През 1801 г. е приет в новосъздадената военна академия в [[Берлин]], където изучава [[Фридрих Велики]] и [[Макиавели]], и военната история на Прусия и други велики държави.
Ред 24:
През 1812 г. като много други офицери, които не вярват, че това не е добро за страната им, Клаузевиц отказва да участва в наложения съюз на Прусия с някогашния и враг Франция и предпочита да дезертира пред това да помага на Наполеон във войната му срещу Русия. Клаузевиц постъпва в руската армия и в продължение на две години заема различни постове, включително началник-щаб на пехотен корпус и посредник, убедил пруската армия да застане на другата страна – да се присъедини към руснаците срещу Наполеон.
Назначен отново в пруската армия след сключването на съюза с Русия, до края на войната Клаузевиц се бие срещу Наполеон и през 1818 г. е повишен в генерал-майор и назначен за ръководител на военния колеж в Берлин. Повече от едно десетилетие той посвещава усилията си на реорганизацията на пруската армия и на оформянето на военната си философия в бъдещата книга “За войната”. През 1830 г. постъпва в пруския наблюдателен корпус по време на [[Полската революция]]. Там заболява от [[холера]] на 51-годишна възраст и умира на 16 ноември 1831 г. след завръщането си в [[Бреслау]]. Клаузевиц умира, без да е завършил дългия си ръкопис по военна теория.
През 1832 г. вдовицата му Мари започва да събира ръкописите на съпруга си и в течение на пет години публикува трудовете му в десет тома. Най-добри се оказват първите три, които съставляват трактата [[“За войната”]].
В творчеството си Клаузевиц разглежда войната и политиката като единно цяло и твърди, че за да постигне целите си, войната трябва да остане под контрола на политическите лидери. Той формулира просто връзката на двете: “Войната е продължение на политиката с други средства.”
Клаузевиц се опитва също така да превърне военните операции в наука. Той набляга на “триенето” – така нарича умората, дребните грешки и шанса, които довеждат добрите планове до провал вместо до успех. Добавя също, че за да бъде постигната една цел, теорията винаги трябва да се опира на фактите, а привидно лесните цели могат да се окажат трудни, ако не и непостижими.
Навсякъде в творчеството си Клаузевиц твърди, че главната задача на една армия е да влезе в бой и да унищожи основните сили на противника в решаващо сражение. Общата стратегия трябва да се съсредоточи върху унищожението на противниковата армия.
Клаузевиц признава, че за да могат генералите да печелят решаващи битки и в замяна да постигнат политическите цели, командирите и войниците трябва да вярват в своята кауза и духът им да бъде висок. Според “За войната”: “Силно чувство трябва да насърчава големите способности на пълководеца, било то амбиция като у [[Цезар]], омраза към врага като у [[Анибал]] или гордост от грандиозната победа като у [[Фридрих Велики]]. Отворете сърцето си за такова чувство, бъдете решени да постигнете триумф и съдбата ще ви награди с короната на сияйна слава, достойна за принц, и ще вкопае образа ви в сърцата на бъдните поколения. ”
В пространните си съчинения Клаузевиц отбелязва желанието си да напише книга за войната, “която да не бъде забравена за две-три години”. Той несъмнено постига много повече от това. Макар, че през XIX век по света се четат много повече произведения на [[Антоан Анри Жомини]], пруската армия смята Клаузевиц за автор на библията на военната теория. С течение на времето привържениците на Клаузевиц се увеличават, а на Жомини намаляват. През XX век офицерите и в малките, и в големите армии четат Клаузевиц. В предговор към петнадесетото издание на “За войната”, излязло през 1937 г., германският военен министър генерал фон [[Бломберг]] пише: “Въпреки всички промени във военната организация и техника книгата на Клаузевиц “За войната” остава за всички времена оснавата на всяко смислено развитие на военното изкуство.”
| |||