Хелмут фон Молтке Старши: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Niki1001 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Tzo15 (беседа | приноси)
м привеждане в Енциклопедичен вид
Ред 1:
{{БиографияВоенно лице инфо
| име = Хелмут Карл Бернард граф = Хелмут фон Молтке Старши
| дата-на-раждане = [[26 октомври]] [[1800]]
| портрет = [[File:Helmuth Karl Bernhard von Moltke.jpg]]
| място-на-раждане = [[Пархим]], [[Мекленбург]]
| описание = пруски генерал-фелдмаршал
| дата-на-смърт = [[24 април]] [[1891]] (91 г.)
| наставка =
| място-на-смърт = [[Берлин]], [[Германска империя]]
| роден-дата = [[26 октомври]] [[1800]]
| портрет = Helmuth Karl Bernhard von Moltke.jpg
| роден-място = [[Пархим]], [[Мекленбург]]
| звание = [[фелдмаршал]]
| починал-дата = [[24 април]] [[1891]]
| години на служба = [[1822]]—[[1888]] г.
| починал-място = [[Берлин]]
| прякор = ''Молтке Старши''
| преданост = [[Файл:Flag of Prussia 1892-1918.svg|23px]] [[Прусия]]<br> [[Image:Flag of the German Empire.svg|23px]] [[Германска империя]]
| въоръжени сили = [[Сухопътни войски]]
| войсково поделение =
| командвания =
| войни = [[Германо-датска война]] {{Br}} [[Австро-пруска война]] {{Br}} [[Френско-пруска война]]
| битки =
| награди = [[Голям кръст на Железния кръст]] {{Br}} [[Pour le Mérite]]
| националност = [[Файл:Flag of Prussia 1892-1918.svg|23px]] [[Прусия|Прус]]
| родства = (баща) Фридрих фон Молтке
| по-късна работа =
| подпис =
| портал =
}}
 
'''Хелмут Карл Бернард фон Молтке''' наричан още '''Молтке Старши''' ({{lang-de|Helmuth Karl Bernhard von Moltke}}; [[26 октомври]] [[1800]] - [[24 април]] [[1891]]) е [[Прусия|пруски]] [[граф]] (1870), [[фелдмаршал]] (16 юни 1871), [[руски]] фелдмаршал (1872), военнен теоретик и един от носителите на ордена [[Голям кръст на Железния кръст]].
'''Хелмут Карл Бернард граф фон Молтке''' ([[26 октомври]] [[1800]] - [[24 април]] [[1891]]) е германски генерал-полевимаршал.Военното си образование придобива в Копенхаген - Дания.По късно е началник на генералския щаб на [[Прусия|пруската]] [[армия]] за 30 години, той е познат като една от великите фигури на втората половина на 19. [[век]] и създател на нов, по-модерен метод за маневриране на армии на бойното поле. Той е един от основните главнокомандващи по време на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] За него често се говори като Молтке Старши, за да раграничава със своя племенник [[Хелмут фон Молтке|Хелмут Йохан Лудвиг фон Молтке]], който командва германската армия в началото на [[Първа световна война|Първата световна война]].
 
Военното си образование придобива в кадетския корпус в [[Копенхаген]], [[Дания]]. По-късно достига до длъжноста началник на [[Генерален щаб|генералния щаб]] на [[Прусия|пруската]] [[армия]]. За 30 години той е познат като една от великите фигури на втората половина на [[19 век]] и създател на нов, по-модерен метод за маневриране на армии на бойното поле. Той също е и един от основните главнокомандващи по време на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]]. За него често се говори като „Молтке Старши“, за да се раграничава със своя племенник [[Хелмут фон Молтке|Хелмут Йохан Лудвиг фон Молтке]], командвал германската армия в началото на [[Първа световна война|Първата световна война]].
В продължение на тридесет години като началник на Генералния щаб на пруската армия Хелмут фон Молтке осъществява обединението на германските държави и превръща [[Германи]]я във водеща сила. Негова е заслугата за модерната щабна система, за усъвършенстването на бързата мобилизация чрез железопътния транспорт, за по-доброто командване и контрол на военните операции чрез организацията на военните части и използването на телеграфа.
 
