|
Разгарът на Сицилийските войни е в Третата сицилийска война с кампанията от 316 - 310 г. пр.н.е., след [[обсада на Тир|разрушаването на града-майка - Тир]]. Картаген се намесва във вътрешносицилийския конфликт на страната на [[антисиракузка коалиция|антисиракузката коалиция]]. 45 хил. [[картагенска армия]] предвождана от Хамилкар, син на Гизго, се сражава срещу гръцка предвождана от [[Агатокъл]]. През 311/310 г. пр.н.е. картагенската армия обсажда Сиракуза.
Притиснат до стената, сиракузкият тиран предприема неочакван ход подобен на последвалия го такъв след век от [[Сципион Африкански]]. През 310/307 г. се предприема т.нар. [[Африканска експедиция на Агатокъл]], с която основнитеглавните сиракузки военни сили, съснатоварени сиракузкияна флот, заобикалязаобикалят от 15 август 310 г. незабелязано от картагенския Сицилия от север, и дебаркирадебаркират в близост до нос [[Хермей]] в Северна Африка. Изгаряйки флота си, 3500 сиракузци и 10 хил. наемници предприемат поход към Картаген, където елемента на изненадата е пълен и градът изпада в шок. Организирано е градско опълчение от 40 хил. граждани начело с [[Хано]] и [[Бомилкар]]. Неопитното във военното дело и набързо сформирано картагенското опълчение е напълно разбито и Картаген за първи път в своята история се оказва в критично положение. Извършени са жестоки жертвоприношения на около 200 знатни деца от известни картагенски фамилии в огнените олтари на [[Молох]] - за спасението на града. Картагенският флот известен за случилото се завръща край бреговете на Африка. На страната на Агатокъл застават [[либийци]]те. Сиракузкият тиран успява да сформира широка коалиция привличайки на своя страна управителя на Киренайка [[Офелас]], който е подчинен на [[Птолемей I Сотер]], но избухналия конфликт между Агатокъл и Офелос успява да спаси от сигурна гибел Картаген. Офелос е убит от Агатокъл в опит да бъде отстранен като противник при поделянето на бъдещото картагенско наследство, който присъединява войската на първия към своята. В хода на бойните действия в Северна Африка е превзета [[Утика]] през 308 г. пр.н.е., а жителите ѝ изклани, след което пада и [[Бизерта]]. Междувременно избухналия вътрешен конфликт между синаагатокъловия мусин [[Архагат]] и пълководеца [[Евмах]], правят възможно картагенците да всеят разединение сред гръцки сили. Агатокъл се завръща в Сицилия да стабилизира фронта, тъй като е известен за тамошнаостровна картагенска победа.
През 307 г. пр.н.е. следва нова презморска сиракузка експедиция в Африка. Този път към Агатокъл присъединява етруски подкрепления към армията си. Сиракузкият тиран разбива един картагенски флот край нос [[Химей]], но в последвалата нощна битка по суша либийците дизертират и сицилийската армия е разбита. Агатокъл е принуден да се завърне в Сицилия изоставяйки войската си в Африка. Разгневени войниците му убиват сина му [[Архагат]].
През 306 г. пр.н.е. е сключен мирен договор между тиранът Агатокъл и Картаген, според клаузите на който се запазва старата граница в Сицилия по река [[Халикос]]. Символично, картагенците са ангажирани да плащат скромен дан в жито и пари като цена за [[мир]]а. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 541-542 - Елинистичен Египет, Сицилия при Агатокъл, Сицилийски войни |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref>
През следващия половин век, гръцките мегаполиси в Сицилия остават разединени и в невъзможност да изгонят пуните от острова. Това е дело на [[римляни]]те, което е завършено [[де юре]] по силата на клаузите на мирния договор с който приключва [[Първа пуническа война|Първата пуническа война]], последвана от [[Въстание на наемниците на Картаген|въстанието на наемниците на Картаген]].
== Военначалници ==
|
