Разлика между версии на „Лили Иванова“

Промени и допълване
(Промени и допълване)
}}
 
'''Лили Иванова''' е [[България|българска]] [[естрада|естрадна]] [[певец|певица]]. СмятанаВ езнак на уважение за "Приматапринос ѝ за българската популярна музика, понякога е наричана „Примата на българската естрада"естрада“.
 
== Биография==
В средата на 80-те години на 20 век, театралният режисьор [[Фолкмар Нойман]] кани Лили Иванова за изяви в берлинския "[[Фридрихщадпалас]]". Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския ѝ репертоар, но преработени на немски език. Певицата постоянно пътува между двете държави, и в периода 1986-1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу-програми, като "Шареното котле" и в нощни клубове. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.
 
=== От 90-те години до днес2000 г. ===
 
След демократичните промени в България, Концертна дирекция спира да съществува, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита, с група от няколко музиканти. С нея взема участие [[Чочо Владовски]], с когото тя работи 4 години. След кризата от [[1996]] г., тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само сингбек при участията си.
Разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50 годишната и&#768; кариера лишават певицата от всякакви приходи от авторски права. Това обстоятелство и фактът, че музиката и&#768; се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова, да се чувства ограбена.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Ограбена“ (стр. 205-206)</ref> В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в [[Интернет]] е нередно и трябва да се наказва със [[затвор]].<ref>{{cite web | last = Паунова | first = Полина | year = 2007 | url = http://focus-news.net/?id=n666937 | title = Лили Иванова: Пиратството е престъпление и трябва да бъде строго наказвано | publisher = Информационна агенция „Фокус“ | accessdate = 22 март | accessyear = 2007}}</ref>Пенсията на изпълнителката е около 100 лв. и на нея и&#768; се налага да се издържа с пеене. През месец юли [[2009]] г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през световноизвестни специализирани сайтове за този тип търговия. <ref>[http://www.events.bg/bg/press_releases/view/384/Световна-дистрибуция-на-музиката-на-Лили-Иванова20072009--Виена „Световна дистрибуция на музиката на Лили Иванова“, events.bg, 20 юли 2009 г., KVZ Music Ltd.]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=183319 „Теглим Лили Иванова онлайн, но платено“, в. „24 часа“, 20 юли 2009 г.]</ref>
 
=== От 2000 г. до днес ===
Първият брой на списание [[Плейбой]] на български език, който излиза през април [[2002]] г., публикува [[Еротика|еротична]] фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на [[Васил Къркеланов]].<ref>[http://www.playboy.bg/magazine/m3.html Корица на първият българоезичен брой на сп. „Плейбой“]</ref><ref>[http://news.fashion.bg/article/209/11/LillyIvanova.php „Лили Иванова - Стремежът да бъдеш перфектен“ (предпоследни въпроси), news.fashion.bg, 17 декември 2003 г., интервюиращ: Детелина Милева]</ref>
 
През [[2007]] и [[2008]] г. Лили Иванова прави големи концерти в зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от [[bTV]]. На [[9 януари]] [[2009]] г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в [[Париж]]. На [[2 май]] [[2009]] г. по [[bTV]] започва излъчването документалната поредица „Опасно близо - Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е [[Милена Будинова]], която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от творческият път певицата.<ref>[http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=321 bTV, страница на предаването „Опасно близо“]</ref>
През [[2000]] г. Лили Иванова издава албума „[[Ветрове (албум)|Ветрове]]“ и взема участие с песента „Камино“ в албума „Каналето и приятели“. През [[2001]] г. следва [[Любовта е по-силна от всичко (албум)|Любовта е по-силна от всичко]], през [[2002]] г. [[Best 1 (албум)|Best 1]], включва 6 песни в албума „Хитове по текстове на Асен Ошанов“ и издава един дуетен синъл с [[Драго Драганов]].
 
Първият брой на списание [[Плейбой]] на български език, който излиза през април [[2002]] г., публикува [[Еротика|еротична]] фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на [[Васил Къркеланов]].<ref>[http://www.playboy.bg/magazine/m3.html Корица на първият българоезичен брой на сп. „Плейбой“]</ref><ref>[http://news.fashion.bg/article/209/11/LillyIvanova.php „Лили Иванова - Стремежът да бъдеш перфектен“ (предпоследни въпроси), news.fashion.bg, 17 декември 2003 г., интервюиращ: Детелина Милева]</ref> Проявата ѝ има отзвук в медиите, като певицата особено държи на публичната подкрепа, изразена в статията „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев<ref>[http://lili.bg/bravo-na-lili/161/ „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев, 22 март 2004 г., в. „24 часа“]</ref>
 
През [[2003]] г. се появяват „[[Илюзия наречена любов (албум)|Илюзия наречена любов]]“ и „[[Best 2 (албум)|Best 2]]“, а през 2004 г. [[Танго (албум)|Танго]].
 