В продължение на тридесет години като началник на генералния щаб на пруската армия Хелмут фон Молтке осъществява обединението на [[Германски съюз|германските държави]] и превръща [[Германия]] във водеща сила. Негова е заслугата за модерната [[щаб]]на система, за усъвършенстването на бързата [[мобилизация]] чрез [[железопътен транспорт|железопътния транспорт]], за по-доброто командване и контрол на военните операции чрез организацията на военните части и използването на [[телеграф]]а.
Роден в [[Пархим]], [[Мекленбург]], в семейството на обеднял дребен пруски аристократ на 26 откомври 1800 г., Молтке започва военното си обучение в близката Кралска кадетска академия в [[Копенхаген]]. След завършването и служи за кратко в датски пехотен полко, но след едно посещение в [[Берлин]] през 1821 г. решава, че перспективите му за напредък в пруската армия са по-добри. Благодарение на родното си място и пруския произход на баща си той получава назначение като [[лейтененант]] в 8-и пехотен полк.
 
== Живот ==
Той прави добро впечатление, става известен с отличните си познания по военната доктрина и тактика. Но продължава да има финансови затруднения, и за да добави още малко пари към незначителната си заплата на военен започва да пише статии и да превежда вече публикувани съчинения. Само за година и половина в началото на 30-те години на XIX в. завършва превода на [[немски език]] на деветте това ма “Упадъкът и падането на Римската империя” на [[Гибън]]. По-късно Молтке отбелязва, че издателят така и не му платил изцяло превода, но знанията, получени в хода на работата, напълно си заслужавали труда.
Роден в [[Пархим]], [[Мекленбург]], в семейството на обеднял дребен пруски [[аристократ]] на [[26 октомври]] [[1800]] г., Молтке започва военното си обучение в близката Кралска кадетска академия в [[Копенхаген]]. След завършването и служи за кратко в датски [[Пехота|пехотен полк]], но след едно посещение в [[Берлин]] през [[1821]] г. решава, че перспективите му за напредък в пруската армия са по-добри. Благодарение на родното си място и пруския произход на баща си, той получава назначение като [[лейтенант]] в 8-и пехотен полк.
 
Той прави добро впечатление, става известен с отличните си познания по военната доктрина и тактика. Но продължава да има финансови затруднения, и за да добави още малко пари към незначителната си заплата на военен започва да пише статии и да превежда вече публикувани съчинения. Само за година и половина в началото на [[30-те]] години на XIX век. завършва превода на [[немски език]] на деветте това ма “Упадъкът и падането на Римската империя” на [[Едуард Гибън|Гибън]]. По-късно Молтке отбелязва, че издателят така и не му платил изцяло превода, но знанията, получени в хода на работата, напълно си заслужавали труда.
През първите десетина години като пруски офицер Молтке учи във военен колеж и служи няколко години в полка си, където продължава да се проявява като способен щабен офицер. През 1835 г. потува до Турция като съветник на султан Махмуд II. Задачата му е само да помогне за модернизацията на турската армия, но през 1839 г. той участва в кампанията на Хафиз паша срещу египтяните в Сирия. Турското командване не се съобразява със съветите му на 24 юни 1839 г. при Незиб, претърпява поражение и отстъпва. Молке лично приема командването на турската артилерия и прикрива отстъплението.
 
