Сицилиански войни: Разлика между версии

Гръко-пуническия конфликт е първият сериозен [[външна политика|външнополитически]] в [[история на Картаген]]. В епохата на класическата [[древност]], Картаген постепенно се утвърждава като център на [[финикийска цивилизация|финикийската цивилизация]] в Западното Средиземноморие. ОнОт средата на [[7 век пр.н.е.]] започва нов период в историята на града, продължил около две столетия. Този период на възход и самостоятелност в изграждането на собствена [[пуническа цивилизация]] е обусловен от два фактора - попадането на метрополията[[метрополия]]та последователно под властта на [[Асирия]] и [[Ахемениди]]те, и наложенотоналожилото се вследствие надот това пуническо влияние над финикийските колонии в Западното Средиземноморие. Еманципиран, Картаген започва своя колонизация на [[Южна Италия]], [[Сицилия]] и Западното Средиземноморие, сблъсквайки интересите си с [[елини]]те. В средата на 7 век пр.н.е. е построена първата картагенска колония - [[Ебес]] на [[Балеарски острови|Балеарските острови]]. Използвайки тази си военна колония за своя база, пуните разгромяват основния си финикийски съперник на запад - [[Хадес]], утвърждавайки първенството си над останалите финикийски колонии и започвайки експанзия в Испания (виж и [[картагенски владения в Испания]]).

Продължилата експанзия на пуните в Западното Средиземноморие ги среща със съпротивата на голямата гръцка колония на запад - [[Масалия]] (дн. [[Марсилия]]), подкрепена и от други колонии - [[Майнака]], [[Алоис]] и т.н. В средата на [[6 век пр.н.е.]] центъра на конфликта се пренася в Сицилия, където картагенският пълководец [[Малх]] предприема голям военен поход, с който успява да подчини всички финикийски градове в западната част на острова. По това време пуните установяват дипломатически отношения с Ахеменидите, с цел да ги употребят срещу противника си (виж и [[гръко-персийски войни]]). Картаген влиза в съюз и с етруските с цел да овладее и [[Сардиния]] и [[Корсика]]. По този начин през [[535 г. пр.н.е.]] Картаген бележи първия си сериозен външнополитически успех - обединения с етруския [[картагенски флот]] разбива [[древногръцки флот|древногръцкия флот]] в [[битка при Алалия|битката при Алалия]] край остров Корсика. По този начин етруските превземат острова, а пуните заемат южната част на Сардиния, където основават своя колония - [[Нора]]. Този първи сериозен успех е последван от загуба в Испания, където след успеха над [[Тартес]], картагенската армия е разгромена на свой ред от жителите на Масалия, чийто флот разгромяваразбива картагенския в [[битка при Артемизия]].

Гръко-персийските войни (500 - 449 г. пр.н.е.) благоприятстват Картаген, който предприема широкомащабно настъпление по овладяването на цяла Сицилия, но [[битка при Химера|битката при Химера]] през [[480 г. пр.н.е.]], предоставя давадобра възможност на пуните да осъзнаят, че това е по-скоро блян. През [[474 г. пр.н.е.]] етруско-картагенскиякартагенският флот е разбит от гръцкия в [[битка при Куме]], с която загуба пуните окончателно осъзнаватразбират, че завладяването на цяла Сицилия за тях е невъзможно. Загубата на персите нв гръко-персийските войни изоставятизоставя на произвола на съдбата техния съюзникипо-малък съюзник в Западното Средиземноморие, изправяйки Картаген сам срещу [[Древна Гърция]]. Независимо от това, Картаген продължава да разцъфтява насочвайки експанзията си в [[Северна Африка]].

Разгарът на Сицилийските войни е в Третата сицилийска война с кампанията от 316 - 310 г. пр.н.е., след [[обсада на Тир|разрушаването на града-майка - Тир]]. Картаген се намесва във вътрешносицилийския конфликт на страната на [[антисиракузка коалиция|антисиракузката коалиция]]. 45 хил. [[картагенска армия]] предвождана от Хамилкар, син на Гизго, се сражава срещу гръцка предвождана от [[Агатокъл]]. През 311/310 г. пр.н.е. картагенската армия обсажда Сиракуза.

Притиснат до стената, сиракузкият тиран предприема неочакван ход подобен на последвалия го такъв след век от [[Сципион Африкански]]. През 310/307 г. се предприема т.нар. [[Африканска експедиция на Агатокъл]], с която основните военни сили със сиракузкия флот заобикаля от 15 август 310 г. незабелязано от картагенския Сицилия от север, и дебаркира в близост до нос [[Хермей]] в Северна Африка. Изгаряйки флота си, 3500 сиракузци и 10 хил. наемници предприемат поход към Картаген, където елемента на изненадата е пълен и градът изпада в шок. Организирано е градско опълчение от 40 хил. граждани начело с [[Хано]] и [[Бомилкар]]. Неопитното във военното дело и набързо сформирано картагенското опълчение е напълно разбито и Картаген за първи път в своята история се оказва в критично положение. Извършени са жестоки жертвоприношения на около 200 знатни деца от известни картагенски фамилии в огнените олтари на [[Молох]] - за спасението на града. Картагенският флот известен за случилото се завръща край бреговете на Африка. На страната на Агатокъл застават [[либийци]]те. Сиракузкият тиран успява да сформира широка коалиция привличайки на своя страна управителя на Киренайка [[Офелас]], който е подчинен на [[Птолемей I Сотер]], но избухналия конфликт между Агатокъл и Офелос успява да спаси от сигурна гибел Картаген. Офелос е убит от Агатокъл в опит да бъде отстранен като противник при поделянето на бъдещото картагенско наследство, присъединявайкикойто присъединява войската муна първия към своята. В хода на бойните действия в Северна Африка е превзета [[Утика]] през 308 г. пр.н.е., а жителите ѝ изклани, след което пада и [[Бизерта]]. Междувременно избухналия вътрешен конфликт в Сицилия между сина мему [[Архагат]] и пълководеца [[Евмах]], правят възможно картагенците да разбиятвсеят разединенитеразединение сред гръцки сили. Агатокъл се завръща в Сицилия да стабилизира фронта, тъй като е известен за тамошна картагенска победа.

През 307 г. пр.н.е. следва нова презморска сиракузка експедиция в Африка. Този път към Агатокъл са се присъединилиприсъединява етруски подкрепления към армията си. Сиракузкият тиран разбива един картагенски флот край нос [[Химей]], но в последвалата нощна битка по суша либийците дизертират и сицилийската армия е разбита. Агатокъл е принуден да се завърне в Сицилия изоставяйки войската си в Африка. Разгневени войниците му убиват сина му [[Архагат]].

През 306 г. пр.н.е. е сключен мирен договор между тиранът Агатокъл и Картаген, според клаузите на който се запазва старата граница в Сицилия по река [[Халикос]]. Символично, картагенците са ангажирани да плащат скромен дан в жито и пари като цена за [[мир]]а. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 541-542 - Елинистичен Египет, Сицилия при Агатокъл, Сицилийски войни |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref>