Разлика между версии на „Лили Иванова“

Допълване
(Допълване)
(Допълване)
Лили Иванова продължава работа с групата на [[Здравко Радоев]] и продължава обиколките из страната с певицата [[Грета Ганчева]], фокусникът [[Орфи]], имитаторът [[Христо Минчев (Пилето)]], народните певци [[Борис Машалов]] и [[Йонка Кипчева]]. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на [[Кони Франсис]], [[Рита Павоне]], [[Ерико Модуньо]], [[Ела Фицджералд]], [[Далида]], [[Шърли Бейси]] и др. По това време Лили Иванова има и интимна връзка с музиканта.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Легенди за певци“, „София. Първи стъпки“ (стр. 79-82)</ref>
 
ОколоПрез [[1964]] г. в зала Универсиада има концерт певицата Джейн Сверт с рок групата "Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Изпълнява песента „Лунни лъчи“ на Йосиф Цанков, от репертоара на [[Мими Николова]] и една бърза румънска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добиe по-широка известност. <ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „София. Среща с Емил“, „София. Първи стъпки“ (стр. 66-79)</ref>
 
=== Първи записи. Първои международномеждународна отличие.популярност ===
 
Успеха в зала Универсиада, дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара и&#768; вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е „Витоша“ по музика и текст на [[Емануил Манолов]]. Тя пее и „Морското момиче Варна“ на [[Димитър Вълчев]]. Също така изпълнява песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд. През [[1963]] г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите са ѝ основно във вариетето на хотел „Амбасадор“ с оркестър, ръководен от Здравко Радоев. В [[Букурещ]] е забелязана от видни румънски музиканти, което ѝ осигурява покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен завършек и звукозаписната компания „Electrecord“ издава първата плоча на певицата. Плочата е дългосвиреща, казва се „[[Recital (албум)|Lili Ivanova - Recital]]“, съдържа 8 песни, две от които на български език и е първата дългосвиреща плоча на български изпълнител. След издаването на записите, с цел популяризиране на албума, изпълнителката има изяви в театър „Танасе“„Константин Танасе“ с голям оркестър, където преди това [[Леа Иванова]] с песента „Лалето“ вече е пожънала успех. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и публика към нея.
 
Следва покана от оркестър „[[Балкантон]]“ за концерт, който да бъде излъчен по сръбската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста [[Иван Пеев]]. Между певицата и пианиста бързо пламва любов и започват връзка. След като Хачо Бояджиев става директор на Концертна дирекция, той нарежда на оркестъра да се върне в България за турне у нас, в което участва и Лили Иванова. Малко по късно, на [[15 март]] [[1965]] г. двамата сключват брак (втори за изпълнителката). На тържеството присъстват само трима души, най-близки приятели. В биографията си от [[2009]] г. певицата нарича Иван Пеев "единствената (ми) любов". След сватбата си те заминават на турне в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].
В този перод е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли най-изтъкнатия композитор - [[Йосиф Цанков]] да и&#768; напише песен. Той композира "Събота вечер" (1963 г.), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Той харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], песента вече е хит.
 
=== Първо международно отличие. Кариера до края на 8060-те години ===
През [[1966]] г. в [[Братислава]], [[Чехословакия]] Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Песента, с която участва, е „Ададжио“ по музика на [[Ангел Заберски]] и аранжимент на съпруга и&#768;. Фаворитът на журито е [[Карел Гот]], и въпреки претенциите на чешката страна за първо място на техния изпълнител, българската певица има повече точки, което и&#768; печели първата награда "Златният ключ". Конкурсът се предава на живо по телевизията, което и&#768; носи признанието и уважението на международната публика. След конкурса, от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другият ден изпълнителката е в [[Будапеща]] и представя и там песента си. Победителката на следващата сутрин се връща в България за да пее на провеждащия се през това време конкурс „[[Златният Орфей]]“ в [[Слънчев бряг]]. Там обаче е забранено да се съобщава и коментира за спечелената награда, което огорчава изпълнителката. <ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Легенди за певици“, „Първа плоча (Румъния)“, „Ванко Пеев. Любовта ми“, „Братислава“ (стр. 79-99)</ref>
 