=== Военен съветник в Османската империя ===
Той се завръща в [[Прусия]], написва книга за преживяното в Турция и тя става бестселър. През следващите две десетилетия продължава да работи усърдно в Генералния щаб. Заслугите му като помощник на [[принц Фредерик]], потушаването на кратък бунт през 1848 г., и постоянната му отлична работа му спечелват високата оценка и доверието на пруските управници. Молтке продължава да напредва в йерархията, а дългогодишното му приятелство и вярност към пруския трон се възнаграждават през 1857 г., когато на 57-годишна възраст е назначен за началник на Генералния щаб.
През първите десетина години като пруски [[офицер]] Молтке учи във военен колеж и служи няколко години в полка си, където продължава да се проявява като способен щабен офицер. През [[1835]] г. пътува до [[Турция]] като съветник на [[султан]] [[Махмуд II]]. Задачата му е само да помогне за модернизацията на [[Турска армия|турската армия]], но през [[1839]] г. участва в кампанията на [[Хафиз паша|Хафиз паша]] срещу [[Египет|египтяните]] в [[Сирия]]. Турското командване обаче не се съобразява със съветите му и на [[24 юни]] 1839 г. при [[Незиб]], претърпява поражение и отстъпва. Молке лично приема командването на турската [[артилерия]] като прикрива отстъплението.
Издигането на Молтке е продължително и стабилно, но все че в същото време силата на Прусия намалява. Молтке е твърдо решен да върне военната и мощ и да я използва за обединението на германската империя. За тази цел трябва да изгради политически съюзи и да направи армията по-ефективна. Той изгражда военнополитическия триумвират включващ освен него Ото фон Бисмарк и военни министър Албрехт фон Роон, който постига много повече от целта, за която е създаден, преначертава картата на Европа и издига Германия до положението на най-голяма сила в района.
 
=== Началник на Генералния щаб ===
Молтке реорганизира армията въз основа на убеждението, че бъдещите войни ще се водят от големи войски върху голяма площ. За постигане на по-голяма гъвкавост той разделя пруската армия на три части, поддържани от дирекция за железопътен транспорт. Планът на Молтке предполага голяма постоянна армия от половин милион войници и два пъти повече резерви, които бързо да бъдат вкарани в действие. И действащата армия, и резервните части трябва да се придвижват по добре развитата немска железопътна мрежа , по различни маршрути и да се събират в близост до очакваното място на сражението.
[[Файл:BismarckRoonMoltke.jpg|мини|от ляво на дясно: [[Ото фон Бисмарк]], [[Албрехт фон Роон]] и Хелмут фон Молтке]]
[[Файл:Reichstagsfraktion der Deutschkonservativen Partei 1889.jpg|мини|Членовете на Парламентарната група на Германската консервативна партия (от ляво на дясно): [[Рудолф Вихам]], [[Ото Теодор фон Зайдвиц|Ото фон Зайдвиц]], Молтке Старши, [[Конрад фон Клайст|Граф Конрад фон Клайст-Шменцин]], [[Ото фон Хелдорф]] и [[Карл Густав Акерман]].]]
Той се завръща в [[Прусия]], написва книга за преживяното в Турция и тя става [[бестселър]]. През следващите две десетилетия продължава да работи усърдно в [[Генерален щаб|генералния щаб]]. Заслугите му като помощник на [[Фредерик (принц)|принц Фредерик]], потушаването на кратък бунт през [[1848]] г., и постоянната му отлична работа му спечелват високата оценка и доверието на пруските управници. Продължава да напредва в йерархията, а дългогодишното му приятелство и вярност към пруския [[трон]] се възнаграждават през [[1857]] г., когато на 57-годишна възраст е назначен за началник на генералния щаб.
 
