Лили Цветкова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
==Биография==
 
По майчина линия Лили Цветкова е потомка на легендарния [[Стефан Караджа]], който е бил не само [[хайдутин]], но и гласовит певец. От майка си, която е родом от [[Тулча]], тя получава безценно наследство - много неизвестни автентични народни песни. На 15 години певицата вече е солистка в младежка музикална формация във Варна. Година по-късно е включена с няколко песни в сборна концертна формация на "Концертна дирекция" заедно с [[Йорданка Христова]], [[Бисер Киров]], [[Георги Калоянчев]], [[Георги Парцалев]], [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Анастасов]]. Само през [[1971]] година изявите й наброяват около 300. Получава покана за работа с ансамбъла на ГУСВ - София, но поради възрастта й (едва 16-годишна) това се оказва невъзможно и тя остава във Варна да работи заедно с брат си и неговия оркестър. Преди да навърши пълнолетие Лили Цветкова получава I-ва категория за артист-изпълнител от държавна комисия. Това свидетелство й отваря пътя за сериозна професионална кариера. С оркестъра на брат си тя заминава на работа в бившата [[Германска демократична република|ГДР]]. Без да прекъсва работата си през [[1975]] година завършва с отличие специалност "Музика" на "Института за културно-просветни кадри" във Варна. През [[1981]] година сключва индивидуален договор за самостоятелна концентираща работа в [[Хамбург]], [[Западна Германия]]. Там издава и грамофонна плоча с кавъри на хитови песни заедно с музиканти на световноизвестния диригент [[Джеймс Ласт]].През [[1984]] година Лили Цветкова се завръща в [[България]] и става солистка в театрализираната постановка "Циганска сватба" в култовото и единствено представително за онези години заведение "Цигански табор" в туристическия комплекс "Златни пясъци".
През всички тези години до [[1994]] година тя работи още в Одеса, Гърция, Испания. В репертоара си има кавъри на световни хитове от 60-те и 70-те години, както и руски, руско-цигански, испански, италиански канцонети и шлагери, гръцки, арабски и български [[народно творчество|народни песни]]. През [[2004]] година участва на фестивала "Еврофест" в [[Скопие]] с песента "Беломорски вятър", с която печели Специалната награда на 14-членното жури. 2005 г. участва на XIII-то издание на фестивала "Пирин фолк Сандански" с песента "Безсъници", с която печели III-та награда за авторска македонска песен. През декември [[2005]] година музикална компания "Ара аудио видео" издаде първия й албум с македонски песни "Айде, пушка пукна", а в края на 2007 г. на музикалния пазар е и вторият й албум "Песни-легенди" - този път от каталога на "Диапазон рекърдс". Песента от него "Мост ми зидале" получи специалната награда на Министерството на културата на фестивала "[[Пирин фолк]]" - [[Сандански]] за 2007 година.