Дончо Щипянчето: Разлика между версии

Геройството на Дончо Щипянчето е възпято от благодарните битолчани в популярна революционна песен. Описано е и от [[Пейо Яворов]], с когото са се познавали, както и от [[Димитър Талев]], черпил сведения от жена му Катерина. Например името на нейната майка е Ния (Агния), Спиро Келеманов е прототип на обущаря Коле, придружавал Гоце Делчев до София и пр. В знак на уважение към личността на Доне Тошев, в романа си „Илинден“ писателят прави изключението да го опише напълно документално и под истинското му име.

 

В затвора е подкрепян от [[Йордан Гавазов]] и [[Стоян Лазов (Прилеп)|Стоян Лазов]], с които извършват покушението над сърбоманина [[Мицко Кръстев]], заради което прекарва нови 3 месеца в „долапа“ с размери метър на метър на метър и 50. Помощ им оказва и [[Димитър Лимончев]], секретар на българското търговско агентство в Битоля, както и агентът. Амнистиран е като българин заедно с други 9 затворници по повод на [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] на 20 октомври стар стил 1897 година. Излиза от затвора три дни по-късно и се завръща в Щип. Търсен отново от властите, след няколко седмици се прехвърля през границата в [[Кюстендил]], последван след няколко месеца от цялото си семейство - съпругата, сина Панчо, втората жена на баща му, брат му и сестра му. Първородното му дете Софка умира, докато е в затвора. Десетина години живеят в къщата на баба [[Дона Ковачева]], базата на Гоце Делчев в Кюстендил, където се раждат и 4 от децата му - Крум, Цвета, Елена (1908-1986), Надежда (1906-1953). Продължава революционната си дейност и занаята на пренасяне на товари с коне. След смъртта на Даме Груев е последовател на [[Христо Матов]] и [[Тодор Александров]]. Активен e във ВМРО до началото на 1922 година, когато здравето му се влошава окончателно.