Издигането на Молтке е продължително и стабилно, но в същото време силата на Прусия намалява. Молтке е твърдо решен да върне военната и мощ и да я използва за обединението на [[Германска империя|Германската империя]]. За тази цел трябва да изгради политически съюзи и да направи армията по-ефективна. Той изгражда военнополитическия [[триумф]] включващ освен него [[Ото фон Бисмарк]] и военния министър [[Албрехт фон Роон]], който постига много повече от целта, за която е създаден, преначертава картата на [[Европа]] и издига Германия до положението на най-голямата сила в района.
Вместо да провеждат фронтални атаки, Молтке обучава генералите си да нападат по фланговете, да обграждат врага и после да атакуват слабите места , открити от разузнаването и посредством проучвателни нападения. Успехът му се дължи на гъвкавостта. Той не следва неотклонно първоначалните си планове и често изтъква, че няма план, който да просъществува повече от пет минути след сблъсъка с врага. За да управлява тези отделни армии, Молтке създава щаб, начело на който поставя възпитаник на военен колеж, който е подчинен единствено на него. Отделните части на щаба отговарят за невоенни дейности като например транспорта и снабдяването и са подчинени на началник-щаба.
 
По-късно реорганизира армията въз основа на убеждението, че бъдещите войни ще се водят от големи войски, върху голяма площ. За постигане на по-голяма гъвкавост той разделя пруската армия на три части, поддържани от дирекция за железопътен транспорт. Планът на фелдмаршала предполага голяма постоянна армия от половин милион войници и два пъти повече резерви, които бързо да бъдат вкарани в действие. И действащата армия, и резервните части трябва да се придвижват с по добре развитата немска железопътна мрежа, по различни маршрути и да се събират в близост до очакваното място на сражението.
Използването на железниците за бързо приидвижване на войските за съсредоточаване на силите и изненадване на врага води началото си от Американската гражданска война. Молтке изучава написаното за нея и изпраща наблюдатели в САЩ да я проучват. Те му осигуряват информация не само за използването на железниците, но и за приложението на телеграфа в командването на пръснати на широк фронт сили за бързо предаване на заповедите по време на бой. Макар, че нито придвижването с влакове, нито използването на телеграфа за военни цели са измислени от Молке, той усъвършенства приложението им и го превръща в истинска наука, като организира транспортни и свързочни части, контролиращи и координиращи използването на тези ресурси.
 
Вместо да провеждат фронтови атаки, Молтке обучава [[генерал]]ите си да нападат по фланговете, да обграждат врага като после да атакуват слабите им места, открити от [[разузнаване]]то и посредством проучвателни нападения. Успехът му се дължи на гъвкавостта. Той не следва неотклонно първоначалните си планове и често изтъква, че няма план, който да просъществува повече от пет минути след сблъсъка с врага. За да управлява тези отделни армии, Молтке създава щаб, начело на който поставя възпитаник на военен колеж, който е подчинен единствено на него. Отделните части на щаба отговарят за невоенни дейности като например транспорта и снабдяването, подчинени на началник-щаба.
През 1864 г. новата организация за подвижност, създадени от Молтке, макар и още едва въведени, доказват ефективността си, когато Прусия напада и разгромява [[Дания]] само за няколко седмици. Използвайки поуките от тази кратка война, Молтке продължава да усъвършенства армията и през 1866 г. напада Австрия. В първото сражение при Лангенсалца на 27-29 юни 1866 г. той управлява армията си, като по телеграфа изпраща на командирите заповеди да обкръжат и унищожат Хановерската армия, наброяваща над 200 000 души. На 3 юли не успява да обкръжи изцяло австрийската войска при Кьонигграц, но остъпващите австрийци дават 45 000 жертви срещу 10 000 пруски. Само седем седмици след началото на войната [[Австрия]] се предава и Прусия застава начело на така наречената северна германска конфедерация.
След като Прусия вече контролира Германия, съседна Франция с право започва да се чувства застрашена. След като поредица дипломатически ходове не успяват да запазят мира, Молтке бързо събира половин милионна армия и напада Франция. Преди французите да успеят да извършат мобилизация, пруската армия обкръжава и разгромява френската при Седан на 1 септември и Мец на 27 октомври 1870 г., вземайки четвърт милион пленници. После обсажда Париж и принуждава французите да капитулират.
 
