[[Файл:August Pio-Clementino Inv259.jpg|thumb|Статуя на Август, принасящ жертва (в образа на велик понтифик), Рим, Музей Пио-Клементино]]
'''Понтифекс максимус''' ({{lang-la|Pontifex Maximus}}) или '''върховен жрец''' е първоначално висша пожизнена жреческа длъжност в [[Древендревен Рим]]. В периода 753—712 пр.н.е. е заемана от римския царе.
ВеликиятВърховният понтификжрец е начално на колегията от понтифицижреци и ръководи т.нар. [[жречески цар]], [[фламини]] и [[весталки]]. Ако някой от жреците или някой понтифик, наруши своите задължения, Великиявърховния понтификжрец му налагал глоба (''multa''). Въпреки, че хората имат право да критикуват решението на Понтификавърховния жрец, в известни на историците случаи, те ги поддържали. ВеликиятВърховният понтификжрец също води и ежегодните официални записи на предназменования (''annales maximi'').
Тъй като Великия понтифик формално не е магистрат, той не е носил [[тога]] с пурпурни ресни. Негов отличителен знак бил железния нож (''secespita'').
За избора на Великвърховен понтификжрец в трибутните [[комиции]] се избирали по жребий 17 от 35 [[триба|триби]] и те гласували поединично. Този ред е отменен от [[Луций Корнелий Сула|Сула]], но през [[63 пр.н.е.]] е възстановен от [[Лабиен]]. След [[Гай Юлий Цезар Октавиан Август|Август]] длъжността започнала да се присвоява от императора. Император [[Грациан]] през [[382]] г. отменил този ред. По-късно с Велик понтифик започнали да се титулуват римските папи и по този начин длъжността на Велик Понтифик може да се счита за най-дълго непрекъснато функционираща длъжност в Европа.