През [[2007]] и [[2008]] г. Лили Иванова прави големи концерти в зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от [[bTV]]. В тези две поредни години са издадени дисковете „[[Една любов (албум)|Една любов]]“ и „[[Без правила (албум)|Без правила]]“.
 
На [[9 януари]] [[2009]] г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в [[Париж]], с което изпълнява своя отдавнашна мечта (споделена в статията „Срещи с имена от естрадата“ на Вера Грозева през 1979 г.)<ref>[http://lili-ivanova3.tripod.com/Interviews/Sreshti1979/SreshtiSImenaOtEstradata.html „Срещи с имена от естрадата“, Вера Грозева, 1979 г.]</ref>
 
През [[2007]] и [[2008]] г. Лили Иванова прави големи концерти в зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от [[bTV]]. На [[9 януари]] [[2009]] г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в [[Париж]]. На [[2 май]] [[2009]] г. по [[bTV]] започва излъчването документалната поредица „Опасно близо - Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е [[Милена Будинова]], която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от творческият път певицата.<ref>[http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=321 bTV, страница на предаването „Опасно близо“]</ref>
 
През месец април [[2009]] г. на българският пазар излиза автобиографичната книга „Истината“ на Лили Иванова под редакцията на [[Мартин Карбовски]].<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), (стр. 100-271)</ref>
 
На [[6 юли]] [[2009]] г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание [[полковник]] от медицинските служби на [[Българската армия]] и е наградена с хладно оръжие.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=204985 „Пагони на полковник за Лили Иванова“, в. Монитор, 6 юли 2009 г.]</ref> След смъртта на [[Майкъл Джексън]], интервюирана, докато се намира на връх [[Перперикон]], Лили Иванова казва: "Всеки творец като него, който вече не е между нас, е загуба за целия свят. Всеки малко или много променя света със своята музика, със своето изкуство, със своите успехи. Такъв беше и Майкъл Джексън".<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=164523 „Лили Иванова превзе Перперикон на високи токчета“, в. „24 часа“, 28 юни 2009, автор: Ненко Станев]</ref>
 
През 2010 г. се появяват албумите „[[Този свят е жена (албум)|Този свят е жена]]“ и „[[В името на вярата (албум)|В името на вярата]]“.
== Репертоар ==
 
== Музикална дейност ==
В репертоара на Лили Иванова, освен песни на български език, присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит.
 
=== Певчески стил и репертоар ===
Лили Иванова осъщестява многобройни концертни турнета в чужбина — на първо място в СССР (през 90-те в Русия). Гастролирала е с успех в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др., осъществила е няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от [[Арнолд Фрич]] и [[Петер Паулик]] (концертни турнета, шоу-програми във ''[[Фридрихщадпалас]]'' и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век, освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата се изявява и на по-малки прояви - в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. За годините на своята кариера, Лили Иванова е направила над 11 хиляди концерта или средно над 220 концерта годишно за последния половин век. Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването "[[Всяка неделя]]" от началото на 80те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия [[Съветски съюз]] и останалите страни, в които Лили Иванова е издавала албуми, може само да се гадае. "Когато станах директор на "[[Балкантон]]", при капацитет 3 милиона и 600 хиляди плочи, големите, тези "черни тави", както им викат, за Лили Иванова тиражът за [[Съветския съюз]] беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250-300 хиляди, а за [[Съветския съюз]] под милион не падаше" - [[Александър Йосифов]], директор на "[[Балкантон]]" от 1968 до 1986 г / През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи/. Списание " [[L'Europeo]]" посочва, че продадените копия от албуми в [[Съветския съюз]], надхвърлят 10 милиона, а според публикация в немско магазинно издание от началото на 21 век и една от неофициалните биографии на певицата / "Тайните на Лили Иванова" изд. "Интермедия" ООД, София 2009 /, общият тираж на продадените копия надхвърля 100 милиона.
 