Използването на железниците, за бързо приидвижване на войските за съсредоточаване на силите и изненадване на врага води началото си от [[Американска гражданска война|Американската гражданска война]]. Молтке изучава написаното за нея и изпраща наблюдатели в [[САЩ]] да я проучват. Те му осигуряват информация не само за използването на железниците, но и за приложението на [[телеграф]]а в командването на пръснати на широк фронт сили за бързо предаване на заповедите по време на бой. Макар, че нито придвижването с влакове, нито използването на телеграфа за военни цели са измислени от Молке, той усъвършенства приложението им като го превръща в истинска наука, организирайки транспортни и свързочни части, контролиращи и координиращи използването на тези ресурси.
След тази победа Молтке получава графска титла и чин фелдмаршал и остава началник на генералния щаб до пенсионирането си през 1888 г. победата му над французите е така категорична, а немската армия – толкова могъща, че Молтке и неговата страна прекарват десетилетия в мир, защото никой не прави опит да оспори първенството им.
 
През [[1864]] г. новата организация за подвижност, създадена от Молтке, макар и още едва въведена, доказва ефективността си, когато Прусия напада и разгромява [[Дания]], в рамките на няколко седмици. Използвайки поуките от тази кратка война, Молтке продължава да усъвършенства армията и през [[1866]] г. напада [[Австрия]]. В първото сражение при Лангенсалца на [[27 юни|27]]-[[29 юни|29]] юни същата година той управлява армията си, като по телеграфа изпраща на командирите заповеди да обкръжат и унищожат [[Кралство Хановер|Хановерската армия]], наброяваща над 200,000 души. На [[3 юли]] не успява да обкръжи изцяло австрийската войска при [[Кьонигграц]], но остъпващите австрийци дават 45, 000 жертви срещу 10,000 пруски. Само седем седмици след началото на войната [[Австрия]] се предава и Прусия застава начело на така наречена [[Германски съюз|Северна германска конфедерация]].
Молтке умира на 90-годишна възраст на 24 април 1891 г. в Берлин. Племенникът му Хелмут Йохан фон Молтке става началник на Генералния щаб, но след поражението на германците при Марна през Първата световна война е свален от този пост. Пра пра-племенникът му, също на име Хелмут, е екзекутиран през [[Втората световна война]] за участие в заговор за убийството на [[Адолф Хитлер]].
След като Прусия вече контролира Германия, съседна [[Франция]] с право започва да се чувства застрашена. След като поредица дипломатически ходове не успяват да запазят мира, Молтке бързо събира половин милионна армия и напада Франция. Преди французите да успеят да извършат [[мобилизация]], пруската армия обкръжава и разгромява френската, при [[Седан]] на [[1 септември]] и [[Мец]] на [[27 октомври]] [[1870]] г., вземайки четвърт милион [[Затворник|пленници]]. После обсажда [[Париж]] и принуждава [[французи]]те да [[Капитулация|капитулират]].
 
След тази победа Молтке получава [[граф|графска титла]], звание фелдмаршал и все още началник на генералния щаб до пенсионирането си през [[1888]] г. Победата му над французите е така категорична, а немската армия „толкова могъща“, че Молтке и неговата страна прекарват десетилетия в [[мир]], защото никой не прави опит да оспори първенството им.
Молтке успява да обедини Германия и да създаде организация и военна традиция, които осигуряват германското господство през значителната част от XX век. Неговият модел на щаб, състоящ се от способни офицери, отговарящи за конкретни области (личен състав, оперативен отдел, тил), и до днес има широко разпространение.
 
== Фамилия ==
[[Файл:Krzyzowa4.JPG|thumb|right|Замъкът Крайзау]]
Молтке умира на 90-годишна възраст на [[24 април]] [[1891]] г. в [[Берлин]]. Племенникът му Хелмут Йохан фон Молтке става наследява началството на генералния щаб, но след поражението на германците при [[Марна]] през [[Първата световна война]] е свален от този пост. Пра пра-племенникът му, също на име [[Хелмут Джеймс Граф фон Молтке|Хелмут]], е екзекутиран през [[Втората световна война]] за участие в [[Заговор от 20 юли|заговор за убийството]] на [[Адолф Хитлер]].
 
