Разлика между версии на „Лили Иванова“

Допълване
(Допълване)
Когато Лили е 7-8 годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари за да ѝ купят [[акордеон]]. Обаче, тъй като няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4-5-ти клас тя проявява интерес към това да се научи да свири на [[пиано]]. Единственият пианист в Кубрат е ''другарят'' Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя счита това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо отделение тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на републиканското първенство в Русе през [[1952]] г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска - тази, която се пуска по радиоточките или радиото.
 
През [[1956]] г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум във [[Варна]] за медицинска сестра - престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. След завършване, разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. [[Бяла]], но с ходатайството на баща си, около [[1959]] г., младата медицинска сестра започва работа в болницата в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова, са от 1956-57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. ПубликатаЛили еИванова съставенасъщо предимнотака отучаства ученицив ималки съветскинепрофесионални моряцисъстави, т.нар. Междувременно през този период„агитки“, Лиликоито Ивановаизпълняват пееруски впесни т.нар.пред читалищна агиткаморяци, катов сидруги спечелваучилища известности напри местнатаразлични певицатържества.
 
След завършване, разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. [[Бяла]], но с ходатайството на баща си, около [[1959]] г., младата медицинска сестра започва работа в болницата в Кубрат. Публиката е съставена предимно от ученици и съветски моряци. Междувременно през този период, Лили Иванова пее в т.нар. читалищна агитка, като си спечелва известност на местната певица.
 
=== Насочване към професионалното пеене ===
 
Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещият и&#768; съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента "Камино" от певицата [[Ирина Чмихова]]. Текста на по-късно станалата една от най-популярните песни в репертоара на певицата, нейни приятели свалят от любителски магнитофонен запис, по този начин Лили Иванова разучава песента. Сред песните, които тя вече знае са и "Ганц Пари" и "Аривидерчи Рома" на [[Катерина Валенте]]. Изявява се и в ресторант в Русе, където получава „трета категория“ за певица (категоризацията е документ, удостоверяващ трудови умения). По това време тя вече е осъзнала, че има глас за сцена, което и&#768; дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите и&#768; са против, но тя решавае решена да отстоява целта си.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Детство наше“ (стр. 7-44)</ref>
 
През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова отивапътува вдва пъти до София вза да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто си посещение си взема два дни отпуск и посещава Бюро "Естрада"„Естрада“ с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. От там и&#768; предлагат да пее в "Синитересторант камъни"„Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва. Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на по-добродруго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие група пътуващи музиканти, които са чуличуват за талнтаталанта ѝ. и&#768; предлагат да се присъедини към тях. СТе тях тя обикаля пообикалят читалища и театри за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността и&#768; е държавна, хонорарът и&#768; е по 5 или 8 лв. на концерт, а концертите, които изнася с групата, са безплатни. Певицата, обаче, не е удовлетворена от нивото и напуска групата, както и работата си къмв болницата.
 
ВТочно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг Г. П. (в автобиографията си тяпевицата отбелязва само инициалите му), които е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг, - присъстват едва четирима души. ДваматаТъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот живеятзапочва в къщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго, поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. Това е времето, когато певицата имана два пъти, през времетраенето на нейни турнета из страната, се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, които налагат две операции, които не и&#768; позволяват да има деца в бъдеще. По време на брака си и живота в Перник, тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи за възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си, не след дълго тя решава да повече да не се връща в Перник, а по-късно (около [[1964]] г.) иска и развод.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Лудостта на мечтата“, „Любовта е по-силна от всичко“, „Първи съпруг“ (стр. 45-65)</ref>
 
=== Начало на кариерата в София ===
 
През [[1961]] г. певицата решава окончателно да се премести в [[София]]. УреждаЧрез сиЛидия прослушванеСтанчева, призавеждаща директоркатасектор „Естрада“ на Концертна дирекция, [[Лидияурежда Станчева]].прослушване Акомпаниатор на прослушването епри пианиста на Ирина Чмихова [[Евгени Комаров]],. койтоТой и&#768; предлага да ѝ помогне в избора на репертоар и да започне уроци при него, но тя бързо ги прекратява, тъй като той и&#768; преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През това време живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя си в София, пари ѝ праща първия ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.<ref>Фрагмент „Искам да пея!“ на Лидия Станчева; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63-67</ref>
 
От Концертна дирекция предлагатвключват певицата в турне, наречено "Естрада за всички", в което участват фолклорни изпълнители с ръководител на певицатаоркестъра Стефан Демирев, трио „Устни хармоники - Олимпия“ и др. Обичайна практика от този период е Концертна дирекция е да започнеангажира изпълнителите в множество сборни участия, в които различни певци участват с по една или няколко песни в рамките на представления от типа на вариететна програма, в което се включват и фокусници и танцьори. През [[1962]] г. певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „Студио 5“, в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в групатаучастията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са [[Емил Димитров]] и [[Мария Косева]] с оркестър „Мелодии“. Те репетират и пеятизпълняват в БИАД, но също ходят и наиз различни места по участиястраната. Първото турне на Лили Ивановапевицата извън България е в [[Румъния]], заедно с групата втози която се изявява и други артистисъстав. Певицата,Тя обаче нее силно харесваогорчена особеноот атмосферата, тъй като има някои личности напрежения, недооценяване и неприятности в групата., Вкоето крайнаводи сметка това водии до разделянето и&#768; с тозитези съставмузиканти.
 