През [[1966]] г. в [[Братислава]], [[Чехословакия]] Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Песента, с която участва, е „Ададжио“ по музика на [[Ангел Заберски]] и аранжимент на съпруга и&#768;. Фаворитът на журито е [[Карел Гот]] (Karel Gott), и въпреки претенциите на чешката страна за първо място на техния изпълнител, българската певица има повече точки, което и&#768; печели първатаи наградатрите награди "ЗлатниятЗлатен ключ" - за най-добър изпълнител, за най-добра мелодия и текст. Конкурсът се предава на живо по телевизията, което и&#768; носи признанието и уважението на международната публика. След конкурса, от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другият ден изпълнителката е в [[Будапеща]] и представя и там песента си. Победителката на следващата сутрин се връща в България за да пее на провеждащия се през това време конкурс „[[Златният Орфей]]“ в [[Слънчев бряг]]. Там обаче е забранено да се съобщава и коментира за спечелената награда, което огорчава изпълнителката. <ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Легенди за певици“, „Първа плоча (Румъния)“, „Ванко Пеев. Любовта ми“, „Братислава“ (стр. 79-99)</ref>
=== Кариера до края на 80-те години ===
 
Следва турне в [[Куба]], като с нея пътуват и група оперните певци, сред които [[Юлия Винер-Ченишева]] и [[Павел Герджиков]]. Там Лили Иванова пее на редица концерти, включително и в хаванския театър „Амедео Роланд“. През 1968 г. певицата за пореден път има голямо турне в СССР, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. Същата година Лили Иванова участва в IX световен фестивал на младежта и студентите, както и в [[Барселона]], заедно с Бисер Киров, където също печели отличия. През [[1969]] г. се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания над 1 милион копия, където печели „Трофеят на Мидем“
 
=== Кариера през 70-те години ===
 
Периодът от края на 60-те години до края на 80-те е най-плодотворният в кариерата на Лили Иванова - тя издава над 18 дългосвирещи плочи и десетки сингли, има постоянни участия по концерти и конкурси, пътува много, най-вече в страните от социалистическия лагер, снима се в телевизионни програми.
 
През 1970 г. Лили Иванова отново се конкурира с чехът Карел Гот на фестивала в [[Атина]], а сред другите силни изпълнители са германецът Бен Крамер (Ben Cramer). Въпреки това, избрана за състезателна песен „Звезда“ на Ал. Йосифов печели златната плоча. На фестивала в Атина присъства директорът на международния фестивал на естрадната песен в Рио де Жанейро. Той кани българската изпълнителка, като пожелава преди певицата да потегли към Бразилия, да снима филм с 12 песни в [[Лисабон]], което тя прави. В Рио тя пее на стадион „Мара Казиньо“, побиращ около 30 000 души, като прави впечатление на публиката с песента „Реквием“ на Ал. Йосифов.
 
Изпълнителката, заедно с Борис Годжунов, присъства на изложението в [[Осака]] Експо-70, където три пъти дневно дават малки представяния. Японският импресарио, виждайки възможностите на българите ги кани на участия в нощни клубове и открити летни театри, а впоследствие и на 8 големи концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима.
 
В началото на 70-те години, Лили Иванова прави редица концерти в Турция, заедно с нейният колега Борис Годжунов и оркестъра на Иван Пеев. Те имат редица изпълнения в Истанбул и страната. Поради успеха им, турски импресария тогава ги канят и за бъдещи техни участия. Почти през цялото им пътуване, техни спътници са популярните в родината си певци Фисюн Онал (Füsun Önal), Танжу Окан (Tanju Okan), Аджа Пекан (Ajda Pekkan), с която се познава от съвместно участие в Барселона и актьорът Йостюрк Серенгил (Öztürk Serengil). Групата е под постоянния интерес на пресата, която често публикува репортажи за тях. <ref>Фрагмент „В съседна Турция“ на Борис Годжунов; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63-67</ref>
 
През [[1973]] г. Лили Иванова, заедно с [[Тончо Русев]], посещават фестивал в Чили. Там с „Панаири“, „Обичам те“ (преведена от Хулио Алегриа, тогавашен посланник на Чили в София) и „Камино“, печели голямата награда за изпълнение. Същата година посещава [[Париж]] за Вторият международен конкурс за естрадни песни и изпълнители „Гран при“, от където също се прибира с награда.
 
Третият съпруг на Лили Иванова е [[Янчо Таков]], син на партийния функционер от управлението на [[Тодор Живков]] [[Пеко Таков]]. Кумове са им [[Людмила Живкова]] и съпругът и&#768; [[Иван Славков]]. Бракът не просъществува дълго. След развода, (около [[1975]] г.), на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия.
 
=== Кариера през 80-те години ===
 
В средата на 80-те години на 20 век, театралният режисьор [[Фолкмар Нойман]] кани Лили Иванова за изяви в берлинския "[[Фридрихщадпалас]]". Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския и&#768; репертоар, но преработени на немски език. Певицата постоянно пътува между двете държави, и в периода 1986-1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу-програми, като "Шареното котле" и в нощни клубове. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.
 