Той успял да обедини Германия и да създаде организация както и военна традиция, които осигуряват германското господство през значителната част от XX век. Неговият модел на щаб, състоящ се от способни офицери, отговарящи за конкретни области (личен състав, оперативен отдел, тил), и до днес има широко разпространение.
 
== Творби ==
* ''Zwei Freunde'' (Новела), 1827 г.
* ''Briefe über die Zustände und Begebenheiten in der Türkei 1835–39.'' 1841 г. (В сборника: ''Unter dem Halbmond'')
** Нова селекция с уводна част на Макс Хорст: ''Briefe aus der Türkei'', Алберт Ланген-Георг Мюлер Ферлаг, Мюнхен 1938 г.
* ''Der russisch-türkische Feldzug 1828–29.'' 1845 г.
* ''Briefe aus Russland<!--sic!-->''. Берлин, [[Издателство Братя Паетел|Паетел]] 1877 г.
* ''Wanderbuch : Handschriftl. Aufzeichnungen aus d. Reisetagebuch.'' Берлин, [[Издателство Братя Паетел|Паетел]] 1879 г.
* ''Geschichte des Deutsch-Französischen Krieges von 1870–71.'' 1891 г.
* ''Briefe an seine Braut und Frau.'' 1893 г.
* ''Gesammelte Schriften und Denkwürdigkeiten.'' 1899 г.
* ''Moltke. Aufzeichnungen, Briefe, Schriften, Reden.'' 1922 г.
 
== Паметници ==
Източници:
<gallery>
100-те "Най-влиятелни пълководци на всички времена" от Майкъл Ланинг
Файл:Moltke Berlin Grosser Stern.jpg|Паметник на Молтке на площада [[Голяма Звезда|Големи звезди]] в Берлин
Файл:Hohensyburg Moltke.jpg|Паметник на Молтке Старши, разположен на запад от паметника на [[Вилхелм I|кайзера Вилхелм]]
Файл:Moltke-Denkmal (Bremen).jpg|Паметник на Молтке в Бремен
Файл:Berlin Moltkebridge Moltke.jpg|Скулптора на Молтке в формата на крайъгален камък
Файл:Parchim Moltke Denkmal.jpg|Паметник на Молтке в родния му град Пархим
Файл:Rudolf Siemering Entwurf Moltke Leipzig.jpg|Победоносен паметник в Лайпциг
</gallery>
 