Лили Иванова започва кариерата си с предимно с популярни за времето си италиански и френски песни, като например бива считана за добра имитаторка на стила на [[Рита Павоне]], а в един от албумите и&#768; от средата на 60-те години има няколко кавъра на песни на „[[Бийтълс]]“. В кариерата на всеки изпълнител от епохата на социализма, голяма роля играе Концертна дирекция, тъй като тя е мениджър и импресарио на певците, като им осигурява връзка с композитори, текстописци и музиканти, които да създават творчество за тях, а едновременно и ги ангажира за участия. Веднага след като певицата добива известна популярност, тя получава възможност да ѝ бъде създаден индивидуален репертоар, като така изгражда собствен певчески стил. Стилът ѝ е характерен с подчертаната лиричност и мелодичност на музиката, а певицата нееднократно в кариерата си заявява колко е важен за нея и какъв приоритет отдава на стойностния текст. Тя изпълнява основно естрадни песни, написани от български композитори и текстописци. Също така присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит, които изпълнява предимно на турнетата си в чужбина. Съгласно прокарваната идеологическа политика, дори и чужди песни е било препоръчително (макар и не задължително) да се пеят на български език, поради което тя има множество кавър версии на известни песни, станали популярни на запад от [[Желязна завеса|Желязната завеса]] (практика, обичайна за цялата популярна музика от периода преди 1989 г.).
Репертоарът на Лили Иванова в началото на кариерата и&#768; през 60-те години е силно повлиян от популярните тогава италиански и френски шлагери, в началото певицата подражава на [[Рита Павоне]], а в един от албумите и&#768; от средата на 60-те години има дори няколко кавъра на песни на „[[Бийтълс]]“. Славата на Лили Иванова идва сравнително късно в сравнение с много от колегите и&#768;. Постепенно певицата изгражда свой собствен стил, за който най-характерното е подчертаната лиричност и мелодичност на музиката и стойностният текст.
 
=== Концертна дейност и живи участия ===
Певицата работи с много изявени текстописци, пее песни по стихове на български класици — [[Иван Вазов]], [[Христо Ботев]], [[Пейо Яворов]], [[Кирил Христов]], [[Христо Ясенов]], [[Веселин Ханчев]], [[Блага Димитрова]],[[Павел Матев]],[[Любомир Левчев]], но може би най-значима е съвместната ѝ работа с поета [[Дамян Дамянов]]. Основната тема в текстовете на песните и&#768; е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те почти няма година, в която песен, изпълнена от Лили Иванова, да не е ставала „шлагер“, както е модерната дума по онова време. От средата на 80-те Лили Иванова се насочва и към песни, чиито текстове са подчертано автобиографични, а музиката по-малко комерсиална, но въпреки това средно на 2-3 години веднъж нейна песен отново оглавява класациите. В средата на 90-те певицата прави изненадваща промяна на имиджа си и посяга към музикални стилове като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите„Частен Случай“/1999 г./ и последвалият го етнопроект „Ветрове“ /2000 г./ Оттогава насам певицата е издала няколко албума, в които новите песни вече значително намаляват, за сметка на стари хитове, записани в нови аранжименти. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от [[Огнян Енев]] — пиано, саксофон, [[Бисер Иванов]] — китара, [[Орлин Цветанов]] — цигулка.
 
Под ръководството на Концертна дирекция, в периода на 60-те, 70-те и 80-те години, Лили Иванова осъществява многобройни концертни турнета в чужбина — най-много в СССР, но също и в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от [[Арнолд Фрич]] и [[Петер Паулик]] (концертни турнета, шоу-програми във ''[[Фридрихщадпалас]]'' и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век, певицата е осъществила няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада, а също така е посещавала отново и Русия. За да увеличи участията си в епохата на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|Прехода]], освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата по-често си позволява изявява и на по-малки прояви - в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. След 2000 г. певицата обичайно организира малък брой големи, добре анонсирани и рекламирани концерти (веднъж годишно в София в зала 1 на НДК, нерядко в две поредни дати, както нерегулярни участия в големите български градове). За годините на своята кариера, Лили Иванова е направила над 11 хиляди концерта, но значителната част от тях са в периода преди 1989 г.
В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с оркестрите на [[Здравко Радоев]] (в началото на 60-те), „[[6+1]]“ с ръководител [[Иван Пеев]] (от 1966 г.); „[[Маковете]]“ с ръководител [[Митко Щерев]] (70-те); оркестъра на [[Асен Гаргов]] от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името [[Оркестър София|„София“]]. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са [[Ангел Заберски]] (1965-1968); [[Тончо Русев]] (1969-1974); [[Митко Щерев]] (1974-1977); [[Найден Андреев]] (началото на 80-те).През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които Тодор Филков, Асен Гаргов, Рафи Жамаркоцян, Любомир Дамянов, Александър Кипров. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с [[Чочо Владовски]], с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с [[Иван Лечев]] — „Частен случай“.
 