=== От началото на 90-те години до днес ===
 
След демократичните промени в България, Концертна дирекция спира да съществува, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита, с група от няколко музиканти. С нея взема участие [[Чочо Владовски]], с когото тя работи 4 години. След кризата от [[1996]] г., тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само сингбек при участията си.
 
В средата на 90-те години, изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално в малки зали, защото сама се налага да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях.
 
 
Разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50 годишната и&#768; кариера лишават певицата от всякакви приходи от авторски права. Това обстоятелство и фактът, че музиката и&#768; се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова, да се чувства ограбена.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Ограбена“ (стр. 205-206)</ref> В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в [[Интернет]] е нередно и трябва да се наказва със [[затвор]].<ref>{{cite web | last = Паунова | first = Полина | year = 2007 | url = http://focus-news.net/?id=n666937 | title = Лили Иванова: Пиратството е престъпление и трябва да бъде строго наказвано | publisher = Информационна агенция „Фокус“ | accessdate = 22 март | accessyear = 2007}}</ref>Пенсията на изпълнителката е около 100 лв. и на нея и&#768; се налага да се издържа с пеене. През месец юли [[2009]] г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през световноизвестни специализирани сайтове за този тип търговия. <ref>[http://www.events.bg/bg/press_releases/view/384/Световна-дистрибуция-на-музиката-на-Лили-Иванова20072009--Виена „Световна дистрибуция на музиката на Лили Иванова“, events.bg, 20 юли 2009 г., KVZ Music Ltd.]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=183319 „Теглим Лили Иванова онлайн, но платено“, в. „24 часа“, 20 юли 2009 г.]</ref>
 
В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с оркестрите на [[Здравко Радоев]] (в началото на 60-те), „[[6+1]]“ с ръководител [[Иван Пеев]] (от 1966 г.); „[[Маковете]]“ с ръководител [[Митко Щерев]] (70-те); оркестъра на [[Асен Гаргов]] от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името [[Оркестър София|„София“]]. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са [[Ангел Заберски]] (1965-1968); [[Тончо Русев]] (1969-1974); [[Митко Щерев]] (1974-1977); [[Найден Андреев]] (началото на 80-те).През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които Тодор Филков, Асен Гаргов, Рафи Жамаркоцян, Любомир Дамянов, Александър Кипров. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с [[Чочо Владовски]], с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с [[Иван Лечев]] — „Частен случай“.
 
== Отразяване на кариерата ==
 
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 1965 г. певицата се снима с малка роля в игралния филм „[[Неспокоен дом]]“ (реж. [[Рангел Вълчанов]]), в който като кабаретна певица изпълнява модната тогава италианска песен „Сърце“.
 
През [[1966]] г. Хачо Бояджиев снима телевизионен „портрет“ на певицата. След известно прекъсване, през [[1971]] г. отново изпълнителката става честа участничка в телевизионни постановки и програми. Българската телевизия е осъществила няколко филма за Лили Иванова, като първият е „Аз съм Лили“ (реж. [[Хачо Бояджиев]], 1974 г.).
Българската телевизия е осъществила няколко филма за Лили Иванова, като първият е „Аз съм Лили“ (реж. [[Хачо Бояджиев]], 1974 г.). През 1975 г. е издадена първата биографична книга за певицата - „Нашата Лили“. През [[2006]] и [[2009]] г., без одобрението на Лили Иванова, са публикувани две нейни неофициални биографии - "Просто Лили" и "Лили. Един живот, една съдба..." Лили Иванова публично протестира срещу двете издания - завежда дело срещу автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.
 
БългарскатаПрез телевизия[[1975]] г. е осъществилаиздадена няколкопървата филмабиографична книга за Лилипевицата Иванова,- като„Нашата първиятЛили“, есъставена „Азот съмИвайла Лили“Вълкова (реж.и [[ХачоМарин Бояджиев]]Бончев, 1974и г.).съдържаща Презмножество 1975фрагменти г.- еспомени издаденана първатанейни биографичнаколеги, книгаприятели заи певицата - „Нашата Лили“почитатели. През [[2006]] и [[2009]] г., без одобрението на Лили Иванова,певицата са публикувани две нейни неофициални биографии - "Просто„Просто Лили"Лили“ и "Лили„Лили. Един живот, една съдба..."“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания - завежда дело срещу автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.
Последният до момента албум на Лили Иванова излиза през ноември 2008. Едновременно с него певицата издава и двойно DVD.
 
== Дискография ==