== Източници ==
;Цитати
''"100-те Най-влиятелни пълководци на всички времена"'' от [[Майкъл Ланинг]]
;Библиография
* ''Zwei Freunde'' (Novelle), 1827
* ''Briefe über die Zustände und Begebenheiten in der Türkei 1835-39'', 1841 (В сборнике: ''[http://gutenberg.spiegel.de/moltke/halbmond/halbmond.htm Unter dem Halbmond]'' (Projekt Gutenberg))
* ''Der russisch-türkische Feldzug 1828-29'', 1845
* ''Briefe aus Rußland'', 1877
* ''Geschichte des Deutsch-Französischen Krieges von 1870-71'', 1891 (перевод на [[русский язык]]: [http://militera.lib.ru/h/moltke_h/index.html ''Фельдмаршал Мольтке''. История германо-французской войны 1870–1871 гг. — М., Воениздат, 1937. — 360 с.]
* ''Briefe an seine Braut und Frau'', 1893
* ''Gesammelte Schriften und Denkwürdigkeiten'', 1899
* ''H. Müller-Bohn: Graf Moltke – Ein Bild seines Lebens und seiner Zeit''. Berlin [o. J., ca. 1889]
* ''Moltke. Aufzeichnungen, Briefe, Schriften, Reden. 1922''
* ''F. von Schmerfeld: ''Graf von Moltke – Ausgewählte Werke.'' Berlin 1925
* ''Eberhard Kessel: ''Moltke.'' Stuttgart 1957
* ''Helmuth von Moltke: Unter dem Halbmond'' Aus den „Briefen über Zustände und Begebenheiten in der Türkei aus den Jahren 1835 bis 1839“'', div. Ausgaben, u. a. ISBN 3-89811-406-6 (Book on Demand, 2000)
* ''[[Франц Хере]]: Moltke. Der Mann und sein Jahrhundert.'' Stuttgart 1984.
* ''German Werth: Der Krimkrieg.'' Frankfurt/M 1989, ISBN 3-548-34949-8
* ''Roland G. Foerster (Hrsg.): Generalfeldmarschall von Moltke. Bedeutung und Wirkung'' (Beiträge zur Militärgeschichte, Band 33), München 1991, ISBN 3-486-55900-1.
* ''Manfred Jatzlauk: Helmuth von Moltke'' (Schriften des Ateliers für Porträt- und Historienmalerei), Schwerin 2000, ISBN 3-00-006794-9''
* ''[[Волфганг Фенор]]: Helmuth von Moltke.'' In [[Себастиан Хафнер]] und Wolfgang Venohr: ''Preußische Profile.'' Neuausgabe Berlin 2001, S. 117–139.
* ''NN (Hrsg.): Helmuth von Moltke.'' Paderborn 2005 (Quellen von Moltke und Zeitgenossen über Moltke, ohne Angabe des Hrsg. und Jahres)
* ''Bernhard von Poten: ''Moltke, Helmuth Graf von''. In: [[Обща Германска библиотека|Allgemeine Deutsche Biographie]] (ADB). Band 52, Duncker & Humblot, Leipzig 1906, S. 447–458.''
* ''Olaf Jessen: Die Moltkes. Biographie einer Familie'', [[Издателство C. H. Beck|C. H. Beck]], München 2010, ISBN 978-3-406-604997
 
== Литература ==
* ''Военные поучения. Оперативная подготовка к сражению.'' Пер. с нем. М., 1938;
* ''История германо-французской войны 1870—1871 гг''. Пер. с нем. М., 1937.
* В сборнике ''Стратегия в трудах военных классиков. Т.II.'' — М.: Госвоениздат, 1926.
* [http://george-orden.nm.ru/Mars/mars55.html Фелдмаршал Граф Молтке]
 
== Външни препратки ==
{{commons|Helmuth von Moltke the Elder|Молтке Старши}}
* [http://militera.lib.ru/science/classic2/11.html Биография на Молтке]
* [http://militera.lib.ru/science/classic2/12.html Задълбочеността на маршируващите колони]
* [http://militera.lib.ru/science/classic2/13.html Флангова позиция]
* [http://militera.lib.ru/science/classic2/14.html Поглед върху концентрацията на войната, 1886 г.]
* [http://militera.lib.ru/science/classic2/15.html Стратегии]
* [http://militera.lib.ru/science/classic2/16.html Реч на Молтке по време на заседание в Райхстага от 14 май 1890 г.]
{{сорткат|фон Молтке Старши, Хелмут}}
{{пост начало}}
{{пост|Началник на [[Генерален щаб]] на [[Германия]]<br>|[[1857]] | [[1888]]|?<br> Карл фон Рейхер|Фелдмаршал<br>[[Алфред фон Валдерзе]]}}
{{пост край}}
{{Носители на Големия кръст на Железния кръст}}
{{ГерманияГерманци-мъниче}}
 
[[Категория:Германци]]
[[Категория:Френско-пруска война]]
[[Категория:Носители на ордена Pour le Mérite]]
[[Категория:Носители на Голям кръст на Железния кръст]]
[[Категория:Пруски фелдмаршали]]
[[Категория:Руски фелдмаршали]]
 
{{Link FA|hu}}