=== Творчески сътрудничества ===
 
Певицата работи с много изявени текстописци, пее песни по стихове на български класици — [[Иван Вазов]], [[Христо Ботев]], [[Пейо Яворов]], [[Кирил Христов]], [[Христо Ясенов]], [[Веселин Ханчев]], [[Блага Димитрова]],[[Павел Матев]],[[Любомир Левчев]], но може би най-значима е съвместната ѝ работа с поета [[Дамян Дамянов]]. Основната тема в текстовете на песните и&#768; е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те почти няма година, в която песен, изпълнена от Лили Иванова, да не е ставала „шлагер“, както е модерната дума по онова време. От средата на 80-те Лили Иванова се насочва и към песни, чиито текстове са подчертано автобиографични, а музиката по-малко комерсиална, но въпреки това средно на 2-3 години веднъж нейна песен отново оглавява класациите. В средата на 90-те певицата прави изненадващатърси промяна на имиджа си и посяга към музикални стилове като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите„Частеналбумите „Частен Случай“/ от [[1999]] г./ и последвалият го етнопроект „Ветрове“ /от [[2000]] г./ Оттогава насам певицата е издала няколко албума, в които новите песни вече значително намаляват, за сметка на стари хитове, записани в нови аранжименти. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от [[Огнян Енев]] — пиано, саксофон, [[Бисер Иванов]] — китара, [[Орлин Цветанов]] — цигулка.
 
В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с оркестрите на [[Здравко Радоев]] (в началото на 60-те), „[[6+1]]“ с ръководител [[Иван Пеев]] (от 1966 г.); „[[Маковете]]“ с ръководител [[Митко Щерев]] (70-те); оркестъра на [[Асен Гаргов]] от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името [[Оркестър София|„София“]]. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са [[Ангел Заберски]] (1965-1968); [[Тончо Русев]] (1969-1974); [[Митко Щерев]] (1974-1977); [[Найден Андреев]] (началото на 80-те). През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които [[Тодор Филков]], Асен Гаргов, [[Рафи Жамаркоцян]], [[Любомир Дамянов]], [[Александър Кипров]]. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с [[Чочо Владовски]], с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с [[Иван Лечев]] — „Частен случай“.
 
== Отразяване на кариерата ==
През [[1975]] г. е издадена първата биографична книга за певицата - „Нашата Лили“, съставена от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, и съдържаща множество фрагменти - спомени на нейни колеги, приятели и почитатели. През [[2006]] и [[2009]] г., без одобрението на певицата са публикувани две нейни неофициални биографии - „Просто Лили“ и „Лили. Един живот, една съдба...“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания - завежда дело срещу автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.
 
== Дискография и звукозаписна дейност ==
{{основна|Дискография на Лили Иванова}}
 
Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и др. страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]].
 
Лили Иванова осъщестява многобройни концертни турнета в чужбина — на първо място в СССР (през 90-те в Русия). Гастролирала е с успех в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др., осъществила е няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от [[Арнолд Фрич]] и [[Петер Паулик]] (концертни турнета, шоу-програми във ''[[Фридрихщадпалас]]'' и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век, освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата се изявява и на по-малки прояви - в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. За годините на своята кариера, Лили Иванова е направила над 11 хиляди концерта или средно над 220 концерта годишно за последния половин век. Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването "[[Всяка неделя]]" от началото на 80те80-те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия [[Съветски съюз]] и останалите страни, в които Лили Иванова е издавала албуми, може само да се гадае. "Когато станах директор на "[[Балкантон]]", при капацитет 3 милиона и 600 хиляди плочи, големите, тези "черни тави", както им викат, за Лили Иванова тиражът за [[Съветския съюз]] беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250-300 хиляди, а за [[Съветския съюз]] под милион не падаше" - [[Александър Йосифов]], директор на "[[Балкантон]]" от 1968 до 1986 г / През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи/. Списание " [[L„L'EuropeoEuropeo“]]" посочва, че продадените копия от албуми в [[Съветския съюз]], надхвърлят 10 милиона, а според публикация в немско магазинно издание от началото на 21 век и една от неофициалните биографии на певицата / "Тайните на Лили Иванова" изд. "Интермедия" ООД, София 2009 /, общият тираж на продадените копия надхвърля 100 милиона. Въпреки това, певицата не е получава заплащане за авторски права от тази музика (правата са се притежавали от Концертна дирекция). През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, до 1965 г. се покачва на 20 лв., когато става „заслужила артистка“ получава 60 лв., а от 1975 г., когато става „народна артистка“, до 1989 г. обичайно е получавала по 120 лв. хонорар на участие.
 
== Отличия ==