КонцертнаЛили дирекцияИванова назначавапродължава певицатаработа вс групата на [[Здравко Радоев]], както и запродължава единичниобиколките участияиз встраната други ансамбли. В групата артисти сас певицата [[Грета Ганчева]], фокусникът [[Орфи]], имитаторът [[Христо Минчев (Пилето)]], народните певци [[ЙонкаБорис КипчеваМашалов]] и [[БорисЙонка МашаловКипчева]]. ОколоЗдравко [[1964]]Радоев, г.като всин залана Универсиадакомпозитор, иматвижда концертзаложбите на певицата, Джейннапътства Свертя спрофесионално групатаи "Севернитея тигри".насочва Лилида Ивановаслуша пеепесните вна първата[[Кони частФрансис]], на[[Рита концертаПавоне]], за[[Ерико първиМодуньо]], път[[Ела пред такава голямаФицджералд]], публика. Изпълнява чужди песни[[Далида]], тъй[[Шърли катоБейси]] все ощеи няма своя българска песендр. ПубликатаПо ятова приемавреме изключителноЛили радушно,Иванова което допринася да се заговори за изпълнителкатаима и заинтимна добиваневръзка нас по-широката и&#768; известностмузиканта. <ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „София.„Легенди Срещаза с Емил“певци“, „София. Първи стъпки“ (стр. 66-79-82)</ref>
 
Около [[1964]] г. в зала Универсиада има концерт певицата Джейн Сверт с рок групата "Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Изпълнява песента „Лунни лъчи“ на Йосиф Цанков, от репертоара на [[Мими Николова]] и една бърза румънска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добиe по-широка известност. <ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „София. Среща с Емил“, „София. Първи стъпки“ (стр. 66-79)</ref>
 
=== Първи записи. Първо международно отличие. ===
 
След успехаУспеха в зала Универсиада, дава възможност на Лили Иванова започва да работизапочне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара и&#768; вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е „Витоша“ по музика и текст на [[Емануил Манолов]],. „ЛунниТя лъч“"пее по музика на [[Йосиф Цанков]],и „Морското момиче Варна“ на [[Димитър Вълчев]]. Също така изпълнява песни на италиански език, както и песни на [[Ела Фицджералд]]. През [[1963]] г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите са ѝ основно във вариетето на хотел "Амбасадор"„Амбасадор“ с оркестър, ръководен от Здравко Радоев. В [[Букурещ]] е забелязана от видни румънски музиканти, което ѝ осигурява покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен завършек и звукозаписната компания „Electrecord“ издава първата плоча на певицата. Плочата е дългосвиреща, казва се „[[Recital (албум)|Lili Ivanova - Recital]]“, съдържа 8 песни, две от които на български език и е първата дългосвиреща плоча на български изпълнител. След издаването на записите, с цел популяризиране на албума, изпълнителката има изяви в театър „Танасе“ с голям оркестър, където преди това вече е пожънала успех [[Леа Иванова]] с песента "Лалето"„Лалето“ вече е пожънала успех. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и публика към нея.
 
Следва покана от оркестър „[[Балкантон]]“ за концерт, който да бъде излъчен по сръбската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста [[Иван Пеев]]. Между певицата и пианиста бързо пламва любов и започват връзка. След като Хачо Бояджиев става директор на Концертна дирекция, той нарежда на оркестъра да се върне в България за турне у нас, в което участва и Лили Иванова. Малко по късно, на [[15 март]] [[1965]] г.(?<!-- указана в биографията ѝ. но е вероятно да е [[1963]] г. -->) двамата сключват брак (втори за изпълнителката). На тържеството присъстват само трима души, най-близки приятели. В биографията си от [[2009]] г. певицата нарича Иван Пеев "единствената (ми) любов". След сватбата си те заминават на турне в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].
 
В този перод е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли най-изтъкнатия композитор - [[Йосиф Цанков]] да и&#768; напише песен. Той композира "Събота вечер" (1963 г.), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Той харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], песента вече е хит.
 
Периодът от края на 60-те години до края на 80-те е най-плодотворният в кариерата на Лили Иванова - тя издава над 18 дългосвирещи плочи и десетки сингли, има постоянни участия по концерти и конкурси, пътува много, най-вече в страните от социалистическия лагер, снима се в телевизионни програми.
 
В началото на 70-те години, Лили Иванова прави редица концерти в Турция, заедно с нейният колега Борис Годжунов и оркестъра на Иван Пеев. Те имат редица изпълнения в Истанбул и страната. Поради успеха им, турски импресария тогава ги канят и за бъдещи техни участия. Почти през цялото им пътуване, техни спътници са популярните в родината си певци Фисюн Онал (Füsun Önal), Танжу Окан (Tanju Okan), Аджа Пекан (Ajda Pekkan), с която се познава от съвместно участие в Барселона и актьорът Йостюрк Серенгил (Öztürk Serengil). Групата е под постоянния интерес на пресата, която често публикува репортажи за тях. <ref>Фрагмент „В съседна Турция“ на Борис Годжунов; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63-67</ref>
 
Третият съпруг на Лили Иванова е [[Янчо Таков]], син на партийния функционер от управлението на [[Тодор Живков]] [[Пеко Таков]]. Кумове са им [[Людмила Живкова]] и съпругът и&#768; [[Иван Славков]]. Бракът не просъществува дълго. След развода, (около [[1975]] г.), на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия.